Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
01.10.2015 16:30 - Морето на сърцата ни
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 7262 Коментари: 10 Гласове:
24

Последна промяна: 01.10.2015 16:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ръцете на часовника молитвено се сключиха.
От тръгващо нагорнище ветрецът се пречупи.
Под стъпките сапфирено раздиплиха се случките.
И бялата съдбовност над живота се прихлупи. 

С протяжност калдъръмена над изгрева се спуснаха
порой дъги от влюбеност в насъщния ни сън.
И нежно в мен избухнаха ятата на изкуствата,
от тебе вдъхновявани в копнежния ми звън. 

Надянал полусенките с очите на прокрустното
четецът ни обърна се и тръгна заднешком
по пътя с намерения да е отвъдност пустото
в морето на сърцата-стих - най-светлия ни дом.


image


Тагове:   поезия,   дела раи,   обожение,


Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. faktifakti - посланията в стиха ти са
01.10.2015 23:09
като пляскане на ангелски крила :)
цитирай
2. dum - "Та, ето идва вече времето, ...
01.10.2015 23:39
"Та, ето идва вече времето,
което всякак ни орисва
и наративни от съмнения
описваме во веки смисъла."
цитирай
3. wonder - "Та, ето идва вече времето, ...
01.10.2015 23:49
dum написа:
"Та, ето идва вече времето,
което всякак ни орисва
и наративни от съмнения
описваме во веки смисъла."


Festina lente!...
...Поради склонност към реторика
и някаква безкрайна светлост,
от логиката на умората
до жребия на всяка клетва,

цитирай
4. wonder - "Под стъпките сапфирено р...
01.10.2015 23:50
анонимен написа:
"Под стъпките сапфирено раздиплиха се случките.
И бялата съдбовност над живота се прихлупи."
Има някаква завладяваща магия в тези два реда. Все едно се опитват да съберат мистиката на живота. :)


Анонимус, веднага си признай /с лс, ако си пазиш инкогнитото/ кой/коя си, за да те поздравя за уцелването на квинтесенцията стиховна тук. ;)))
цитирай
5. wonder - посланията в стиха ти са като ...
01.10.2015 23:55
faktifakti написа:
посланията в стиха ти са
като пляскане на ангелски крила :)


Обичам някой да ме усеща правилно!
Все се сещам за мъдрата мисъл на Гьоте: "Всеки чува това, което разбира."
Хубаво е когато хора от един Грозд се откриват. :)))
Подарявам ти моята Стълба на духа:

Всички ние сме много различни.
Всеки има си свое стъпало.
Стъпалата пред нас криволичат.
Всяка крачка е ново начало.

И дали ще достигнем безкрая
на духа подарен ни от Бога?
Стъпалата са нашето “зная”,
а пък стълбата нашето “мога”.

Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.
цитирай
6. lion1234 - ,,Ръцете на часовника молитвено се сключиха...''
02.10.2015 11:47
Блажено безвремие! Хусерл го нарича ,,време на съзнанието'', Хайдегер - ,,вътрешно'', в отличие от външното ,,вулгарно'' време. То обаче си е едно блажено безвремие, застинало в мига, в който се случва...Всичкото.
цитирай
7. wonder - Вторият Анонимус,
02.10.2015 15:37
... който не е Първия, да се дообразова и тогава да спами на плитко. Адмирирам само асертивното поведение в обществено-непознати среди.
Нарочно не отразих коментарът и той е... изтекла вода.
Но бих възкликнала като Апелес, защото знам кой си: "Обущарю, гледай си обувките!" ;)))
цитирай
8. wonder - , , Ръцете на часовника молитвено се ...
02.10.2015 15:42
lion1234 написа:
,,Ръцете на часовника молитвено се сключиха...''
Блажено безвремие! Хусерл го нарича ,,време на съзнанието'', Хайдегер - ,,вътрешно'', в отличие от външното ,,вулгарно'' време. То обаче си е едно блажено безвремие, застинало в мига, в който се случва...Всичкото.


Именно, Джош, именно! :)))
Всеки рисува себе си, разговаряйки с другите, защото езикът е домът на истината.

Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
цитирай
9. stela50 - Морето на сърцата ни... в стих и картина...
02.10.2015 15:53
Прекрасно е, Дела !
цитирай
10. wonder - Морето на сърцата ни. . . в стих и к...
02.10.2015 17:02
stela50 написа:
Морето на сърцата ни... в стих и картина...
Прекрасно е, Дела !


Мерси, Таня!

Все съм аз и с коси от лъчи си мълвя колко много обичам морето.
Съзерцавам любовно и с нега брега и когато е лято съм светла.
Мога дълго сама да мълча на брега. После мога с вихрушки от думи
да разказвам за шепота морски в кръвта и да качвам житейските друми.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15169258
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194033
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031