Душата ми е бяла самодива,

прекрачила на лотоса цвета.

Сърцето ми е раните от живост,

с които ще рисувам Красота.

 

Очите ми са бягащи светулки

сред мрака разпилян на светове.

Кръвта ми е на маковете булка.

Смехът ми е хвърчило на дете.

 

Страстта ми е от буря и нирвана.

Копнежът ми е звън от светлина.

Молитвата ми – литнала покана

към пълната с надежда висина.

 

Светът ми е хармония от вечност.

Рисувана съм с устни от любов.

Мечтата ми е Божа дълговечност,

а лирата - нестихващ благослов.

 

 

Хармония до съвършенство !Прекрасен стих!

Видяла си... цялата Картина! Слънчеви благодарности! :)))

Две тела преплетени в прегръдка жадна, излъчващи небесна светлина. Винаги ми е приятно да те чета, независимо, че не коментирам. Хубава вечер. :)

И на мен ми е хубаво да ме четеш! Благодаря ти за Споделянето на Хармонията! :)))

Цена

Когато ги отрови яснота
и мъдрост сетивата им ограби,
поетите вечерят със скръбта,
тъй както вий вечеряте със хляба.
Преуморен от взиране назад
най-гордият единствен ще измоли
след победения в телата глад
необходима за духа неволя.
Оставен от последния тролей,
от дрезгави наздравици облечен,
най-тъжният поет ще ви разсмее
и музика за всички ще поръча.
А щом самата дума връхлети
и със опасна мярка го премери,
най-бедният нехайно ще плати
цената на всеобщата вечеря.
Легнете си на време този път.
Прозореца му страшен забравете.
Ще ви събуди призори стихът.
Но няма да събудите поета...

e tolkova premerena poeziq chuvstvo i risunak - che poveche ne moje da bude!
Vuzhishtavan se - chestol bez da ostavqm sledi, no go te otvarqm s udovolstvie i priznanie!

ДОВЕРИЕ

Добър вечер, приятел! Сядай до мен!
Ето ти ръката и рамото.
Ако искаш да бъдеш напълно смирен,
мълчи си на воля. От пламъка
на моята свещ лекувай си болката.
После спи на доброто ми рамо.
Можеш да кажеш, приятелю, толкова,
че да махнеш товара си само.
Много е мъката влязла в душата ти.
Трудно ще бъде да чистим докрай.
Но заедно, знай, ще успеем, приятел!
Дай ми ръка и ми вярвай безкрай!

Благодаря ти! Всяка твоя дума ме изпълва с Радост, защото възхищението е част от Божественото можене на чувствителната душа, да съзре красотата около себе си. :)))

svetyl 4ovek - svetyl stih!