Видях се да подреждам хибискуси
от двете страни на Изтока.
Как те храня от шепа. И искам те.
Как по теб оттуптява неистово
пак сърцето ми. С всичките истини.
И тогава помислих осъдено
да откъсна очи на орисница
от пламтежа на твоето бъдеще.

Обръч стегна луната на липсите.
Притъмня и ми стана студено.
От огнището срони се изповед
за това, от което родени сме.
И познах те – един незабравен,
от когото започва животът,
който нас от калта ни е правил,
миг преди да го разпнат в Голгота.

И видях как от чайките изгрева
си отрязва крило да помаха.
Вън свидетелства паметно бриза пак,
че сме нищи под земната стряха,
че броим на душите си залъка,
от иманета спим недоволни
и когато разплащаме малкото
все големи са сълзите-солници.

Днес присаждам за сетен път зрънцето,
от което се раждат миражи,
през които удавник е слънцето -
на морето най-вярната стража.
И поемам по пътя на залеза
в стих-посока – към теб на колене,
с всяко нещо в душата опалено
от осанна до разпни го в мене.


Хайлайт - "highlight" акцент, най-интересна част, подчертавам, осветявам

от раздиращи съзнанието и душата истини.

Обичам разбиращите души!
https://www.youtube.com/watch?v=mCd2ulKPhHU&index=12&list=PL7B8FF0843E3DF75C

А аз се връщам няколко пъти, все по-впечатлена от интересния звукопис. Изобилието от шипящи и съскави съгласни някак стеснява пространството, сгъстява енергията, процежда драматично изживяваното чувство на тънки струйки. Много ми хареса! Поздрави!

Останах без дъх...
Аплодисменти!

Когато енергията на любовта, раждаща поезия, тя наистина се усеща многоизмерно - като звук, картина, музика, пулс, танц, летене... :)))

А аз дори губя свяст... ;)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/03/16/gubia-sviast.1064731

би трябвало да означава, че е готов за своя опус 127. Чакам го.
Една Твоя книга достигна до модна и одумвана поетеса и писателка българка в САЩ, която не пише на български, но търси и чете с удоволствие българска поезия.
С пожелание за по-чести изяви в Блог, бг, защото там вече не само мъжете политиканстват...за пари. От творците зависи блогът да стане отново място за духовните хора. За сега те, притиснати, обидени и уплашени от политиканите напускат блога и търсят друго поле за изява.