Хранителницата
на моето сърце,
през истинската
стойност
на нещата,
протегна се
през двете ти ръце
и устни впи
в покоя на душата.
Съшивам бавно
с дъх осиротял,
на птицата покоя си
прострелян,
не искаш всичко -
всичко си ми дал,
но мен ме няма
в твоята неделя.
Говоря
за неземното усещане,
което татуирах
в сън на кратер,
за онзи миг
от тленността гореща,
когато те получих
без остатък.

НЕВЕРОЯТЕН СТИХ!!!!! Без думи и без дъх съм!

Дишай, дишай... И се усмихвай! :)))

има те!

Несъмнено! :)))

Кратко, а можеш вътре да четеш, четеш и да се разхождаш и да разговаряш със света. Не спираш да поезираш приказност...как да не се усмихвам! Ех, ех...

Тихо присядам до нежна симфония.
Той се протяга, погалва ме в себе си.
В мен засияват небесните трепети.
Светло е, светло... Изящна хармония.

Силуетно докосване,
теменужни трептения,
цветове летнозрели,
в приказен блян.
Търся, улавям
нежни видения,
криле, вдъхновения,
в полетен плам.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/06/04/pyteka-do-boga.344043

Истински шемет!