Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
01.02 08:40 - Кръговрат на Любовта
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 818 Коментари: 11 Гласове:
38

Последна промяна: 01.02 08:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Опомнен мъжкият ти свят, ще се събуди безразличен,
в денят на горести богат. И ще престанеш да обичаш.
На воля в твоите очи, сълзите ще рисуват мене.
А любовта ще изгорчи през овъглените вселени,
в които ти, в които аз, ще бъдем двама непознати.
На любовта в забравен глас, ще чуваш моите сонати.
Парлива буйната ни страст, ще нихилира всичко земно.
Душите в нежния екстаз ще видят своето безвремие.
Ще стоплим ледени ръце и ще се спуснем в две посоки.
Ще плаче моето сърце. Ще страдаш в своята жестокост.
Но мъдростта ще възцари покоя в нашите зеници.
Ще блеснем – падащи звезди, превърнали се в чудни птици,
възпели своята любов. И царството й необятно.
И светли в тоя благослов, ще се завърнем кръговратно.

        image



Гласувай:
40
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Браво, мила.
01.02 09:56
Невероятно е!
цитирай
2. wonder - Графиките под това е предходното ...
01.02 09:58
Графиките под това е предходното стихотворение са от мои книги със запазени права. Рисувани са по мои стихове от невероятната художничка Калина Лютова.
цитирай
3. wonder - Браво, мила. Невероятно е! ...
01.02 09:59
rosiela написа:
Браво, мила.
Невероятно е!


ПреЖивяно, Роси.
Благодарля!
цитирай
4. lexparsy - Не пропускаме да прочетем стиховете ти Дела
01.02 12:43
Навярно защото думите ти,
така естествено се е реят,
и приземяват в поетична изразност,
че като листа и цветове, 
духнати от повея на чувствата,
душевни картини рисуват,
че художници ти подражават...
- Млъкни мааа!!!
Извинявай... на Музата ми досадна така кряскам! Искала да подражавам, а аз по-кратко бих се изразил, и да завърша с "че  коментарите ненужни са!"
:-)))
А Защо коментирам ли?
Ами докато си оглеждах чувствата в стиха, някакво мъжко Его ме сръчка...
- Какво бее? - питам..., а то се замисли...
- Виж ся - вика - мъжете не се впечатляват толкова, като ги питаш за килограмите и годините, но не обичат Любовта им да е натрапена, внушена и предоставена... Предпочитат като ловци да я забележат, преследват и извоюват...
- Млъкни беее!!!
Човек не може да остане сам с мислите си от досадни вдъхновители и тълкователи...:)))
Извини ги ако не те усмихнаха като мене Дела! А от мене имаш искрени Поздрави и почитания!
Лекс
цитирай
5. wonder - Не пропускаме да прочетем стихо...
01.02 13:01
lexparsy написа:
Не пропускаме да прочетем стиховете ти Дела
Навярно защото думите ти,
така естествено се е реят,
и приземяват в поетична изразност,
че като листа и цветове, 
духнати от повея на чувствата,
душевни картини рисуват,
че художници ти подражават...
- Млъкни мааа!!!
Извинявай... на Музата ми досадна така кряскам! Искала да подражавам, а аз по-кратко бих се изразил, и да завърша с "че  коментарите ненужни са!"
:-)))
А Защо коментирам ли?
Ами докато си оглеждах чувствата в стиха, някакво мъжко Его ме сръчка...
- Какво бее? - питам..., а то се замисли...
- Виж ся - вика - мъжете не се впечатляват толкова, като ги питаш за килограмите и годините, но не обичат Любовта им да е натрапена, внушена и предоставена... Предпочитат като ловци да я забележат, преследват и извоюват...
- Млъкни беее!!!
Човек не може да остане сам с мислите си от досадни вдъхновители и тълкователи...:)))
Извини ги ако не те усмихнаха като мене Дела! А от мене имаш искрени Поздрави и почитания!
Лекс


Хахахахаххх... Благодаря ти, Лекс, за поетично-фисоловски-забавния коментар с монологодиалогизирането на муза, мъж и его. Много ми хареса и искрено се забавлявах! ;)))
И веднага ми изплува като асоциация "Балада за някогашните жени" на Франсоа Вийон:

Кажете ми в коя страна
е днеска Флора, в Рим ценена,
Таис, в чиято слабина
бе много сила изцедена,
и Ехо — с хубост вкаменена, —
от шепот даже уязвена?
Къде си днеска, лански сняг?

А Елоиза? Тя узна
мълвяща край безкраен бряг,
цената си зарад химена —
кастрираха го без вина
и расо Абелар надена…
А тази, с толкоз власт дарена,
че Буридан по неин знак
в чувал да бъде хвърлен в Сена?
Къде си днеска, лански сняг?

И Бланка лилия една
със глас на мамеща сирена,
и Жана, храбрата жена,
в Руан на клада изгорена,
Алис за рицаря мишена,
и Берта с мощния си крак—
къде са, Дево пресвещена?
Къде си днеска, лански сняг?
Но, Ваша милост, седем дена
да търсите — и пак, и пак
ще се завръщате с рефрена:
къде си днеска, лански сняг?
цитирай
6. donchevav - В кръг или по спирала - но винаги в ...
01.02 14:32
В кръг или по спирала - но винаги в шеметен полет! Поздравления, Дела!
цитирай
7. wonder - В кръг или по спирала - но винаги в ...
01.02 15:12
donchevav написа:
В кръг или по спирала - но винаги в шеметен полет! Поздравления, Дела!


Мерси, Вени!
Чакай да видиш как ме вдъхнови днес с твоя Февруари:

Син на всички ветрове.

Февруари високосен,
Малък сечко с кичур бял,
днес с усмивката си росна
грейна в слънчево начало.

Утре ще задуха с хали.
Сняг в света ще призове.
Малък сечко, Февруари -
син на всички ветрове.

PS Я да ти го оставя при теб. :)))
цитирай
8. planinitenabulgaria - Днешният ден ми днесе радост, защото две орехови фиданки се показаха от саксиите.
01.02 15:29
Дано този път да имат късмет!
Това стихо ме дозарадва. Съчетано с картината на г/жа Калина то е е още по-въздействащо.
Брависимо!
цитирай
9. donchevav - Еха, чудесно е! И страхотно усещане ...
01.02 16:00
Еха, чудесно е! И страхотно усещане да си нечие вдъхноВЕНИе /маркировката е твоя - при мене/:))) Благодаря, Дела! Весел и щастлив Малък Сечко!
цитирай
10. wonder - Еха, чудесно е! И страхотно усещане ...
01.02 18:00
donchevav написа:
Еха, чудесно е! И страхотно усещане да си нечие вдъхноВЕНИе /маркировката е твоя - при мене/:))) Благодаря, Дела! Весел и щастлив Малък Сечко!


В`Дъх, ноВЕНИе! Да.
Хубав ден беше Днес.
Утре ще е още по-хубав денят!
цитирай
11. wonder - Днешният ден ми днесе радост, за...
01.02 18:02
planinitenabulgaria написа:
Днешният ден ми днесе радост, защото две орехови фиданки се показаха от саксиите.
Дано този път да имат късмет!
Това стихо ме дозарадва. Съчетано с картината на г/жа Калина то е е още по-въздействащо.
Брависимо!


Орехите всеки път имат късмет, защото са съдбовни растения.
За мен са любимата ядка. Наричам ги "Мозъка".
Аз пък отглеждам червен кестен в саксия... да видим дали ще изгрее и той.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9882577
Постинги: 2235
Коментари: 26363
Гласове: 152681
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829