Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
24.02.2012 11:21 -
Денят на рождението ти
Не помня кога се роди,
моя любов. Не помня.
Но идваше с бурни искри -
любящо-нескромна.
Катереше всичкости в мен,
превземаше с вихри.
Превръщаше нощите в ден.
И ме обикваше.
Не помня кога се роди,
но запомних ти жеста -
налюбваше всичко с мечти
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
на бурна разглезеност,
а после от обич пияна
ставах поезия.
моя любов. Не помня.
Но идваше с бурни искри -
любящо-нескромна.
Катереше всичкости в мен,
превземаше с вихри.
Превръщаше нощите в ден.
И ме обикваше.
Не помня кога се роди,
но запомних ти жеста -
налюбваше всичко с мечти
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
на бурна разглезеност,
а после от обич пияна
ставах поезия.
Прекрасно безвремие!!!:)))
цитирай Това стихотворение е било написано твърде отдавна, през 1847 г. в Париж. Оригиналът е Прелюд №15 от клавирния опус 28 на Шопен. После получава името Любовно ноктюрно. Ти просто си му направила транскрипция в стихове, Дела. Как би отивала тази музика към него...
Брависимо за тази красива творба,
Коста
цитирайБрависимо за тази красива творба,
Коста
ka4ak написа:
Не се помни,само се усеща!!! Прекрасно безвремие!!!:)))
То е от онези усещания, които те дамгосват с алхимията на щастието видимо и раз-личимо.
При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
planinitenabulgaria написа:
Това стихотворение е било написано твърде отдавна, през 1847 г. в Париж. Оригиналът е Прелюд №15 от клавирния опус 28 на Шопен. После получава името Любовно ноктюрно. Ти просто си му направила транскрипция в стихове, Дела. Как би отивала тази музика към него...
Брависимо за тази красива творба,
Коста
Брависимо за тази красива творба,
Коста
Коста, Шопен е хармония на осмислянето. И за мен е...
Шопен. Хармония. Пиано.
Ръце добри - ята в лазура син.
На скерцото прибоя от призваност.
Сонатата на вик неотразим.
Шопен. Поклонници. Години.
Оркестър. Пъстрота. Ефирен гръм.
От нотите - прекършени руини.
От музиката - сбъднатата стръмност.
лъчи..
цитирайpontis написа:
пръсти...
лъчи..
лъчи..
В тази юлска карета аз с тромпети лъчисти,
запрепускала бясно сред вълните от обич,
ще полегна на хълбок – твоя арфа най-чиста
и не искам от теб нито думичка повече.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/07/18/iulska-kareta.785511
wonder написа:
То е от онези усещания, които те дамгосват с алхимята на щастието видимо и раз-личимо.
При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
ka4ak написа:
Не се помни,само се усеща!!! Прекрасно безвремие!!!:)))
То е от онези усещания, които те дамгосват с алхимята на щастието видимо и раз-личимо.
При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
Все пак добре е че си жена!:)))
ka4ak написа:
Ръбест индивидуалист!!!
Все пак добре е че си жена!:)))
Все пак добре е че си жена!:)))
Ръбестият ми индивидуализъм си е Факт всепризнат от мене ми /като ме цитираш ще ме слагаш в кавички, хахахаххх... каталавенис?/.
А и какво тук всъщност значи някаква си женственост, надградена с напълно мъжко мислене и можене, а и духовна безполовост? ;)))
Пък и Любовта си е най-висшата Доминанта в Космоса и блазе ни, на които ни е дадена.
Я сега тук да те почерпя от името на дузината всеосъзнати фукли в мен:
През троха мистицизъм на Юнг
се преглъщам шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.
i ne pisha, no tova ne mi prechi da cheta prelestnite ti stihove. Obicham inteligentnostta ti, sachetana s neveroiatna fantazia i chuvstvenost.
цитирайcompassion написа:
Niamam kirilica tuk i ne pisha, no tova ne mi prechi da cheta prelestnite ti stihove. Obicham inteligentnostta ti, sachetana s neveroiatna fantazia i chuvstvenost.
Усмихвам се в мечтите затова... както припява един мой стих. ;)))
Търкулнати през залеза
сълзите ми дантелено
рисуваха по миглите нощта.
Усмихвах се в мечтите ти,
полепвахме канелено,
а после цяла вечност ни побра.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/05/18/danteli-na-sydbata.336356
Чудесно дефинирано и преливащо. Поздрави!!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Чудесно дефинирано и преливащо. Поздрави!!
При нас царува парадокса.
През нас бушува радостта.
Щом бяхме капки от потока.
ще сме и общата душа,
на чудото, което диша
и стопля перления студ
от най-възвишената мисъл
до най-мисловния барут.
