Царство ти небесно, приятелю! Ти беше един от най-уникалните български художници.



Художник на българщината
                   С посвещение на Сашо Лудколев

Вечно ще липсваш и вред самота
плисва край нас тъжна мисъл.
Сухи очите са. Плачем с душа.
Ти бе картината-смисъл.
  
Чудно небе с радост изписа
в книгата-танц на живота.
Четката твоя с любов е орисвала
всичките наши Голготи.

Мир на Духа, който раздаде!
Земното с теб ще остане.
Всяка картина - олтар или клада
е твое небесно послание.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/02/aleksandyr-ludkolev.644155

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/07/23/1-moite-hudojnici-aleksandyr-ludkolev.368352

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/08/avitohol-rodonachalnik-na-roda-dulo-i-bylgarite.647733

Словоразхищение е да се пише хвалебствие за съвършенното.
Вечна му памет!

Голям художник и голям Човек. Беше ми като баща. Благодаря ти!

Светъл път в сърцата...

Бог да го прости!

Поклон !

Светлина по пътя му...

Мир на праха му. Чудесно е, че си го познавала отблизо, сигурно страдаш дълбоко, знам какво е да изгубиш близък приятел, съчувствам ти.

Така е, Пролет...
Губим го всички, защото са много малко творците, които живописват с мисия към българщината и горят в това. То очертава цялото им творчество. Сашо беше такъв. А малката изящност в детайла на картините му винаги ме е възхищавала с търпението на вложеното майсторство и перфекционизъм.
Мир на Духа му!

Благодаря на всички за съпричастието!
На България Александър Лудколев е дал гения си.
Негови са: големите награди на Съюза на българските художници за творбите "Трите бойни игри на прабългарите", "Ловна сцена", "Тракийски игри".
Създател е на неоминиатюризма в българското изобразително изкуство, като стилът му включва интеграция на отделни жанрове.
Гранд при и от Световното изложение в Брюксел.
През 1994 и 1995 г. получава златен медал на Международната изложба във Варна.
На Световното изложение в Маями (САЩ) е награден с Гранд при.
Същата награда получава и в Швейцария, в Музея на гениите. Картината му "Повелителят на посоките" от цикъла "Конете на Тангра" е поставена под българското знаме в Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

загубата е още по-голяма. Но...всички сме тук временно. Важно е какво ще оставим. А той е оставил много.
Поклон пред сътвореното от него!

Мечтаеше да направи Вечния календар на българите - най-древният в света, на мястото на мавзолея. Беше направил страхотен проект, искаше да го подари, както иска да остави най-голямото си произведение "Авитохол" /заемащо цяла стена, включващо 5 вида изкуства и цяла историческа епоха и оценено на 40 000 Е/ на Националната художествена галерия.
И когато отиде в СО с готовия проект, те вместо да предложат финансиране, му поискаха пари.
Такива ми ти работи, Коста... тъжното е не това, че си отиват творците - всички сме временно на тази земя и рано или късно си отиваме, а и той е отишъл на по-доброто място, тъжното е, че си отиват наскърбени. И все пак по-голяма е радостта от реализираните мисии и съкровищниците на таланта, от който да гребем с пълни шепи.

Картината, която съм сложила в този постинг е любимата ми негова картина - "Цар Симеон".

Видях някои от картините от приложенията към постинга. Много ми харесаха, не мога да определя коя е най-добрата.
Поклон пред таланта!

Мир на Духа, който раздаде! - тези хора, които са се раздали без остатък трябва да са най-спокойни оттатък

Съболезнование на близките и приятелите му!

Дълбок поклон!

При последното си интервю преди да почине на въпрос как се чувства маестрото след толкова години труд в областта на музиката като композитор, диригент, професор в НМА, той отговори:
- Ограбен!

Моите най-дълбоки съболезнования!
Б.

Тези дни мислех да търся Сашо. В последните години се виждахме рядко. Познавахме се от далечната 1966-а. Работехме заедно в Управление "Архитектура". Той беше главен художник на София. След време ме намери в Археологическия, преминал на свободна практика, сподели желанието си да посвети творчеството си на Българското средновековие. Запознах го с моите колеги медиависти. Сашо беше творец, който се съобразяваше с историко-археологическите знания за тази епоха и ги претворяваше с голямо майсторство. Първоначално ателието му беше на ул. Гурко, после се премести в една вътрешна къща на бул. Патриарх Евтимий. С часове се наслаждавах на багрите, на конете, на картините, сякаш надзъртах в калейдоскоп. Беше скромен, уви... и беден. Така са истинските творци. Оплака ми се веднъж, че го ограбили. Но запазваше бодър дух, не униваше, преливаше от идеи. Жалко за него. Жалко и за мен, и за теб, и за всички, които го познаваха и ценяха неговото неповторимо майсторство да въздейства с платната си, но вече няма да имат духовния контакт наяве. Дано се намери биограф и спонсори, които да издадат албум с неговите картини.
Вечна му памет!
Петър Вълев

А това пано наистина е много красиво и заслужава нашите най-сърдечни адмирации!

Мир на Духа му!

Лека му пръст на Сашето!Слава му небесна!