Есен. Тихо пладне. Поглед чуден.

Вятър. Лист политнал. Синева.

Двама. В тишината. Чувства луди.

Пепел. Смях. Забравена дъга.

Есен. Жарки устни. Багри топли.

Дъжд. Политнал миг. И самота.

Двама. Пак мълчат. Горещи вопли.

Есен. Най-красивата в света.

Далечно-овехтяла тази есен

посипва в мен последните листа.

И скърши стон в онази чудна песен,

с която пак съм стих и тишина.

С лирична арфа облаците ръсят,

от капките дъждовни синева.

И с устрема си див пак ме разкъсва

на вятъра самотната душа.

Разголна есен в пръстите ми крие

онези малки струнни чудеса,

които пият радостна магия

от тихите вълшебства на нощта.

Тежка буря дървета целува.

Тежка нощ пак поглъща звезди.

А в очите ми лодки отплуват

към морето на твойте сълзи.

 

Необятно.Безкрайно.Метежно.

Миг след миг прелетявам с криле.

Твойто чувство – и страстно, и нежно,

тича бурно към мойто сърце.

Пак светулки, разкъсали здрача,

търсят в мойте очи светъл кът.

И духът ми легенди надскача,

за да бъде до Теб. В твоя Път.



Стиховете са от книгите "ЛъЧист Копнеж", "Ласкава Стихия" и "Пръски от Огъня":

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/29/esenna-nejnost.115194
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/23/esen-pystrooka.113176
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/21/shte-sym-s-teb.112718

NB! Снимките са личен архив!

Есенни скитнИ - есенно обагрени , лъчезарни, плодоносни, чудесата в теб ... !:)

А да се стичаш в сърцата ни ти е втора природа.
Хубави са скитнИте ти, СкитнЯ красива!

Neka e stixiino nejno..v du6ata ti..

Поздрави от Родопите, приятелко!

Чудесно си аранжирала този схубав стих със снимки и походяща песен, много обичам такива композиции. Поздрави!!

Има още чудеса - конете, котките и кучетата, но в друг постинг. Делфините са натирени в открито море, защото скоро узнах, че обграждат жертвата си /ей така/ и я убивали за удоволствие, т.е. нищо човешко не им е чуждо! ;)))

Мога, мога... ;)))
Ти си ми сърбал и бурите, и ветрищата, и ефирните мълчания... ;)))

... с всички противоположности в едновременност. ;)))

... и топлосърдечия! ;)))
Де да можех да ти ги пратя от Каракорум!
Но някой ден и това ще стане. ;)))

Аз съм
капка акварел
в себе си събрала днес
Слънце-утро, грейнало през мен.

Разливам се по грапавия лист,
а жълтото развихрено
на озарила ме усмивка. :)))

Аз съм
капка акварел
в себе си събрала днес
Слънце-утро, грейнало през мен.

Разливам се по грапавия лист,
а жълтото развихрено
на озарила ме усмивка. :)))
[/quote]


ЕСЕН

Избухнаха красиви цветовете -
фонтани от разлистени лъчи.
Лулите си запалиха поетите.
Унасяха се сънните треви.

Красивото разстеля си пътека
и слязоха звездите между нас.
Подпалиха дъба с червена дреха.
Политнаха стобагрени пегаси.

Помахаха ятата с нежен ритъм.
Дъждовно сви гвездо над нас дъга.
Усмихнаха се ветровете-скитници
и разтанцуваха безброй листа.

Дела?! Че то там само камъни. Дерт ми стана....
;)

Порази ме едната снимка - изгорялото дърво. Сякаш се моли остатъка му, да бъде пощадено...
А стиховете са твои.Значи са ми по мярка :)))))))

http://www.playcast.ru/view/1361775/ea291386144c4b7dd0568695de03a1a5d4bb2a7fpl
Б.

И с картина на Афремов!

... централен танцьор на цяла зелена поляна, осеяна с жълти танцуващи листопадия. :)))

ЕСЕН

Избухнаха красиви цветовете -
фонтани от разлистени лъчи.
Лулите си запалиха поетите.
Унасяха се сънните треви.

Красивото разстеля си пътека
и слязоха звездите между нас.
Подпалиха дъба с червена дреха.
Политнаха стобагрени пегаси.

Помахаха ятата с нежен ритъм.
Дъждовно сви гвездо над нас дъга.
Усмихнаха се ветровете-скитници
и разтанцуваха безброй листа.[/quote]

...Ехх , такава есен , светлоока
такава песен усмихнала ни в душите,
топла,слънчево-лъчезарна...
Аз обичам ! Приказно красива - есен ! :)))

"И с устрема си див пак ме разкъсва

на вятъра самотната душа."

Може малко да разместиш тук за по-гладко сричкоделене, например така : "И с устрема си див ме пак разкъса.." - например, де.

Стиховете са от книги, които отдавна са издадени на хартия.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/01/16/poslaniiata.153184