Светло и възторжено - така се пише за любов !
А поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))
цитирайА поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))
karaiany написа:
Светло и възторжено - така се пише за любов !
А поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))
А поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))
Нито едно от двете. ;)))
Но всяко вятърно влюбване си струва поезиите.
Вятърът целуна ми ръка.
В бавен танц се завъртях.
В светлина се разпилях.
И в онази кратка самота,
от която мъдър се завръщаш,
вятърът, целунал ми ръка,
разлюля заспалата луна
и изпрати ме до в къщи.
Поздрави!
Б.
цитирайБ.
16.
ketcakuatl -
НЕ МИ Е НАВИК ДА ХВАЛЯ, И ВЪОБЩЕ ДА ПИША
25.02.2012 00:21
25.02.2012 00:21
Но на доброто, лошо не можеш да кажеш! Еми Браво!
цитирайwonder написа:
Ръбестият ми индивидуализъм си е Факт всепризнат от мене ми /като ме цитираш ще ме слагаш в кавички, хахахаххх... каталавенис?/.
А и какво тук всъщност значи някаква си женственост, надградена с напълно мъжко мислене и можене, а и духовна безполовост? ;)))
Пък и Любовта си е най-висшата Доминанта в Космоса и блазе ни, на които ни е дадена.
Я сега тук да те почерпя от името на дузината всеосъзнати фукли в мен:
През троха мистицизъм на Юнг
се преглъщам шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.
ka4ak написа:
Ръбест индивидуалист!!!
Все пак добре е че си жена!:)))
Все пак добре е че си жена!:)))
Ръбестият ми индивидуализъм си е Факт всепризнат от мене ми /като ме цитираш ще ме слагаш в кавички, хахахаххх... каталавенис?/.
А и какво тук всъщност значи някаква си женственост, надградена с напълно мъжко мислене и можене, а и духовна безполовост? ;)))
Пък и Любовта си е най-висшата Доминанта в Космоса и блазе ни, на които ни е дадена.
Я сега тук да те почерпя от името на дузината всеосъзнати фукли в мен:
През троха мистицизъм на Юнг
се преглъщам шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.
океана отвръща
морето поглъща
ураган извисява
целувка прощава
пясъчни звънчетa
отекват в морето
кипящий зной охлажда
пулсиращо далечно
летящо дълговечно...
Останалото е :
мравопеш,
мухоблъск,
особоц,
и едно голямо
Блогомуууу!
Успех!
цитираймравопеш,
мухоблъск,
особоц,
и едно голямо
Блогомуууу!
Успех!
kalin8, като капка боров мед върху устните на луд поет. ;)))
ketcakuatl, в блога всеки навик се трансформира в несвойствен условен рефлекс, съм забелязала. ;)))
ka4ak, никакви прошки за теб, а само дълговечен летеж до откат на драконовите крила.
pegas08, хахахаххх... готини неологизми! "Мухоблъс с блогомууу" веднага ми асоциира онзи виц:
Семейство мухи. Майката казва на малката мушичка:
- Докато се върна, няма да излизаш навън!
Детето полюбопитствало. Майката се прибрала и то я попитало:
- Мамо, защо не ми разрешаваш да излизам навън?
- Защото хората ще те убият.
Детето учудено отвърнало:
- Но мамо те само ми ръкопляскаха.
цитирайketcakuatl, в блога всеки навик се трансформира в несвойствен условен рефлекс, съм забелязала. ;)))
ka4ak, никакви прошки за теб, а само дълговечен летеж до откат на драконовите крила.
pegas08, хахахаххх... готини неологизми! "Мухоблъс с блогомууу" веднага ми асоциира онзи виц:
Семейство мухи. Майката казва на малката мушичка:
- Докато се върна, няма да излизаш навън!
Детето полюбопитствало. Майката се прибрала и то я попитало:
- Мамо, защо не ми разрешаваш да излизам навън?
- Защото хората ще те убият.
Детето учудено отвърнало:
- Но мамо те само ми ръкопляскаха.
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))
цитирайна малки вълшебства от блян,
Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))
monaliza121 написа:
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))
на малки вълшебства от блян,
Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))
Любовта има свойството да прекроява духовните матрици, разчупвайки всички познати форми на съществуване. Романтика да искаш! ;)))
Късно е за спомените. Връщам се.
В шепата си камъчета сбирам.
Беше непривично. А присъщо е...
в цветни гласове да те побирам.
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/11/poiskai-me.433768
Много, много е хубаво. Толкова нежно и мечтателно.
цитирайqbylkovcvqt написа:
Много, много е хубаво. Толкова нежно и мечтателно.
По устните мои
все тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ми чисти
потоци лъчисти
рисуват пак с трепет деня.
Защо ли ми е толкова близко?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница