Стъпвам в полето от стихнали спомени.
Той ме открива сред своите блянове.
Помня ръката му - мост от желания.
Искам го, искам... По стъпките сронени
тичат потоци от лумнали хребети.
Вятър развихрил любов из небетата,
бавно полива цветята на шепота.
Стъпките водят далеч. И потребни са.
Тихо присядам до нежна симфония.
Той се протяга, погалва ме в себе си.
В мен засияват небесните трепети.
Светло е, светло... Изящна хармония.

Dobro utro!!!Dobra harmoniq!!!!

Тук усетих дори чисто физически "ХАРМОНИЯТА НА СВЕТА" и както го е казал Кеплер преди 5 века "получаването на образите... и светлинните лъчи, които телата излъчват, се пречупват в пречупващата среда на окото и създават в ретината образ, което задейства физиологично-психологичен процес, завършващ със субективно възприемане на външния свят." в хармоничната му цялост и завършеност.
Твоята ПОЕЗИЯ ми носи точно това докосване на светлината. Благодаря, че те има!

Добро утро! Добър усет! :)))

Ти можеш да обясниш целия ми Космос, знам..., защото си един превъплатен Хайзенберг в Квантовите ми парадокси. ;)))

Поздравления! :)

А и тази космическа музика...в безтегловност съм...

Като светкавица? ;)))

И аз така... Музиката, ехх! И Хармония...
Хармония!

Стих!

Мерси! Извайвам си време за пространствата отвътре. :)))

,, Светло е, светло... Изящна хармония.'' ... между мислите от двата най-крайни бряга на океана, смесени от летния вятър в небетата, приказно ...
Благодаря, поздрави!:)