Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.02.2012 11:21 - Денят на рождението ти
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 6261 Коментари: 24 Гласове:
103


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не помня кога се роди, 
моя любов. Не помня.
Но идваше с бурни искри -
любящо-нескромна.
Катереше всичко
сти в мен,
превземаше с вихри.
Превръщаше нощите в ден.
И ме обикваше.

Не помня кога се роди,
но запомних ти жеста -
налюбваше всичко с мечти
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
на бурна разглезеност,
а после от обич пияна
ставах поезия.






Гласувай:
103
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ka4ak - Не се помни,само се усеща!!!
24.02.2012 11:26
Прекрасно безвремие!!!:)))
цитирай
2. planinitenabulgaria - За стихотворението:
24.02.2012 12:09
Това стихотворение е било написано твърде отдавна, през 1847 г. в Париж. Оригиналът е Прелюд №15 от клавирния опус 28 на Шопен. После получава името Любовно ноктюрно. Ти просто си му направила транскрипция в стихове, Дела. Как би отивала тази музика към него...
Брависимо за тази красива творба,
Коста
цитирай
3. wonder - Не се помни, само се усеща!!! Пр...
24.02.2012 13:30
ka4ak написа:
Не се помни,само се усеща!!! Прекрасно безвремие!!!:)))


То е от онези усещания, които те дамгосват с алхимията на щастието видимо и раз-личимо.

При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
цитирай
4. wonder - Това стихотворение е било написано ...
24.02.2012 13:39
planinitenabulgaria написа:
Това стихотворение е било написано твърде отдавна, през 1847 г. в Париж. Оригиналът е Прелюд №15 от клавирния опус 28 на Шопен. После получава името Любовно ноктюрно. Ти просто си му направила транскрипция в стихове, Дела. Как би отивала тази музика към него...
Брависимо за тази красива творба,
Коста


Коста, Шопен е хармония на осмислянето. И за мен е...

Шопен. Хармония. Пиано.
Ръце добри - ята в лазура син.
На скерцото прибоя от призваност.
Сонатата на вик неотразим.

Шопен. Поклонници. Години.
Оркестър. Пъстрота. Ефирен гръм.
От нотите - прекършени руини.
От музиката - сбъднатата стръмност.
цитирай
5. pontis - пръсти
24.02.2012 13:40
лъчи..
цитирай
6. wonder - пръсти. . . лъчи
24.02.2012 13:43
pontis написа:
пръсти...

лъчи..


В тази юлска карета аз с тромпети лъчисти,
запрепускала бясно сред вълните от обич,
ще полегна на хълбок – твоя арфа най-чиста
и не искам от теб нито думичка повече.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/07/18/iulska-kareta.785511
цитирай
7. ka4ak - Ръбест индивидуалист!!!
24.02.2012 13:44
wonder написа:
ka4ak написа:
Не се помни,само се усеща!!! Прекрасно безвремие!!!:)))


То е от онези усещания, които те дамгосват с алхимята на щастието видимо и раз-личимо.

При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.

Все пак добре е че си жена!:)))
цитирай
8. wonder - Ръбест индивидуалист!!! Все ...
24.02.2012 15:57
ka4ak написа:
Ръбест индивидуалист!!!

Все пак добре е че си жена!:)))


Ръбестият ми индивидуализъм си е Факт всепризнат от мене ми /като ме цитираш ще ме слагаш в кавички, хахахаххх... каталавенис?/.
А и какво тук всъщност значи някаква си женственост, надградена с напълно мъжко мислене и можене, а и духовна безполовост? ;)))
Пък и Любовта си е най-висшата Доминанта в Космоса и блазе ни, на които ни е дадена.
Я сега тук да те почерпя от името на дузината всеосъзнати фукли в мен:

През троха мистицизъм на Юнг
се преглъщам шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.
цитирай
9. compassion - Niamam kirilica tuk
24.02.2012 17:15
i ne pisha, no tova ne mi prechi da cheta prelestnite ti stihove. Obicham inteligentnostta ti, sachetana s neveroiatna fantazia i chuvstvenost.
цитирай
10. wonder - Niamam kirilica tuk i ne pisha, no ...
24.02.2012 17:35
compassion написа:
Niamam kirilica tuk i ne pisha, no tova ne mi prechi da cheta prelestnite ti stihove. Obicham inteligentnostta ti, sachetana s neveroiatna fantazia i chuvstvenost.


Усмихвам се в мечтите затова... както припява един мой стих. ;)))

Търкулнати през залеза
сълзите ми дантелено
рисуваха по миглите нощта.
Усмихвах се в мечтите ти,
полепвахме канелено,
а после цяла вечност ни побра.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/05/18/danteli-na-sydbata.336356
цитирай
11. kasnaprolet9999 - Чудесно дефинирано и преливащо. ...
24.02.2012 19:16
Чудесно дефинирано и преливащо. Поздрави!!
цитирай
12. wonder - Чудесно дефинирано и преливащо. ...
24.02.2012 19:19
kasnaprolet9999 написа:
Чудесно дефинирано и преливащо. Поздрави!!


