Попивам тичинковия прашец

на устните ти – нежност и омайност.

Вълшебнико, отключвай в мен светец

от бури, от слънца и от безкрайност.

 

Пришивай към съдбата ми вълни.

И сякаш твоя лодка причудлива

ще бродят през душата ми луни.

Ще ражда същността ми самодиви.

 

Вълшебнико… и в сетния си час

ръка ще ти подам през необята.

Небета ще орисват всичко в нас.

Усмивката ми ще пробужда вятъра.

 

 

Да пием за вдъхновителите, които не свършват!

Благодаря ти! Искам го и за следващия си живот! Искам вечността му, любовта, енергията и магията му... и давам, отдавам, предавам се... Всичко! ;)))

Наздраве:)
Да пием и за вдъхновените!

И празнично звучи!А кой не би се предал и отдал на този свят празник и не би поел ръка от необята?
И аз казвам: Да вдигнем пълни чаши с "нежност и омая", да пием за туй, що носи ни наслада!

Заприличахме на кипнала Калоянова вечер... Вдъхновението... с извор от вътре... :)))

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=59439

Да не заприлича на пиянска вечер, вместо поетична. :)

Сладко :)

Мерси!