Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
01.04 11:34 - с. Мандрица – албанското село /Източни Родопи/
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 5182 Коментари: 11 Гласове:
37

Последна промяна: 01.04 11:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image 

Това е единственото Албанско село в България. Основано е през 1636 г. от православни християни-албанци. Албанците, някога съпровождащи турската армия, били мандраджии и скотовъдци, грижещи се за прехраната на войската, отглеждайки стадата за препитание. В знак на благодарност и с ферман, Али паша /тогавашния военачалник на турската армия/ им дал право да се разходят из Одринско и да изберат за себе си територия, в която да живеят и отглеждат стадата си. Те избрали място до Бялата река. Али паша им осигурил фермана и определил границите на селото така: пуснали стадата да преминат отвъд реката и връщането им обратно за един ден определило границите на землището. Тук те построили мандра, а оттам дошло и името на селото. Мандрица достигнала до 3500 души. Днес са само 30 човека.
Винаги съм се натъжавала когато чета за обезлюдени села и съм си ги представяла някак тъжни и призрачни. Но не е така – природата ги прави толкова живи и красиви, въпреки липсата на много хора. Тези села ще се изпълнят отново с живот – усеща се осезаемо.Тук някога е кипял живот и са цъфтели занаяти като бижутерството, камбанолеенето, тютюневи манифактури, бъчварница, тухларна, леярна, бубарство, правили са ракия, мастика и др. напитки. Имало е 3 гръцки училища. Хората са знаели български, албански и гръцки език и са изнасяли бубено семе в много страни. Имало таханджийница /сега има в Ивайловград/, кожарска работилница, дори оръжейна манифактура, 4 мелници, 22 мелачки за сусамово олио, а къщите, макар и кирпичени, били на по 3 етажа, които още се възвисяват красиви, но необитаеми.
Мандрица е освободена от османската власт чак през 1912 г. от Първа българска армия. След две емигрантски вълни, в селото прииждат българи, но 480 албански семейства се изселват.
Гледахме с възхита красивите къщи, невероятно-елегантната сграда на близкото училище, новия комплекс с всички удобства „Букор щепи” /от албански „Хубава къща” – Браво, Иво!, че възраждаш и създаваш!/, Докторската къща и Червената камбанария, площада с люлките, на които се люляхме и щъркеловата любов, която наблюдавахме, докато обядвахме в Еко хотела "Хубава къща". Райско място - до река, сред зеленина и усмихнати сърдечни хора, които ни нагостиха с вкуснотии от балканската кухня. Слънчево селце с уникални сгради и стар дух, в което е кипял живот и се усеща радост.




