Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
27.01 08:19 - Разплатената духовност
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1051 Коментари: 16 Гласове:
42

Последна промяна: 27.01 08:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Божествена разумност бди над всеки.
Молитвата ни единява с Бога.
Днес мъдростта е смисъл за човека
А добродетелите палят огън,

през който ще възкръсне всичко свято
в деня на промълчаните повели
ще се очисти с трусове земята
и ще останат само хора смели,

които честността са разплатили
в духовните завои на живота,
обичали са с най-голяма сила,
изнесли кръст до своята Голгота.

image



Гласувай:
42
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Стихът ти звучу не като проповед, а ...
27.01 08:48
Стихът ти звучу не като проповед, а като молба, и не като пророчество, а като припомняне, на тези, които пазят Божествена частица в себе си,  неосквернена от свои или чужди помисли!
Време е да се научим да се молим първо на себе си
А Бог ли? Ами нали той чува и вижда всичко... :))
Поздрави и почитания Дела!
Лекс
цитирай
2. rosiela - Да ти кажа, Дела,
27.01 09:06
и аз съм на същото мнение. И то с трусове от най-различен характер. Дано останат честните и миролюбивите.
Изразила си го прекрасно.
цитирай
3. wonder - Стихът ти звучу не като проповед, а ...
27.01 09:19
lexparsy написа:
Стихът ти звучу не като проповед, а като молба, и не като пророчество, а като припомняне, на тези, които пазят Божествена частица в себе си,  неосквернена от свои или чужди помисли!
Време е да се научим да се молим първо на себе си
А Бог ли? Ами нали той чува и вижда всичко... :))
Поздрави и почитания Дела!
Лекс


И припомняне е, и пророчество е.
Припомняне е в смисъла на: учителят не идва да те научи на нещо ново, а ти припомня това, което вече знаеш.
А пророчество е, защото правенето на Избори е крайно време да бъде оценено като правене на съдба.
А молитвата никога не е към себе си, а винаги е към Бог, независимо, че той чува/вижда всичко. Той е Творец, ние също. Винаги е Божията воля, нашата е свободна да следва и да избира етично и правилно според висшия морален кодекс.
И е изповед, защото така го чувствам.
Благодаря ти, че чувстваш!
цитирай
4. wonder - Да ти кажа, Дела, и аз съм на същото ...
27.01 09:25
rosiela написа:
Да ти кажа, Дела,
и аз съм на същото мнение. И то с трусове от най-различен характер. Дано останат честните и миролюбивите.
Изразила си го прекрасно.


Хората се самонаказват с изборите си да не следват светлината.
А Бог забавя, но не забравя.
"Каквото и да става с теб, го отпразнувай! Има доброжелателност на любовта в живота ти, която ще ти донесе добри неща. Отхвърли страха от бъдещето и започни да празнуваш това, което идва." Крион
цитирай
5. planinitenabulgaria - Поздравления за стихото,
27.01 10:05
което възприемам като посланическо.
цитирай
6. wonder - Поздравление за стихото, което ...
27.01 15:13
planinitenabulgaria написа:
Поздравление за стихото,
което възприемам като посланическо!


Сърдечно благодаря!
цитирай
7. donchevav - Ако за нещо особено ме боли, то е за ...
28.01 00:35
Ако за нещо особено ме боли, то е за "премълчаните повели". Иначе съм на твоята честота, усещам добрите ти трептения. И аз вярвам в смелостта да бъдеш честен като върховна добродетел и жертвен кръст, като изстрадано средство за духовно разплащане. Но по смисъла на същата честност се питам: разплащайки се, дали не преподреждаме себе си? Защо след завоите, на финалната права, кротваме и умъдряваме? И най-заплетените екзистенциални казуси, и най-сложните енигми придобиват в безсребърния ни ум вид на школски уравнения с едно неизвестно, а границите на функциите, мисловните, не тригонометричните, някога с аргументи от минус до плюс безкрайност, изведнъж се оказват прости числа - тъжни числови редици с низходящ порядък. И всичко изглежда примирено и светло - и прав е май Лекс - клонящо към единицата. Това мъдрост след правилен избор ли е, или слабост в провала, край ли значи, или предвестие на ново начало? Личностна нищност след разплатена духовност или нравствено възвисяване? Или снишаване в очакване на оня ден на "премълчаните повели" - на който всички се позоваваме, но никой не чака?
Благодаря за емоцията, за размисъла, за енергийния заряд на твоите стихове! Поздравления, Дела!
цитирай
8. wonder - Ако за нещо особено ме боли, то е за ...
28.01 07:34
donchevav написа:
Ако за нещо особено ме боли, то е за "премълчаните повели". Иначе съм на твоята честота, усещам добрите ти трептения. И аз вярвам в смелостта да бъдеш честен като върховна добродетел и жертвен кръст, като изстрадано средство за духовно разплащане. Но по смисъла на същата честност се питам: разплащайки се, дали не преподреждаме себе си? Защо след завоите, на финалната права, кротваме и умъдряваме? И най-заплетените екзистенциални казуси, и най-сложните енигми придобиват в безсребърния ни ум вид на школски уравнения с едно неизвестно, а границите на функциите, мисловните, не тригонометричните, някога с аргументи от минус до плюс безкрайност, изведнъж се оказват прости числа - тъжни числови редици с низходящ порядък. И всичко изглежда примирено и светло - и прав е май Лекс - клонящо към единицата. Това мъдрост след правилен избор ли е, или слабост в провала, край ли значи, или предвестие на ново начало? Личностна нищност след разплатена духовност или нравствено възвисяване? Или снишаване в очакване на оня ден на "премълчаните повели" - на който всички се позоваваме, но никой не чака?
Благодаря за емоцията, за размисъла, за енергийния заряд на твоите стихове! Поздравления, Дела!

