Хората, хората – старите грешници,

младите съдници, малки деца,

нежни мадони и пакостни вещици,

силни мъже или слаба тълпа,

все ще обсъждат накрая живота ви,

все ще ви лепят нелепи вини.

Както е редно – ще сипят от злото си

в чуждите рани, за да боли.

Хората, хората – дръжте ги всичките

доста далеч от добрите си дни.

С вашта мъгла да е ясно на птичките.

В техните камъни злото да спи.