Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.08.2019 13:04 -
Време за сбогуване
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 1623 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2019 13:05
Прочетен: 1623 Коментари: 8 Гласове:
35
Последна промяна: 12.08.2019 13:05
Такава съм ти
Такава съм ти – стих и светлина,
лъчение от другите различно,
съкровище в сърцето. И жена,
която ти избра, за да обичаш.
Такава съм ти – огън и вода.
Мечта, която няма да изгубиш.
Ще бъда твоя в нежност и тъга,
защото мен избра, за да се влюбиш.
Такава съм ти – стих и светлина,
лъчение от другите различно,
съкровище в сърцето. И жена,
която ти избра, за да обичаш.
Такава съм ти – огън и вода.
Мечта, която няма да изгубиш.
Ще бъда твоя в нежност и тъга,
защото мен избра, за да се влюбиш.
А когато тази вярност е удостоверена и чрез красив стих, това е особено вълнуващ момент. Поздравление, Уондър!
цитирайТакава се проявява любовта... със различност и неспирна споделена стихийност...
А музиката с този текст я допълва перфектно!
Лекс
цитирайА музиката с този текст я допълва перфектно!
Лекс
missana написа:
Винаги съм се възхищавал от женската вярност в любовта.
А когато тази вярност е удостоверена и чрез красив стих, това е особено вълнуващ момент. Поздравление, Уондър!
А когато тази вярност е удостоверена и чрез красив стих, това е особено вълнуващ момент. Поздравление, Уондър!
Сакрална любов
Избирачи на заливи, тайно бродят под кожата
и садят през кръвта ни най-налудни поречия.
Щом усетиш как стиска пак за гърлото прозата
сто пирании пускай си отвътре - да светиш.
Баскитарното случване, яхва коня на утрото
прокопитило тихите земни невзрачности,
и избухва в очите ни слънчева сутра,
чак когато узнаем, че сме вечни и значим...
От подбедрени, морски, широки прозрачия
ще прераждаме изгреви с устни делфинови.
Любовта си по Бог, още живи, ще плачем
прекроили си ценното бъдеще в минало.
И когато в кръвта сто китари проблеснат,
а лъчите от залези ги разбиват с буквалност,
пак сърцето ще гръмне с моя чувствена песен
и светът ще узнае любовта ми сакрална.
lexparsy написа:
Такава се проявява любовта... със различност и неспирна споделена стихийност...
А музиката с този текст я допълва перфектно!
Лекс
А музиката с този текст я допълва перфектно!
Лекс
Любов, а не любов...
Като кораб изтеглен на суша,
като пясък от древна скала,
като сочно отхапана круша,
като земно избрана съдба
ти се случваш в сърцето ми нежен,
небитиен, свободен, желан
и светът хуква в пътя си прежен
по-добър, по-красив, по-мечтан.
Първа чаша отпивам за тебе
и прииждам в сърцето ти с гръм.
На любовната сила потребен
се разливаш. Аз цялата съм
онзи миг водопаден в очите,
в който думите храня с лъчи
и когато в сърцето ти скитам
уча мъдрост от твойте сълзи.
Пиша оди за теб от дъха си.
В семената на нямо дърво
те откривам. И сея смеха си
в твоя тичинка с бяло крило.
Бях докосната с твоите мисли.
Бях обичана с най-чуден зов.
И когато си тръгнем лъчисти
ще научим света на Любов.
Нали не означава, че напускаш блога, Дела Раи.
цитирай но излъчващ и тъга...
цитирайplaninitenabulgaria написа:
но излъчващ и тъга...
Нормале...
barin написа:
Нали не означава, че напускаш блога, Дела Раи.
Не, Барин. Един скъп човек напусна живота.
Жажда
Прежадняла, задъхана, горда ламя,
претворила в очите си всичката хубост
на едната митично-велика жена
и на виното тъмната шупнала лудост.
От къде ли се взе непревзет от света?
И поръси живота с учудваща ведрост.
Прометеев си някак и светъл в мига,
в който пак те създава Всевишната щедрост.
Имаш вид на прастара крайпътна чешма
и с томителна жажда те пия на глътки.
Аз съм твоята горска добра тишина.
Ти си слънчево зайче от края на пътя.
Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата ти, пролет попила в миража.
Ти ще палиш лула и на прага неук,
ще ни учиш как обич се прави от жажда.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Творчество
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница