През тайните капчуци на екстаза,

от нежното докосване на пролет,

погали ме на философа с фразите,

превърна ме в ефирен птичи полет.

Стрехите на надеждите възкръсваха

в ръцете на маслиновите клони.

И портокалов аромат покръстваше

сърцата ни с цветя поронени.

Отнесе ме с фенерите на нощите,

които побеляха от вълшебства.

Помислих те. И искам още, още

да вдишвам лунност в твоите вертепства.

От тихите смълчания на устните

открехнаха вратите си мечтите.

И бавно в съзаклятие, изкусно

засветиха с копнеж душите.