Благодаря!
цитирай
9. wonder - Ако за нещо особено ме боли, то е за ...
28.01 07:44
donchevav написа:
Ако за нещо особено ме боли, то е за "премълчаните повели". Иначе съм на твоята честота, усещам добрите ти трептения. И аз вярвам в смелостта да бъдеш честен като върховна добродетел и жертвен кръст, като изстрадано средство за духовно разплащане. Поздравления, Дела!


Всяка екзистенциална истина всеки открива за себе си, след достъчно дълго съществуване когато си открие същността, защото както знаем рано или късно с всеки се случва всичко.
А разплащането винаги е духовно.
Прииска ми се да ти подаря това, защото след омъдряването винаги идва Смирението:

Когато черно слънце ме затули
и хоризонтът си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледът рисува цветнооко,
когато съм печупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,
тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.
И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.
Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.
цитирай
10. batogo - !!!:))) Това е вечната, неопровержима Истина на Живота, Wonder!
28.01 10:05
Илюзията, че може да бъде заобиколен Божият Промисъл, винаги катастрофира във Вечните Вселенски Принципи на Висшата Справедливост.
Поздравявам те за това твое творение с едно мое творение от далечната 1975 година:
ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Спокойна вечер, мрак, тъга
в ума – все дневна светлина,
докосваща стремежът на орлите,
на духом силните мечтите,
творенията съкровени на творците...

В борбата с бурята те всички вярват
във Пътя, озарен с Любов...
Те ще докоснат Слънцето, звездите,
Ще търсят щастие в крилете на мечтите
и ще намерят Бог.

Светли дни!
цитирай
11. wonder - http://wonder.blog.bg/izkustvo/2017/11/27/sylzi-na-bog.1579938?reply=5061685
28.01 10:19
batogo написа:
!!!:))) Това е вечната, неопровержима Истина на Живота, Wonder!
Илюзията, че може да бъде заобиколен Божият Промисъл, винаги катастрофира във Вечните Вселенски Принципи на Висшата Справедливост.
Поздравявам те за това твое творение с едно мое творение от далечната 1975 година:
ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Спокойна вечер, мрак, тъга
в ума – все дневна светлина,
докосваща стремежът на орлите,
на духом силните мечтите,
творенията съкровени на творците...

В борбата с бурята те всички вярват
във Пътя, озарен с Любов...
Те ще докоснат Слънцето, звездите,
Ще търсят щастие в крилете на мечтите
и ще намерят Бог.

Светли дни!


Благодаря за светлото имане в сърцето ти!
Благодаря за хубавия ти, споделен стих!
От мен...

Сълзи на Бог

Очите на поетите са сън –
дълбок и чист, тревожен и безкраен.
Перата им, извайват нежен звън,
И списват по звездите всяка тайна.

Ръцете на поетите са вик,
на копие понесъл тишината.
И стигмите Исусови от стих,
потъват в дълбините на душата.

Сърцата на поетите са жар,
в която нестинарите са много,
и в свойта дан - словесния олтар,
поетите са стих-сълза от Бога.

