Когато някой
прозрачно изпълва
пространството
на цветните ти мисли,
когато щедро,
през любов, осмисля
на твоя дух
неземното покълване
оставя ти вратата
в полумрака
на разсъблечена от страх
надежда,
гнездяща през утроба,
птича прежда,
за да узнаеш,
че си с радост чакан.
Отдавай се разгулно,
безпощадно
на светлите искри
от постоянство -
огниво,
неподпалено пиянство
на две души
горящи
в страстни клади.

"...на твоя дух
неземното покълване..."
Красиво, колкото може да бъде!
Страхотно пишеш!
Благодаря!

Леканощно се отвявам, но и аз ти благодаря... :)))

Благодаря ти !

Поезията на wonder с чудесния клип. И това ако не си е чудо!!! ;-)))

Мерси!

http://www.youtube.com/watch?v=axxzcdSA3_w&feature=related

Скиталото в мен обича и да се завръща. ;)))

Искрите постоянство се разгарят в огън,
когато сивото не ги е изморило.
Така и любовта не остава само сън,
защото пошлото не я е скрило...

Благословена си.../с чиста завист казано/.

"разсъблечена от страх
надежда"...
Благодаря!

много истинско, любов и страст, две енергии взаимно допълващи се и умиращи една без друга.
Поздрави!!!

поздрави за ветровете и кладите:-)

и изненадата е чудесна- просто ще си я кача някой ден в блога !:)
Благодаря ти още веднъж !:)