Настоящата историческа епоха е изпълнена с множество противоречия. Налице са програми, идеи и политики за прогрес на обществото, а в същото време ставаме свидетели на грандиозен разпад на ценности; с просто око се забелязва напредък в развитието на медицината, но паралелно с тази тенденция практиката разкрива, че хората са все по-болни и все по-насилвани от властимащите да се покоряват на безумни правила в името на собственото им здраве; технологиите се усъвършенстват с всеки изминал ден и въпреки това всеки изминал ден е белязан с грандиозна духовна слепота, изразяваща се в лутане в манипулирани новини, фалшиви ценности и морални безпътици.

Характерно за настоящата историческа епоха е безпрецедентната духовна слепота. Какво обаче представлява духовната слепота? Определението за физическа слепотата е следното: „Състояние на функционална загуба на зрително възприятие.“ Слепотата може да бъде вродена или придобита; временна или постоянна; пълна или частична. Пълната слепота се изразява в цялостна липса на визуално възприятие на светлината и се нарича „липса на светлинно възприятие“.

Ако приемем, че гореспоменатото определение може да се приложи за формулиране на проблема с идентифицирането на духовната реалност, то можем да заключим, че духовната слепота е липса на светлинно възприятие на истината на Божието Слово. И понеже е ясно, че за невярващия свят подобен род липса е естествено състояние, то трябва да се запитаме дали за църквата се отнася твърдението, че ѝ липсва светлинно възприятие за Божието Слово? Тъжният отговор на този въпрос е „да“. Все пак важно е да отбележим, че според гореизложеното определение за слепота, духовната слепота на църквата е придобита; в зависимост от продължителността, тя е временна; в зависимост от степента на загуба, тя е частична.

Библията ясно ни заявява, че Христос е Светлината. Който следва Господ Исус няма да има липса на светлинно възприятие. В степента, в която Го следваме, в тази степен ще имаме светлинно възприятие. Тук е редно да отбележим, че духовната слепота не е просто някакъв случайно появил се недъг. Тя е морално натоварена категория, защото в основата на отхвърлянето на Светлината и в избора на живот в духовна слепота се съдържа морален избор. 

Вътрешният живот с Бог и възприемането на Неговия стандарт отваря очите ни и ни предпазва от най-големия източник на слепота – светлината на този свят. Най-силната причина за духовна слепота е свързана с поклонението на мамона. В книгата Откровение 3 глава Господ предлага лек на невиждащата лаодикийска църква. Той ѝ предлага колурий – лекарство за очи под формата на прах. Лекарството, което е предписано от Този най-велик Лекар дава възможност на вярващите да различават истината от заблудата и доброто от злото. Имайки предвид, че лаодикийската църква има проблем с хладкостта и задоволството в богатството, колурият би трябвало да ѝ помогне да вижда ясно, за да бъде привлечена от ценностите на небето и да осъзнае какво представлява истинското богатство според Христос.

„Библията ясно ни заявява, че Христос е Светлината. Който следва Господ Исус няма да има липса на светлинно възприятие. В степента, в която Го следваме, в тази степен ще имаме светлинно възприятие.“
Респектирана съм към Вдъхновителя на твоите произведения, Явор!