Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
31.10 10:00 - Любовната радост
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 838 Коментари: 11 Гласове:
34

Последна промяна: 31.10 10:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От обич въздъхвам, че имам от теб
на думите святата младост.
И зная, че нашият земен вертеп
свещен е с любовната радост.

Излизам навън, но все още съм с теб -
мечтаеща, твоя лъвица.
Светът е заключен зад нашата степ
и в него сме двама обичани.

Сакрален, любим, невъзможно желан,
оставаш в сърцето ми - книга,
която целува Божествена длан
и с твойта любов ме въздига.


image



Гласувай:
35
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Графиката е на прекрасния художник ...
31.10 10:32
Графиката е на прекрасния художник Ромил Калинов и е рисувана по мой стих и образ и с неговия абстрактен, но философски почерк в изкуството. Вградения в левия кристал образ е неговия.
Всички права над нея са запазени!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Чудесно, Wonder!
31.10 14:07
Истинските неща са вечни, а Любовта е най-истинското между тях, защото е тяхната първопричина.
Чест и почитания!
цитирай
3. lexparsy - Провидяхме много всеотдайна любов ...
31.10 14:13
Провидяхме много всеотдайна любов и недочетеното ни необятно въображение на художника...
Благодаря Дела
   Лекс
цитирай
4. wonder - Юлай-лай-лай-до, спри да грухтиш ...
31.10 15:00
Юлай-лай-лай-до, спри да грухтиш из блоговете на хората. С тая мръсна уста, хляб ядеш.
Твоите словесни изстъпления са споделяне на нелепи приумици, които приличат на словесна салата, лишена от вкус, от подправките на елементарно чувство за хумор и възпитание и излагат на показ ежечасно горчивината от изгнилите ти вътрешни репички.
цитирай
5. wonder - !!!:))) Чудесно, Wonder! Ист...
31.10 15:02
batogo написа:
!!!:))) Чудесно, Wonder!
Истинските неща са вечни, а Любовта е най-истинското между тях, защото е тяхната първопричина.
Чест и почитания!


Така е. :)))
Мерси боку!
цитирай
6. wonder - http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/22/nedoizchetenoto.280491
31.10 15:05
lexparsy написа:
Провидяхме много всеотдайна любов и недочетеното ни необятно въображение на художника...
Благодаря Дела
   Лекс


И аз благодаря! :)))

НеДоизчетеното

Хипостазирах бързо същността си.
Четях безпирно с жаждан бръснещ полет.
От Стайнбек до Капоти все довтасвах.
От Робинз до Римпоче бях доволна.

През чайна библия на Боулз скочих.
В окото на кентавъра замръкнах.
И в екстатичното на агни-йога
прозрях на Казандзакис, Зорба гръкът.

През други гласове на разни хора
изчетох Фицджералд, Ремарк и Лорка.
А в тихото, което не говорех
се вслушвах в онзи шепот на Менорка.

Кронопът* бях на Кортасар. Мъдрувах
из сенките на „ръкопис на Чанслър”.
Четях по много – всичкото си струва!
И в още неизчетеност останах


* Кроноп – човек-възторг, опазил детската ненаситност на сетивата си, способността да се удивлява, възприел хумора и смеха като житейска философия, човек, отдаващ и приемащ изкуството като импровизация, като себереализация в един концентриран миг от вечността.
цитирай
7. lexparsy - Бързо репликираш в стихове вече ...
31.10 16:40
Бързо репликираш в стихове вече преживени душевно :-)
Много ми хареса и този стих.
Спомни ми, че понякога не е нужно да прочитаме, всичко ако сме намерили в стиха или картината нашето си, което да ни вдъхнови...А винаги може да се дочетем..., продължавайки да пишем... :-)))
   Лекс
цитирай
8. wonder - Юлайкучката, спри да досаждаш. Да ...
31.10 17:39
Юлайкучката, спри да досаждаш. Да беше запомнила, че те трия без да те чета.
цитирай
9. wonder - Бързо репликираш в стихове вече ...
31.10 17:40
lexparsy написа:
Бързо репликираш в стихове вече преживени душевно :-)
Много ми хареса и този стих.
Спомни ми, че понякога не е нужно да прочитаме, всичко ако сме намерили в стиха или картината нашето си, което да ни вдъхнови...А винаги може да се дочетем..., продължавайки да пишем... :-)))
   Лекс


Понякога нужното ни за прочитане, само ни намира. А и ти умееш да сътворяваш асоциации, навяващи стихове.
цитирай
10. lexparsy - Исках да допиша за усмивка. . . но си ...
31.10 19:07
Исках да допиша за усмивка... но си стана коментар :-)
wonder написа:
lexparsy написа:
Бързо репликираш в стихове вече преживени душевно :-)
Много ми хареса и този стих.
Спомни ми, че понякога не е нужно да прочитаме, всичко ако сме намерили в стиха или картината нашето си, което да ни вдъхнови...А винаги може да се дочетем..., продължавайки да пишем... :-)))
Лекс

Понякога нужното ни за прочитане, само ни намира. А и ти умееш да сътворяваш асоциации, навяващи стихове.

Исках да допиша, че сега се изучавам за Кроноп, а такива като тебе са си дипломирани :-))))
Споделям, че мене от както чета правилните книги, като птици ме кацат и отлитат... даже и физически! Имат си маршрут :-) А за да те кацнат правилните, си трябва да можеш да „говориш с птици“, за да ги повикаш :-)
А като се науча, и аз ще пиша в раздел „Изкуство“ :-)))
Лекс

П. Хе, ето ти стих „Книгите са Птици“, ако си го имаш вече сподели!!! :-)
цитирай
11. wonder - Исках да допиша, че сега се изучавам ...
31.10 23:24
lexparsy написа:
Исках да допиша, че сега се изучавам за Кроноп, а такива като тебе са си дипломирани :-))))
Споделям, че мене от както чета правилните книги, като птици ме кацат и отлитат... даже и физически! Имат си маршрут :-) А за да те кацнат правилните, си трябва да можеш да „говориш с птици“, за да ги повикаш :-)
А като се науча, и аз ще пиша в раздел „Изкуство“ :-)))
Лекс

П. Хе, ето ти стих „Книгите са Птици“, ако си го имаш вече сподели!!! :-)



Ти напиши стих с това заглавие - твое си е. ;)))
Аз днес бях в...

Древно очакване

Като обреден хляб скъсах вярата.
Като стара камбана кънтях те.
Празна църква черкуваше враните.
Аз зад хълма с оракул делях те.

Тихопадащи снежни поверия
ми покриваха пътя с молитви.
И прекръстен с надежда безверник
се опитваше с ангел да литне.

Като вино в леглото на билките
те отпивах с неземни колене.
Вън студееше вятър в бесилката
на умиращо наше безвремие.

Песнопение делнично сритало
коледарските вещи поуки,
нарушаваше тихото питане
за Божествена наша разлъка.

И когато светът замъглееше
през очите потайни на мрака,
само някъде нежно светлееше
любовта ми, с която те чакам.

http://wonder/poezia/2009/12/13/drevno-ochakvane.453735
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9718521
Постинги: 2206
Коментари: 26044
Гласове: 150516
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031