Нека се спрем на учебника за 6 клас:

История и цивилизация (2020). Автори: проф. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Александър Николов, проф. д-р Райна Гаврилова, Мария Босева. Рецензент Ирина Кръстева.  Издателство Просвета, София.

На стр. 32 четем:

„Кан – племенна и владетелска титла на древните българи, произнасяна като „хан“.“

Това е едно предположение, което не може да бъде обосновано с никой исторически текст.

Нека се спрем само на някои от многото известни сведения:

Йоан Лаврентий Лидийски е роден през 490 г. във Филаделфия – Лидия (за това е наречен Лидийски), починал около 560 г., ни дава сведение какъв град е бил Византион, преди да бъде завладян от римляните:

„Изправената колона на Фортуна във Византион е поставена там от Помпей Велики (106–48 пр. Хр.). На това място той е обсадил Митридат и неговите готи и след като ги победил (63 пр. Хр.), завладял Византия. Това се потвърждава от надписа на латински на спиралото ѝ; видната облицовка на колоната, който гласи: „На Фортуна за това, че ми помогна за победата над Готите“. IV 83: По-късно на това място се строи механа. Готите са гетите.“[1]

Колоната се намира днеска в Истанбул, в парка Гюлхане. При тази победа на Помпей синът на Митридат Фарнак успял да се спаси и организирал във Витиния, Кападокия и Малка Армения съпротива срещу римляните.

A от Апиан пряко научаваме, че готите-гети на Йордан Лидийски са наричани и мизи:

„…Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с Митридат, потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по точно Истрия, Дионисопол, Одесос, Месембрия[2], Калатис и Аполония, като от последния той докара голяма статуя на Аполон, която в последствие бе положена на Палатинския хълм. Освен това аз не успях да намеря други неща, които римската република е сторила на мизите. Те не бяха задължени да плащат данък на Август (*63 пр. Хр. – †14), а на Тиберий (*42 пр. Хр.  –†39), който бе следващият император.“, Appian III.5.30.

Всъщност Йоан Лидийски и Апиан ни казват, че готи, гети и мизи са един и същ народ.

Турският учен Сенчер Шахин (1978) намира в района на Бурса древни надписи от времена далеч преди тюркските народи да нахлуят в Мала Азия, с титлата канaс (Kάνας), която ние днес произнасяме като княз. След като знаем, че мизите са идентифицирани от много автори и като българи, то използваната от тях титла канас е била очевидно използвана и в дълбока древност!

Че Омуртаг е български владетел – никой не се съмнява. А сега не видим какво ни казва българския владетел Омуртаг на своята съхранила се до днес колона:

„Канасювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата Всеславни Дома, направих на средата Могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Ду[1]нава има 20 000 разтега. Споменатата пък Могила е Всес[1]лавна и като измериха земята, направих тези писмена. Чо[1]векът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, Канасювиги. Дано Бог да му даде да преживее сто години.“

В древността владетелите на народите през всички времена са извеждали своята власт над народа, който владеят, като дадена от Бога. Така че обичайна е формулата „канас от Бога“ или „канас от Бога владетел“ или Канасювиги. Днеска тази формула звучи така „Княз от Бога владетел“.

Има многобройни примери на древни текстове, в които титлата на владетелите ни е княз, а от времето на Борис Михаил – цар, което е също много древна дума – но за това виж:

Нова дума ли е титлата цар или е много древна?

http://historybg2018.blog.bg/history/2018/04/11/nova-duma-li-e-titlata-car-ili-e-mnogo-drevna.1603300

И така, българския народ никога не е наричал владетелите си с турската титла хан!

На стр. 32 четем от гореспоменатия учебник четем:

„Княз – титла на славянски вожд и на владетели на славянски държави през средновековието.“

Титлата княз се използва в множество древни текстове като титла на върховен български владетел. И тъй като народите на древната ни българска държава са наричани с над 200 имена, от които най-често употребявани са пеласги, траки, гети, готи, хуни и др., а стотици древни автори наричат древните гети-готи славяни, а след смъртта на Атила авторите почти единодушно наричат тези народи българи, то титлата княз е всеобща българска титла на владетел.

