Чувствам те. Мисля те. Има те. Звън.

Пак разпиляно и сякаш насън,

моите истини – диви коне,

лудо препускат към твойто сърце.

Обич е. Искрена. Глътка от свян.

Някакви истини с вятър засмян

идват по пътя ми с истинска мощ.

Сън ли е? Приказка? Дни за разкош?

Бавно докосвам те. Нежно мълча.

Идвай пак, Истино! Няма лъжа.

Тихо присядам. Усмихната. В плен.

Мислите, празни, се скитат през мен.

Чудо. Съдбовност. И някакъв зов.

Идвай! Вземи ме пак, свята Любов!

Слънце. Хармония. Твойте искри.

Нашата среща на сродни души.