Думата - една самотна роза,
тази нощ сирак е. Няма кой
да ухае на поезия. И проза
бавно я убива в пътя свой.
Думата - една изтляла мъка,
в тази утрин, с тичинков прашец
нежно изрисувах - за разлъка.
Ти си я поиска - за венец.
Думата - гореща и студена,
бясно пиршество от младостта,
беше най-прекрасната вселена.
Беше... И си тръгна с любовта.

за съжаление искам да я облека в думи,не мога!Ти го правиш уникално,направо божественно и пак знам че не е достатъчно и просто няма думи!Измисли ги усещам че само ти можеш!!!

Аз искам да се съблека от думите.
Над мене да възлизат ветровете.
Да бъда само нежна друмница,
да съзерцавам в тишина на цвете.

... къде се разхождаш в бръснещ полет назад из творческите ми някаквости! Хахахаххх...
Чета ти коментарите, но не ти следя траекториите...
Птицо... :)))

и пак не ми е достатъчно,макар че с това цвете...!!!:)

Да тръгне всеки шум назад през времето.
край мене само ручеи да пеят.
Очите ми да бъдат съзаклятия,
в които страстно огънят да грее.

обгръщат нежно,извисяват,понасят бездиханно, реейки безмерно в безкрая...!!!:)))

Музиката, песента... съчетана с ритмиката на словото... понякога е като Музиката на Сферите.
Изпълва света с Хармония. :)))

безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!

Приличаш на онази част от Теорията на Хаоса, в която се разказва за турбулентните потоци. ;)))
Но иначе си летиш спокойно, въпреки въздушните ями, накацали по небетата ти. :)))

Знам още, че никое Небе не е последно и в най-нагорното трудно се долита дори и с необикновена крилатост... :)))

"Недоумението му премина в изумление, изумлението - в смирение, смирението - във внезапна благодарност. " Хорхе Луис Борхес

1. ka4ak - проста дума и винаги само дума!
01:03
за съжаление искам да я облека в думи,не мога!Ти го правиш уникално,направо божественно и пак знам че не е достатъчно и просто няма думи!Измисли ги усещам че само ти можеш!!!

... Борхес!

САМОВЪЗХВАЛА НА НЕВЪЗМУТИМОСТТА


Писания от светлина нападат мрака, по-чудесни
от метеорити.
Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.
В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам
честолюбците и ми се иска да ги разбера.
Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
Нощта им е затихване на яростта в желязото,
готово да нападне.
Говорят за човечност.
За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на
една и съща бедност.
Говорят за родина.
Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко
портрета и една старинна сабя,
молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
Полека времето ме изживява.
По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на
надменната им алчност.
Те са насъщни, изключителни, заслужилите утрешния
ден.
А мойто име е един и всеки.
Минавам бавно като някой, който идва от така далече,
че и не се надява да пристигне.



Превод от испански: Рада Панчовска

Радвам се, че те радвам! :)))

Удивлявам се от таланта ти! Стихотворението е великолепно! Разтърсващо!

И понеже темата ти е за думата, а това е моята любима тема, ще споделя още нещо с теб. Наскоро направих скромен опит да напиша стихотворение за думите, което представих с клипче.

Ето линка в ю туб: http://www.youtube.com/watch?v=K5hxSWmGk_4

а думите засядат в гърлото и само стон и мъка са. Защото си е тръгнала...
Тогава думите превръщат се в въздишки.