Пак прекрачила прага ме сгушва,

незабравена детска мечта.

Пак ухае на есенни круши,

на босилек и стара гора.

 

Там във кърпата бяла се смее

пак на мащерка нежния глас.

На прозореца тиква жълтее

и посрещната с мед, влизам аз...

 

Тук приседнала пия и вдишвам

аромата на дивия лес.

Тук сърцето ми стихове пише

коленичило с песен и днес.

в тези простички, но истински думи!Благодаря!

Простичките неща са Геометрията на Съвършенството. Чувствам си го като място на силата. Усмивка. Сърдечна.

Все едно чета мои стихове. Пиша по същите теми, като твоите.Толкова е хубаво да срещнеш сродна душа, пък било то и във виртуалното пространство.

Удоволствие доставя стихът ти! Благодаря!

Спокойствие и аромат!:)))
Чудесно е,поздравления!:)))

Странно изказване! Три странни акцента: "все едно чета мои стихове", "същите теми" /темата "Любов"?/ и "среща на сродна душа". Хайде, по-мотивирано, по-откровено и с личностна легитимация.
Аз не бих нарекла някой "сродна душа" ей така... :)))

Както е рекъл дон Хуан, това ми е едно от Местата на Силата. Хубаво е да си ги открием... Чудничко! :)))

И аз усещам аромат когато го чета. Дори още си спомням аромата когато го пишех - жълти попски круши, босилек и мащерка...