Пада дъжд.
Свойте остри, кристални игли
в моя гръб – иглeница забива.
Сякаш мъж
след пиянски залутани дни
в мойта скръб
отрезвен се открива. 

Без очи,
ослепена от острите капки,
виждам как
оголява душата без свян.
И звучи,
на дъжда в избелелите шапки
музика пак.
И мирише ми там на тамян. 

Пада дъжд
изтъпил остриета в гърба ми.
С водопад от целувки
зазижда ми сянката там.
И така изведнъж
оголял се завръща духа ми,
без преструвки
пречистен в дъждовния храм.

И така

изведнъж

оголял се завръща духа ми,

без преструвки

пречистен в духовния храм.
.....
Прекрасно е! Поздрави!

Сърдечно благодаря!

"Без очи,
ослепена от острите капки,
виждам как
оголява душата без свян."
Пречистена, бяла
жива и ....цяла!
:)))
Приятно ми беше!

Прочетох с голямо удоволствие!
Поздрави!:)

Благодаря!

Благодаря, чудесна птицо! :)))

ПОздрави!!!

моите почитания и поздравления, Уондър

Почвам всико твое да чета. А тук просто думи нямам
Крас

Благодат, благодат, благодат от блясъка слънчев, ароматен на този дъжд , пречистващо-вдишан ! :)))

Благодаря, Еклесиаст!

Благодаря ти, Крас!
Ти си един от най-прекрасните ми читатели и се гордея с Теб!
Когато човек е добър, чист и стремящ се към духовните ценности, светът става по-лъчисто и красиво място за живеене.

И аз благодаря!

Не спирай да озаряваш света със слънчевата си душа!
Беше ми радост, че бях на това място и срещнах хора като теб!