Изгубих своя мисъл и се спънах

в дълбокото на твоите очи.

Отпих от твойта истина до дъно

и нещо в мен избухна, заискри

като шампанско, шепнещо омайно

за светлото на моя свят щастлив,

като разковниче на древна тайна,

родило в нас копнеж красив

и слязло на дълбокото в душата,

за да разбуди онзи чуден зов,

от който се разтварят небесата

в очите ти и... шепнат за любов. 

 

/от Антологията "Тихи Вълшебства"/

за любовта и за новата рубрика!
:)))

И стихът, и графиката! ))

е вълшебство...

Хайде, чин-чин! Завърнах се точно навреме. Дори разстоянията и времето да са беззначителни за Изкуството. И както е рекъл Рихтер "Изкуството не е хляба, а виното на живота". ;)))

Рисувайки по стихове, Калина прави чудеса! :)))

Благодаря ти за моженето да улавяш Вълшебствата! :)))