Страховище си ти! И моя песен.
Ту в мен се извисяваш, ту мълчиш.
Избухваш като чудна есен.
Танцуваш като стар дервиш.

Осмислям те на глътки и с повратност
откривам ти най-скритите черти.
И ставаш в мене необятен -
Страховището от мечти.

която обагря естетически цялото стихотворение. Поздравление, Уондър!

Да, 4udovi6teto, може да поскърбиш малко. Стихът "Страховище" е за Ламята, който отиде за златни ябълки в нагорните селения и напусна този свят с любов и доброта в сърцето си, оставяйки невероятни стиховни находки, от които ти щедро се ползваш, както той забелязваше твърде често... за жалост.
Грознодумието ти няма да допускам в блога си.
Смири се!

Де да беше само "находка", а то цял човек-вселена.
Обагрен калейдоскапно и с невидимите светове, които са зад очите.
Стобгрен и цветист до безкрайност. :)))

Страховище... страхотна метафора за изказаните ти емоции Дела...
Усмихнах се оправдателно че и добрите поети си измислят думи както аз имам такава нагласа напоследък :-)))
Поздрави и почитания
Лекс

Неологизмите са ми втора природа. ;)))
Вярвам, че да даваш на българския красив език многообразие и нов прочит е хубаво.
Твоите неологизми винаги ме усмихват радостно.