Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
10.05 08:59 - Бездумен катарзис
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 2110 Коментари: 5 Гласове:
37

Последна промяна: 10.05 09:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ласото на грешките устремно излита,
хванало човешки всичкото ни питане
в думите излишни, схрускали доброто,
в киселост на вишна, в корена на злото.

Тръгнала по пътя си, гледам в тебе, мамо,
с искреност отвъдна. В казан хвърлен камък
думите ми радват се в своя свят некнижен,
очертали граници, тънки от безгрижие.

Моля се на Бога си, щом в деня самотна
чувствам изнемогата в думите си-котви.
В този миг разпрягам се. После се отключвам.
Топла от жаравите. Вярна като куче.



Гласувай:
39
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Браво, Дела.
10.05 09:29
Оригинално.
цитирай
2. wonder - Браво, Дела. Оригинално. Предх...
10.05 09:54
rosiela написа:
Браво, Дела.
Оригинално.


Предходната ми книга, от която е стихотворението, беше много специална и вдъхновена, освен разбира се, от любовта и от едно пророческо сказание за душата.
цитирай
3. wonder - към изтритата латерна на грознодумието:
10.05 09:55
Войнстващи простаци няма да гостуват в блога ми с малоумните си клеветнически поплювки!
цитирай
4. lexparsy - Страхотен стихотворен катарзид Дела!
11.05 23:19
А финала оставя „Войнстващите простаци„ оплетени с ласото си на клеветите, към лудите коне на думите им.
цитирай
5. wonder - Страхотен стихотворен катарзис ...
13.05 10:00
lexparsy написа:
Страхотен стихотворен катарзис Дела!
А финала оставя „Войнстващите простаци„ оплетени с ласото си на клеветите, към лудите коне на думите им.


Благодаря, Лекс!
А войнстващите простаци и простакиси рано или късно стават жертва на собствената си скверност, завист и подлост.
Един мой стих за този вид твари:

Болните души на мрака

Гледах лицата им – маски подпухнали,
поразпаднали времето стари палячи.
От усмивките алени всички радости рухнали
се търкаляха в нищото, после се плачеха.

От очите им древно се стелеха сенките
на играни пиеси от ничие време.
По ръцете им паячно дремеха леките
всеобвързващи върви на някакво племе.

Носовете им щръкнали в други понятия
червенееха смисъла с древна прокоба
и когато в далечните дни-съзаклятия
се изправяха, вземали гордо отровата.

Гледах после душите им – мъртвородени.
Колко мъка там, Господи, в стона мъдрее!
И помолих космично и пак на колене,
от стиха ми да пият - дано оздравеят!

http://wonder.blog/izkustvo/2010/08/26/bolnite-dushi-na-mraka.596354#last_comment
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9606337
Постинги: 2182
Коментари: 25846
Гласове: 149155
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031