Дали те обичам все още… не зная.
При нас всеки ден трие своята диря.
Една твоя дума е пропаст в безкрая.
В буквите наши, любовта ни умира.

През този дъжд огнен, сърцето изгаря.
Смирявам крила. И сбогувам се с всичко.
Не страдам, любими! Духът ми прастар е.
Горях от любов! И се чувствах обичана.

Чувства се във всяка твоя дума, Wonder!

Благодаря!
Дай Боже всекиму!
Любов...

Да си вземе сбогом с Любовта, и да и прости преди това, може само „Дух прастар“!
Кармата е пътят ни на обичане и взаимност, на който да благодарим с почит!
Като Храм, който сме посетили... на изхода спираме там, от където сме влезли, обръщаме се към олтара и се прекръстваме. И тръгваме...
Дхармата ни има нова Карма за Любов епична...!
Благодаря за този стих Чудеснице!

Към предложената днес от Добромир мъдрост на Лао Дзъ: "Истински просветления никога не воюва.", бих добавила: Доброчестината е дар свише и е дадена на миролюбивите хора. ;)))

Графиката е, от общата ни с Ясен Ведрин, книга "Дъх от огън" и е рисувана от худ. Калина Лютова по наш общ стих.

Всички срещи с Любовта са кармични. :)))

Хората...
Кръжат на воля, падат и се сливат
в безкрайната тъга на старо злато.
А заливите раждат самодивно
слънцата на цъфтящите разплати.

Напомня ми за един от тъжните валсове на Шопен,
https://www.youtube/watch?v=z8uIoQEtV_c ,
а не възвишено-емоционално, като творба на Вятърна вълшебница....
Поздравления и за картината, обичам графиката.

Ехх, тази "Вятърна вълшебница"! Всички сте се влюбили в нея.
И има защо. ;)))
Благодаря!

Коста, при одобряването му, коментарът ти изчезна.
Гледам, че има още някакъв бъг - в брояча на коментаите, но здраве да е!
А относно троичното питане - изборът е на на читателят. ;)))

Всички в блога разкривате актуални проблеми! Поздрави!

Благодаря!