Човешките страсти – безкрайно смалени,

ще бъдат в утайката спомени

за многото наши човешки вселени,

животи, прераждане, помени.

 

Човешките мисли – облаци писани,

ще бъдат в небето почуда.

В многото наши човечески истини

все ще търсим покоя на Буда.

 

Човешкото знание – танцът на Зорба,

ще бъде и полет и падане.

Къде ли е усетът наш за възторга

от туй, че животът ни даден е?

 

Човешката карма – пътят към Бога ни,

житейската наша симфония.

Път със въпроса на вечното: “Мога ли

аз от хаос да раждам хармония?”

 

 

Хаосът е татко на хармонията. Единият без другият не може :)
Харесва ми начинът по който поднасяш идеите си.

с риск някой да хвърли камък по мен, отхвърлям "златната среда".

Хармонията...
Да, полярни сме, но не я отхвърлям :) ... стремя се да я постигам... златната среда :) Трудно е. Но не спирам.
Поздрав!

... ще усетиш голяяяяма скука и печал. :)))

Златната среда не създава и не прави поезия.Висшата хармония е за еснафите,които не се вълнуват от нищо и за нищо,освен за собственото си спокойствие и благоденствие.Те живеят за стомаха и чрез стамаха.Доволното куркане на пълния стомах и черва е божествената мелодия,която ги праави блажени.
Поезията умира в такава среда.
Иска ми се да прочета нещо твое на обществена тема.Нещо,което да засега битието днешно,мизерията народна,всеобщата лъжа и фалшив морал,гадостите на властващите и страданията на хилядите бедстващи обикновени българи.
Нещо,което да напомня на Ботев,Смирненски,Вапцаров...
Нещо,което да показва, че се вълнуваме от съдбата и за съдбата на България и българите.
Което да показва,че напускаме,че ще напуснем кулите от СЛОНОВА КОСТ,един път завинаги.
Какво ще каже за това?

Упадъчно

Хайде на халтурата!
Кой измисли кича?
Де ни е културата?
С голи рими тичам...

Някакво безумие
тъпо ни рискува.
Празно сладкодумие
дните ни рисува.

Плюем срещу вятъра.
Няма е душата.
Бедни ми, приятелю,
кой върти Земята?

че реагираш моментално с такова хубаво стиче.Наистина, всички трябва да се включим,кой с каквото може и както може, в борбата с тези и срещу тези,които въртят земята както и накъдето си искат,без да се интересуват от съдбата и за съдбата на обикновените хора,на България и човечеството.А това е мътната утайка,която като двукраки кърлежи безброй,се е впила в снагата на човечеството и живе,благоденствува,смучейки безнаказано неговата кръв и живителна сила.
И интелигенцията,българската интелигенция е редно и нормално,да е първите редици на тази борба.
Както е навсякъде по света.
Иска ми се да прочета още много такива твои стихчета.
Да се види и знае,че съвестта народна,българската интелигенция,не е забравила своя народ,себе си, и добруването на България и българите.

като многоликият бог Янус! Сега в анонимна същност... ;)))

И от хаоса да раждаш хармония :):) И то хармония :) в душата :):)

Сигурно съм била добричка много животи!