Гласувай:
37
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - С много смесени чувства прочетох Дела
01.04 12:22
Ще започна с лошите..
Трябва да знаем че даже под „турско иго“, и през соц. годините, никой не е бил толкова глупав да обезлюдява и убива уникалния бит на селата и да урбанизира и зомбира и гони народа се чрез такъв геноцид, касаещ и селата ни. Евро-Атлантическото „демократично“ робство ще е записано някой ден в учебниците... Сигурно е!
Но твоя разказ така пролетно ме вдъхнови и аз да се юрна ама баш натам, къдео природата е направила даже малките селца естествено красиви.
Хе, сетих се как на времето сме тръгвали на стоп и без стотинка в джоба, и гладен и без подслон не оставаш. Но спомените са ни изтрити, а децата ни не вярват в живот извън електрониката си, обсебила и духа и ума им!
Искрени благодарности за споделянето и с малко завист, докато и ние тръгнем натам :-)))
цитирай
2. donchevav - Прочетох с интерес и със смесени ...
01.04 20:02
Прочетох с интерес и със смесени чувства на носталгично умиление, тъга и пролетно съживен оптимизъм. Не вярвам здравите корени на селското ни битие да са изтръгнати до край, да са изсушени и безвъзвратно загинали. Все ми се струва, че рано или късно след някой съживителен дъжд ще избуят нови леторасли, че българското село ще се прероди за нов живот. Но като гледам новите къщи за гости, екопътеки, полета с билки и екзотични плодове на мястото на ширналите се някога житни и тютюневи масиви, се замислям за издънките - понякога, задушили културното растение, избуяват дивачки, които само сушат корените и не дават ни цвят, ни плод като хората... А планинците са чудесни хора - меки, гостоприемни, добри - и непоклатими във вярата, в морала си. В тях ми е надеждата - и в старите, които все повече взеха да се губят, но и в новите, които намират пътечка назад от шумните европейски тържища, за да търсят сила и опора, и на свой ред вливат живителни сокове в позасъхналите български корени.
Благодаря за споделеното - много е въздействащо! Поздрави, Дела!
цитирай
3. wonder - Апостолов, защо си изтри китарния ...
01.04 21:30
Апостолов, защо си изтри китарния коментар?
Щях да ти отговоря съвсдем цигулково и морендо.
Но нищо. ;)))
цитирай
4. wonder - С много смесени чувства прочетох ...
01.04 21:32
lexparsy написа:
С много смесени чувства прочетох Дела
Ще започна с лошите..
Трябва да знаем че даже под „турско иго“, и през соц. годините, никой не е бил толкова глупав да обезлюдява и убива уникалния бит на селата и да урбанизира и зомбира и гони народа се чрез такъв геноцид, касаещ и селата ни. Евро-Атлантическото „демократично“ робство ще е записано някой ден в учебниците... Сигурно е!
Но твоя разказ така пролетно ме вдъхнови и аз да се юрна ама баш натам, къдео природата е направила даже малките селца естествено красиви.
Хе, сетих се как на времето сме тръгвали на стоп и без стотинка в джоба, и гладен и без подслон не оставаш. Но спомените са ни изтрити, а децата ни не вярват в живот извън електрониката си, обсебила и духа и ума им!
Искрени благодарности за споделянето и с малко завист, докато и ние тръгнем натам :-)))


Краен оптимист съм!
Тръгвай докато е пролет.
цитирай
5. wonder - Прочетох с интерес и със смесени ...
01.04 21:32
donchevav написа:
Прочетох с интерес и със смесени чувства на носталгично умиление, тъга и пролетно съживен оптимизъм. Не вярвам здравите корени на селското ни битие да са изтръгнати до край, да са изсушени и безвъзвратно загинали. Все ми се струва, че рано или късно след някой съживителен дъжд ще избуят нови леторасли, че българското село ще се прероди за нов живот. Но като гледам новите къщи за гости, екопътеки, полета с билки и екзотични плодове на мястото на ширналите се някога житни и тютюневи масиви, се замислям за издънките - понякога, задушили културното растение, избуяват дивачки, които само сушат корените и не дават ни цвят, ни плод като хората... А планинците са чудесни хора - меки, гостоприемни, добри - и непоклатими във вярата, в морала си. В тях ми е надеждата - и в старите, които все повече взеха да се губят, но и в новите, които намират пътечка назад от шумните европейски тържища, за да търсят сила и опора, и на свой ред вливат живителни сокове в позасъхналите български корени.
Благодаря за споделеното - много е въздействащо! Поздрави, Дела!


Благодаря!
цитирай
6. planinitenabulgaria - Поздравления за Събитиието - една щуро интелигентна дама е написала постинг на
01.04 22:46
тема обезлюдяването на българските села. Този процес е много страшен и води България към един процес, който го няма никъде в света - една държава да няма нужда от територията си. Още от първия коментар се вижда колко погрешни команди има вкарани от хибридните сольдати в главите ни - не поставям себе си в това число. Аз съм писал доста за глупостта, която правим - не подкрепяме инициативата на местните дребни бизнеснеми, които с всичките си средства се опитват да развият бизнес в региони с природни красоти или антични останки, в които предлагат храни собствено прозводство. Това е път не само да помогнем на тези хора, но и да открием пътя към красоотата на нашата дстрана и така да я обикнем повече. Вместо това снобовете - те преобладават! - си дават парите по нашето Черноморие или по гръцкото. Съзнателно не цитирам причината да постъпват така защото този блог е на много високо ниво.
Тази вечер си идвам от Трявна, където положението се е влошило до степен да се затварят хотели, заведения, магазини и др. Това прекрасно българско етнокътче е в трудно положение и последствията от него - преселване на младите хора по големите градове или чужбина и щракването на кепенците на прекрасните възрожденски къщи става факт. Много е тъжно, но това е тенденция, която обхваща цялата страна. Писал съм доста постинги по тези въпроси, мисля, че нещата са преминали критичната точка и са необратми - разпадът се мултиплицира.
Пожелавам Ти, Дела, да посетиш и напишещ статии и за други интересни места по този огромен регион, Родопа. напр. за Доганхисар.
Родопа е трудна тема, тя изисква разностранни познания от този, който пише за нея. И в музиката е така - има трудни автори, за разбирането на които са необходими познания за предищните поколения творци, от които те са взели най-хубавото, доразвили са го и са трасирали пътя на следващите велики творци. Пътят към красиивите, великите неща, които достигат до сърцата, остават там и ги променят към добро е труден и за творците.