Повече за възникване на народностното име славяни виж:

https://historybg2018.blog.bg/history/2023/01/04/.1849699

Повече за титлата княз виж:

http://historybg2018.blog.bg/history/2020/04/21/.1706782

 

Така че уважаеми дами и господа:

проф. д-р Пламен Павлов,

проф. д-р Александър Николов,

проф. д-р Райна Гаврилова,

Мария Босева,

Ирина Кръстева.

Тези текстове са принесени в днешните учебници безкритично от миналото без каквито и да е доказателства. Аз съм далеч от мисълта, че Вие не сте запознати със споменатите по-горе сведения, но е време да поправите тези две изречения в съответствие с известната ни от древните автори историческа истина.

Както в миналото, така и сега, има достатъчно врагове на народа ни, които желаят чрез манипулация на историята да заличат нашето славно минало с известна цел. Така че в името на бъдещето на нашия народ, променете не само този текст, но и всички останали които противоречат на древните текстове.

 

 

 

[1] Ioannis Lydi Liber de mensibus. Ricardus Wuensch. Stuttgart, 1967, Liber Quartus, 132.

[2] „По-рано (градът Месемврия) се наричал Меневрия, по името на Тракиеца Менос, който го бил построил, и вриа, което у някои от траките означавало „градче“. Но за по-благозвучно се нарича Месемврия.“, „Продължителят на Теофан“ (XI. в.) , ГИБИ 5 136.

Браво за чудесния материал- поздравления!!

КАНА си е чисто балка̀рско (прабългарско) название, дошло от тракийския език, и ако има някаква близост с другата използвана от съседните ирански и тюркски народи титла – ХАН, това е титла, която не българите са взели от персийците, а обратно - персийците са заимствали българското КАНА и са го съкратили на CHAN - КАН или ХАН! Докато думата Хан е в мъжки род, титлата КАНА според окончанията в българския език е в женски род, както думата БАЩА, затова е неправилно от гледна точка на днешната българска граматика да се членува КАНА като КАНЪТ (не казваме БАЩЪТ, а БАЩАТА), още повече че КАНЪТ винаги ще прилича на ХАНЪТ и още дълго ще ни причисляват към тюркските народи, каквито ние не сме. Правилното е КАНАТА, колкото и необичайно да ни звучи. Впоследствие титлата КАНА се обогатява на КАНА СЮ БИГИ (КАНА ОТ БОГА) – KANAΣYBIΓI или KANAΣYBHΓH, както е известно изписването на тази титла от гръцки. Тази малка, но съществена разлика между иранско-тюркската титла ХАН и балкарската (прабългарската) КАНА можем да видим при останалите известни от надписите български титли:

КАНАСЮБИГИ
КАНА(р)тикин
Кав КА̀НА
Варне КАНА
Таркан КАНА
КАНА боила колобър
Багатур КАНА
КАНА табан

Нарочно съм ги разделил и подчертал по този начин, за да се вижда по-ясно константната дума КАНА. Какви изводи можем да направим?
1. Вижда се, че думата КАНА е съставна част от всички български титли.
2. Никъде, (освен в КАНАСЮБИГИ) където се виждат тези 4 букви, след KANA не следва буквата „С”, т.е. този звук (буквата С) не е част от думата КАНА, а началото на друга.
3. Навсякъде, където се виждат тези 3 букви - KAN следва винаги буквата A, което значи, че думата е КАНА, а не Кан.
Не спирам да се удивявам, когато чувам как българските историци свенливо се опитват да избягат от тюркското ХАН в КАН, когато навсякъде в надписите се чете черно на бяло – КАНА!?! Вярно, звучи необичайно, но да не би БАЩА да не е също толкова необичайно, ако не сме израснали с тази дума. (БАЩА я няма в нито един славянски език).

В българския език все още има следи от тракийската и българска дума КАНА и това е КАНСКИ: кански мъки, кански усилия, кански писък, кански рев и др. Смислово КАНСКИ означава неимоверно силно, мощно, нещо в най-висока възможна степен.

Бих добавил и думата БАЛКАНА, което смятам за тракийското, а не турско име на Стара планина. БАЛ е тракийското име за ВОЛ, БИК.
Бал Кана буквално означава Величествен Бик, (полегнал огромен бик - вероятно така е изглеждала тази планина в очите на траките, сравнена с другите ниски планини и хълмове наоколо.) Впоследствие думата Балкана освен название е придобила смисъл на планина, балкан, балкани.

