В пропуканите устни на съдбата
жаднея те със сила на стихия.
Целувам ти свещено синевата.
Разбърквам ти реките и ги пия.

В ръцете ти безкрило примирени
наливам светлината на безброя.
В очите ти се гмуркам озарена
и там оставам - истинска и твоя.

Вълшебна! :)

Джентълменс... :)))

хавайски гореща...а може би (и) влюбена!

звучите свежо, Милейди ;))

... свежарейско лято имах, даам... от влюбености! ;)))

:)))))))

Красота.

Добре дошла, разпръскваща дъха на южните морета и озарена от любов! :) Сега вече е по-хубаво! :)

При теб дали вали? ;)))

Забелязал ли си, че когато нахлуе Любовта... и всичко е Красиво, се отваря Пътят към Прекрасното?! :)))

Ти ли беше казал някъде, че само влюбените поети пишат едни такивости, които... знаеш какви...? ;)))

# 32
Но ако надживееш този ден,
когато мрак и моя дух обземе,
и си припомниш някой стих от мен,
написан в друго, по-щастливо време,
ще ме сравниш ли с някой нов поет?
О, той ще пише с по-дълбоко чувство,
но ти спаси от обич някой ред
от мойто превъзмогнато изкуство.
Да бях и аз един поникващ цвят
и да растях със тези поколения,
аз щях да бъда в този бъдещ свят
с поетите на нови откровения.
Когато дойдат те и аз съм прах,
цени: сърцето в мен, стила във тях.

"Любовта поток е, светлина. Сърцето заслонява в тях
и гони тъй на Бог гнева и изгаря всеки грях."

Ангелус Силезиус

„Да обичаш - това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.“

Ех, този Шекспир...

Сонет № 15
Когато гледам всяка твар зелена
как вехне, не оставяйки следи,
и как и ние - сенки върху сцена -
по заповед на тайните звезди
като растения за кратка слава
към слънцето ствол пускаме висок,
и как след време помен не остава
от буйствата на младия ни сок,
пред толкова нетрайност младостта ти
аз повече от всякога ценя,
предчувствайки как Времето ще прати
във черна нощ на чара ти деня.
И в битка с ненаситната му жажда
стихът ми нова младост ти присажда.

Очаквах, че ще се завърнеш с нови стихове ...И както винаги - прекрасни!

Ехх... ако знаеш... там където бях... голямо Сътворение падна. Вдъхновяващи ветрове ме отнасяха. :)))

Такава жад от извор идва,
който живот да дарява е готов,
така,чрез образа на самодива,
мъжа се врича в идол нов...

Поздрав!

В моя дух, неизстрадал повелята,
остриета заби светлината.
Избуяха огньове в постелята,
под която приспах синевата.

Истинско и докрай!
Поздрави!

близка и силна,
гореща и сита,
бавно помитаща
сила и страст :)

Небесна, сЕстро! Да пием по едно философско вино? )

В близката далечина... нещо бяло се чернее... ;))))))))

ФукнЯ! Да пием Амброзия... от Извора, а? А? А? :)))

Даам... Де профундис! ;)))

Познaх по облик зeмно и cвeщeно,
и низко в cъщинa, и пpоcвeтлeно,
но въпpeки товa ви кaзвaм aз:
от виното нe cpeщнaх по-блaжeно.
***
Aко гpънчapитe помиcлят - кaкво e тaзи кaл,
която мълчaливо мecят и блъcкaт c длaн бeз жaл -
по-нeжно тe щe ce отнacят към нeя - тя билa e
бaщитe ни, когaто в нeя животът e гоpял.

Странството ти се е отразило добре, виждам. ;))

Нали ме знаеш... СкитнЯ! Душата ми номадска. Световете ми - вятърни. ;)))

Всевечната Истина на търсенето и откривателството на Хаям, който следвайки Еклесиаст смята, че "всичко е суета и тичане по вятъра... Весели се в сегашния миг: там е смисъла на живота..."

Аз затова все по Вятъра тичам... като едно Хвърчило по Вятъра съм! ;)))

Напомни ме една любима някога мисъл на Блаватска "Съществува единен Вечен Закон в Природата, който винаги се стреми към уравновесяване на противоречията, за да се установи крайната хармония. Именно благодарение на този Закон за духовното развитие, което ще замени физическото и чисто умственото, човечеството ще се освободи от своите лъжливи Богове и накрая ще види себе си Самоизкупено."

с обич, Мира

Ето мъничък речник на тайнописния език:

Влюбен - това е дервишът
Принц - ученик
Жена - душата на спящия
Красавица - душата на търсещия
Лекомислена красавица - страдания на разума, идващи от душата
Пиян - дервиш, постигнал истината
Опиянение - просветление
Чашка - съзнание
Кана - ум
Виночерпец - този, който дава виното на истината, едно от означенията на Всевишния
Градина - процес на тренировки
Дърво - майстор без ученици
Плодно дърво - майстор с ученици
Планина - висш просветлен, приближен до Всевишния
Хълм - наставник
Канара - мъдрец