Ехото в далечината.
Чуваш ли ме, обич моя?
Бях за теб света, луната,
но е време за безброя,
в който устните ми тичат
и спасени се препъват
в твоите очи обичани,
в твоя поглед за лудуване.

Моята душа е скитник.
Сбогом и прости ми, обич.
Ще летя през много битки,
ще смирявам още повече
буйността си на стихия,
че премъдро да се върна
и с целувки да изпия
твоята любов безсмъртна.