Смятам, че гръцката дума КАНОН е производна от тракийското КАНА, като смисълът на тази дума най-общо е запазен – ВЪРХОВЕНСТВО, ЗАКОН.
Друга такава дума е КАНУНИ, която е запазена в албанския език, а оттам вероятно преминала и в турския (султан Сюлейман Великолепни = Сюлейман Законодателя (Кануни) – тук смисълът е ЗАКОНОДАТЕЛ, в по-широк смисъл пак ВЪРХОВЕНСТВО.

БАЛ и КАНА може да се каже са две сакрални за българите думи - освен наименование/име и название те са свързани както с името на българите, така и с титлата на балкарските /прабългарските владетели.

Тази титла им е пришита много по-късно от К. Иречек, академик Державин, В. Златарски и др.

В историята обаче няма място за емоции.
Да титулувате КАНАСЮБИГИ Омуртаг като княз защото така ви се иска е
чиста манипулация и неуважение към българската история. Ще ви посоча още нещо, което трябва да ви накара да се замислите.
Знаете ли, че синовете на цар Симеон и внуци на канасюбиги Борис Покръстител, обявен в късни руски преписи за княз са носели титлата
БАГАТУР КАНА!!!
Защо не са князе?
Обръщам ви внимание, че това са оригинални печати, а не преписи на нещо написано.

1. Печат на Михаил: +MIXA | IΛBAГАТ | OVPKANA | IPTXΘV | NOC

2. Печат на Йоан: +IωAN | NHBAГАТ | OVPKANA | HPTXΘV | HNω

Здравейте, намирам наблюденията и заключенията Ви за остроумни и правилни. Благодаря! Въпорос: В книгата си "Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София" имам таблица в главата за Омуртаг на титлите в българската военна администрация. Виждам обаче, че Вие посочвате и Варне КАНА, Багатур КАНА, КАНА табан. Бихте ли ми посочили източниците, от където сте взели тези титли? Всичко хубаво!

1. Варенкан, Варнекан

10). варенкан, варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост, Варнеканций – име, или по-вероятно титла на пълководец от (пра)български произход в Италия, участвал в събития около 571 г.
Според Винченцо Д`Амико, се касае за латинизиран запис на титла варенкан или варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост. /ВД-БИ/ В тох./б/ warno, warnai – централен, начален, убежище, защитено място, сходно с авестийското, пехлевийското var – защитено, закрито място. От warno, warnai – крепост и *kan – вожд, владетел
източник:
http://www.chitatel/forum/topic/5564-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F/

2. Сanna taban
Титлата е спомената в сведение за посещение на българска делегация в Константинопол. За съжаление не успях да намеря в коя година е посещението. Ако го намеря ще го допълня.
За титлата canna taban - цитат от материал на Иван Танев Иванов
2б. Показателен за насилното преименуване на българските държавностни титли като тюркски е титлата „таркан” която се приравнява на canna taban
източник:
http://www.pamettanabulgarite/page/4155162:Page:425606

3. Титлата Багатур КАНА е посочена в предишния ми коментар

1. Печат на Михаил: +MIXA | IΛBAГАТ | OVPKANA | IPTXΘV | NOC

2. Печат на Йоан: +IωAN | NHBAГАТ | OVPKANA | HPTXΘV | HNω
източник:
http://www.protobulgarians/Statii%20za%20prabaalgarite/Nadpisi/Nadpisi%20ot%20pechati/BAGATUR%20KANA-I-RIHTUN.htm

Ше допълня само, че най–важните прабългарски титли
БАГатур и
БАГаин
пряко ни водят към бога на траките БАГ/Бакх (латинизирано на БАКхус).

В думата БИГИ (вероятно неправилно записана) от титлата КАНА СЮ БИГИ (Кана от бога) също прозира тракийският БАГ и днешното – БОГ!

Благодаря Ви за ценната информация! Бъдете здрав!

Титлата cannataban е спомената в
списъка на българските пратеници в Цариград през 869-870.