цитирай
12. cinderellathespy - Чудесно, Дела. :)
28.01 10:37
Ползвах първата строфа за мото и написах един поетичен отговор...
Дано ти допадне...
Топличка прегръдка!*

Двубой…

Той разумът на камъче приседнал
заразсъждавал над смълчани истини,
към бъдното зареяно погледнал,
начупвайки химерите измислени.

Прошепнала му тихичко Вселената,
че на душата пътя е високото,
а после тя изпълнила повелята –
оттласнала го леко от дълбокото.

Достигнал разумът звездите и планетите,
онази нежност скитаща във дните ни,
възпявана немалко от поетите,
в която са досбъднати мечтите ни.

Пренаредила се без звук съдбата ни
и всички цветове се слели в бялото
изчезнали във земното телата ни
превръщайки се в прах от цялото.

А слятата разумност преоткрила
най-важната от всички истини,
че любовта във себе си е скрила –
божествена в следите ни пречистени.

28.01.2020г.
Елица
цитирай
13. wonder - Чудесно, Дела. :) Ползвах пър...
28.01 15:47
cinderellathespy написа:
Чудесно, Дела. :)
Ползвах първата строфа за мото и написах един поетичен отговор...
Дано ти допадне...
Топличка прегръдка!*

Двубой…

Той разумът на камъче приседнал
заразсъждавал над смълчани истини,
към бъдното зареяно погледнал,
начупвайки химерите измислени.

Прошепнала му тихичко Вселената,
че на душата пътя е високото,
а после тя изпълнила повелята –
оттласнала го леко от дълбокото.

Достигнал разумът звездите и планетите,
онази нежност скитаща във дните ни,
възпявана немалко от поетите,
в която са досбъднати мечтите ни.

Пренаредила се без звук съдбата ни
и всички цветове се слели в бялото
изчезнали във земното телата ни
превръщайки се в прах от цялото.

А слятата разумност преоткрила
най-важната от всички истини,
че любовта във себе си е скрила –
божествена в следите ни пречистени.

28.01.2020г.
Елица

Благодаря, Ели!
Прегръщам Небето ти и красивата ти душа!
цитирай
14. batogo - !!!:))) Благодаря ти за тези чудесни Сълзи на Бог, Wonder!
28.01 18:33
Това уникално, пълно с изживяна истина творение и цялото ти творчество са чисто доказателство за тях! Поклон!
цитирай
15. wonder - !!!:))) Благодаря ти за тези чуд...
28.01 20:18
batogo написа:
!!!:))) Благодаря ти за тези чудесни Сълзи на Бог, Wonder!
Това уникално, пълно с изживяна истина творение и цялото ти творчество са чисто доказателство за тях! Поклон!


Много се радвам, че ме четат хора като теб - духовно-възвисени, доброжелателно-искрени, дълбоко-чувствителни и интелигентно-мъдри!
цитирай
16. donchevav - Ако за нещо особено ме боли, то е за ...
29.01 21:10
wonder написа:
donchevav написа:
Ако за нещо особено ме боли, то е за "премълчаните повели". Иначе съм на твоята честота, усещам добрите ти трептения. И аз вярвам в смелостта да бъдеш честен като върховна добродетел и жертвен кръст, като изстрадано средство за духовно разплащане. Поздравления, Дела!


Всяка екзистенциална истина всеки открива за себе си, след достъчно дълго съществуване когато си открие същността, защото както знаем рано или късно с всеки се случва всичко.
А разплащането винаги е духовно.
Прииска ми се да ти подаря това, защото след омъдряването винаги идва Смирението:

Когато черно слънце ме затули
и хоризонтът си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледът рисува цветнооко,
когато съм печупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,
тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.
И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.
Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.


Благодаря ти, скъпа Дела! Чудесно стихотворение - в съвършена хармония и с основната тема, и с моята нагласа към нея!
По повод "вековечността".
"...рано или късно с всеки се случва всичко." Вярно е, както е вярно и това, че в крайна сметка с никого не се случва нищо. Или поне нищо, различно от това, което се случва с всички останали. И не е въпрос на избор, напротив. И не е по Сартр, уверявам те. "Като положен сред нищността на нещата, аз съм само едно от тях, сред тях; аз съм нищността на собственото си биване!" /Ив. Бозуков/. Феноменална свръхсензитивност, достъпна само за светци - и за слепци! А при мен в случая - импровизация в синтагматичен ред на тема екзистенциализъм:)))
Поздрави, Дела!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10154507
Постинги: 2321
Коментари: 27126
Гласове: 156483
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031