Гледах те. Чуден. Мой. Сякаш икона.

Виждах те. Сън. Някак сбъднатост. Блян.

Чувствах те. Много дълбоко. Изконно.

Имах те. Вечност. Вълшебство. Миг спрян.

Грабнах те. Истински. Сякаш си вятър,

спрял се в косите на бялата нощ,

с нежно докосване стигнал земята.

В мен се прелял. Устрем. Сила. И мощ.

Губех те. Чужд. Неразбран. И свободен.

Чезнех. Стопявах се. Мръквах. Мълчах.

Нямах те. Студ и копнежът прободен

сляха се в мойта душа. И замрях.