При нас царува парадокса.
През нас бушува радостта.
Щом бяхме капки от потока.
ще сме и общата душа,
на чудото, което диша
и стопля перления студ
от най-възвишената мисъл
до най-мисловния барут.
цитирай
13. karaiany - Светло и възторжено - така се пише за ...
24.02.2012 20:00
Светло и възторжено - така се пише за любов !
А поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))
цитирай
14. wonder - Светло и възторжено - така се пише за ...
24.02.2012 20:05
karaiany написа:
Светло и възторжено - така се пише за любов !
А поезията , родена от любов е прелестно - вълшебна !
И кво сега ? Имаш Рожден Ден , трябва да черпиш ! Или Найджел ?...:)))


Нито едно от двете. ;)))
Но всяко вятърно влюбване си струва поезиите.

Вятърът целуна ми ръка.
В бавен танц се завъртях.
В светлина се разпилях.
И в онази кратка самота,
от която мъдър се завръщаш,
вятърът, целунал ми ръка,
разлюля заспалата луна
и изпрати ме до в къщи.
цитирай
15. kalin8 - Прекрасно е !!!
24.02.2012 20:10
Поздрави!
Б.
цитирай
16. ketcakuatl - НЕ МИ Е НАВИК ДА ХВАЛЯ, И ВЪОБЩЕ ДА ПИША
25.02.2012 00:21
Но на доброто, лошо не можеш да кажеш! Еми Браво!
цитирай
17. ka4ak - и все пак си жена...!!!:)))
25.02.2012 08:20
wonder написа:
ka4ak написа:
Ръбест индивидуалист!!!

Все пак добре е че си жена!:)))


Ръбестият ми индивидуализъм си е Факт всепризнат от мене ми /като ме цитираш ще ме слагаш в кавички, хахахаххх... каталавенис?/.
А и какво тук всъщност значи някаква си женственост, надградена с напълно мъжко мислене и можене, а и духовна безполовост? ;)))
Пък и Любовта си е най-висшата Доминанта в Космоса и блазе ни, на които ни е дадена.
Я сега тук да те почерпя от името на дузината всеосъзнати фукли в мен:

През троха мистицизъм на Юнг
се преглъщам шафраново-вкусна
и единствен в света Метерлинк
влиза в мене с дъха на изкуство.
После Борхес протяга ми розата.
И съм… принципа на осмозата.

океана отвръща
морето поглъща
ураган извисява
целувка прощава
пясъчни звънчетa
отекват в морето
кипящий зной охлажда
пулсиращо далечно
летящо дълговечно...
цитирай
18. pegas08 - Чудо, голям творец си...
25.02.2012 10:13
Останалото е :
мравопеш,
мухоблъск,
особоц,
и едно голямо
Блогомуууу!
Успех!
цитирай
19. wonder - kalin8, като капка боров мед върху ...
25.02.2012 10:35
kalin8, като капка боров мед върху устните на луд поет. ;)))

ketcakuatl, в блога всеки навик се трансформира в несвойствен условен рефлекс, съм забелязала. ;)))

ka4ak, никакви прошки за теб, а само дълговечен летеж до откат на драконовите крила.

pegas08, хахахаххх... готини неологизми! "Мухоблъс с блогомууу" веднага ми асоциира онзи виц:

Семейство мухи. Майката казва на малката мушичка:
- Докато се върна, няма да излизаш навън!
Детето полюбопитствало. Майката се прибрала и то я попитало:
- Мамо, защо не ми разрешаваш да излизам навън?
- Защото хората ще те убият.
Детето учудено отвърнало:
- Но мамо те само ми ръкопляскаха.
цитирай
20. monaliza121 - и ме разместваше на малки вълш...
25.02.2012 11:13
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,

Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))
цитирай
21. wonder - и ме размествашена малки вълш...
25.02.2012 15:35
monaliza121 написа:
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,

Това разместване никой друг не е способен да направи, освен... любовта.:))
Поздрав! Романтично и стилно.:))


Любовта има свойството да прекроява духовните матрици, разчупвайки всички познати форми на съществуване. Романтика да искаш! ;)))

Късно е за спомените. Връщам се.
В шепата си камъчета сбирам.
Беше непривично. А присъщо е...
в цветни гласове да те побирам.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/11/poiskai-me.433768
цитирай
22. qbylkovcvqt - Много, много е хубаво. Толкова н...
28.02.2012 00:00
Много, много е хубаво. Толкова нежно и мечтателно.
цитирай
23. wonder - Много, много е хубаво. Толкова н...
29.02.2012 12:03
qbylkovcvqt написа:
Много, много е хубаво. Толкова нежно и мечтателно.


По устните мои
все тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ми чисти
потоци лъчисти
рисуват пак с трепет деня.
цитирай
24. zvezdichka - Защо ли ми е толкова близко?
13.03.2012 14:31
Защо ли ми е толкова близко?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 8917428
Постинги: 2103
Коментари: 24928
Гласове: 143671
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031