цитирай
7. planinitenabulgaria - Понеже не остана място за поздрав в предишния ми коментар, помествам го сега
01.04 22:49
http://planinitenabulgaria.blog/turizam/2019/03/22/zagadkata-okolo-selo-benkovski-1.1650340

http://planinitenabulgaria.blog/turizam/2019/03/23/zagadkata-okolo-selo-benkovski-2.1650408
цитирай
8. wonder - Понеже не остана място за поздрав в ...
02.04 09:43
planinitenabulgaria написа:
Понеже не остана място за поздрав в предишния ми коментар, помествам го сега

http://planinitenabulgaria/turizam/2019/03/22/zagadkata-okolo-selo-benkovski-1.1650340

http://planinitenabulgaria/turizam/2019/03/23/zagadkata-okolo-selo-benkovski-2.1650408


Благодаря! Ще прочета.
цитирай
9. wonder - Поздравления за Събитиието - една ...
02.04 09:55
[quote=planinitenabulgaria]Поздравления за Събитиието - една щуро интелигентна дама е написала постинг за обезлюдяването...
Пожелавам Ти, Дела, да посетиш и напишещ статии и за други интересни места по този огромен регион, Родопа. напр. за Доганхисар.
Родопа е трудна тема, тя изисква разностранни познания от този, който пише за нея. И в музиката е така - има трудни автори, за разбирането на които са необходими познания за предищните поколения творци, от които те са взели най-хубавото, доразвили са го и са трасирали пътя на следващите велики творци. Пътят към красиивите, великите неща, които достигат до сърцата, остават там и ги променят към добро ...

Имам отнякога един стих с име "Три планини в цветове"... стих видение, в който Пирин е бял, Рила е синя, а Родопа... кафява.
Когато я опознах от някаква вътрешна жалост я направих "зелена", но тя си е кафява, каквото и да значи това. Вероятно заради Западната част, в която има 350 подземни пещери. А както знаем подземията акумулират... Но това е друга тема.
За Изкуство ще говоря по-късно. Там се иска душа за разбиране, макар познанията да са важни, те се следват от Духовната еволюция на човека.
цитирай
10. wonder - Благодаря, Щапаров! Моят любим ...
02.04 23:12
Благодаря, Щапаров!
Моят любим стих е:

Българска земя

Ти си угар-живот, в който тежки жита са изсипвали
на дедите ми всичките дни, преживени с възторг.
И осватбили всяка мома сред ръкойките кипнала,
мойте баби мъдрували с приказки в стария двор.

В две-три шепи земя са засаждали бъдното комкане
всички майки родили неземно-красиви чеда.
А земята ни българска с извор бълбукала в стомните
и разхлаждала нежно горещите мъжки чела.

Побелели от сняг всяка зима препускали вихрено
на бащите ми буйния впряг от небесни жребци.
И земята, тресяла се в стъпките, с радост притихвала
и заспивала в чашата вино от тежки сълзи.

http://wonder.blog/izkustvo/2009/03/22/bylgariia.311607
цитирай
11. wonder - Коста, извинявай, но и твоят ком...
02.04 23:14
Коста, извинявай, но и твоят коментар с двете статии за Източните Родопи, изчезна като го одобрих.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9718622
Постинги: 2206
Коментари: 26044
Гласове: 150516
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031