Гръм удари ме право в сърцето.

Моят дух разпиля на лъчи.

Като птица чертаех небето

на красивите твои мечти.

Звук отключи ме. Хукна душата

като песен през устни с любов.

И споходен мигът ни от вятър,

долетя през добър благослов.

После думите, в бяг безпощаден,

доразкъсаха сетния ден.

И пометоха огънят даден

на прекрасното в тебе и в мен.