В тежко хоро пак потоците слизат.

С бяла качулка се смее върхът.

Слънчеви зайчета преспите близват.

В сини сълзи се превръща снегът.

 

В пролетен танец елхи се покланят.

С пиринска буйност възкръсва река.

Жълт минзухар като огън застанал

свети в килима от росна трева.

 

Пиринско езеро. Пирински полет.

Пирински вятър – прекрасен и стар.

Пиринско слънце и приказна пролет.

Пирински мит от Божествен буквар.

 

Ухае - вдишах пролетния въздух от тези стихове и макар от Пирин вдъхновена , аз се пренесох в моите приказни Родопи , където сега .... ехххееййй едно време брахме жълт минзухар !

Минзухари има навсякъде... Но се ги късайте. Цветята са меда на пчелите.