Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
11.11.2011 13:02 -
СвиреПей
Не ми отива мъжеството да бъда толкова себична,
да бъда с теб отвъд живота с безкрая на една лиричност.
Не ми отива да съм съдник, когато диаманти сеят
през погледа ми твоя мъдрост и искам с теб да остарея.
Срещу свирепата ти същност оставам гола от обичане.
Не ме долюби до насъщност, но ще съм твоя до отричане.
Гледайте в голям формат!
http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=38df4fa2b6
цитирайhttp://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=38df4fa2b6
2.
анонимен -
видех те у навалицата. дзъркел имам ...
11.11.2011 13:18
11.11.2011 13:18
видех те у навалицата. дзъркел имам за тея работици.
оная с оранджавите гащи си ти, нъл тъй? дет един скача заедно с теб.
цитирайоная с оранджавите гащи си ти, нъл тъй? дет един скача заедно с теб.
Страхотнооо,чак и свирепооооо.....:)))))))
цитирайанонимен написа:
видех те у навалицата. дзъркел имам за тея работици.
оная с оранджавите гащи си ти, нъл тъй? дет един скача заедно с теб.
оная с оранджавите гащи си ти, нъл тъй? дет един скача заедно с теб.
Не слагам по себе си нищо "оранджево". Аз съм откачалката с бялата каска дето пише по небето, хахахахаххх....
Трол смотан! Иначе си мноо готин, с няколко изключителни ре-торти. ;)))
mihala написа:
Ще съм твоя до отричане...
Дори в планинските усои
да не виждам твойта личност
знай,че винаги ще те обичам...
Дори в планинските усои
да не виждам твойта личност
знай,че винаги ще те обичам...
То само от любов човек може да От-рича-ча-ча-ча. :)))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/28/otricham-te.65090
ka4ak написа:
Страхотнооо,чак и свирепооооо.....:)))))))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/17/prashinki-svetlina.621358
Любовта не е ограбваща егоцентричност -
а всеотдайна до себеотричане...
цитирайа всеотдайна до себеотричане...
mt46 написа:
Любовта не е ограбваща егоцентричност -
а всеотдайна до себеотричане...
а всеотдайна до себеотричане...
Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
Пишеща по небето Госпожо,
Промяна от Жив барометър на времето обратно към "Вятърна вълшебница"???
А това - "Аз съм откачалката с бялата каска дето пише по небето" - то съперничи на едно друго точно определение за Теб, "Момиче - песен!"
Клипът от планината много ме напрегна. Тя за мен е като дом, но този клип е заснет в страховит алпийски участък.
Брависимо за творбата,
Коста
цитирайПромяна от Жив барометър на времето обратно към "Вятърна вълшебница"???
А това - "Аз съм откачалката с бялата каска дето пише по небето" - то съперничи на едно друго точно определение за Теб, "Момиче - песен!"
Клипът от планината много ме напрегна. Тя за мен е като дом, но този клип е заснет в страховит алпийски участък.
Брависимо за творбата,
Коста
И съм сигурна,че е страхотно изживяване.А стихчето е,невероятно.Поздрав
цитирайв обичта няма себедоказване, а точно този урок се учи най-трудно.:) Усвоиш ли го, няма как да не бъдеш щастлив.:)
цитирайwonder написа:
Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
mt46 написа:
Любовта не е ограбваща егоцентричност -
а всеотдайна до себеотричане...
а всеотдайна до себеотричане...
Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
Природата с Любов свещена ни обгръща...
А Поезията... тя Любов е също...
Толкова силно стихотворение ... !
Сърдечно, поздрави!
цитирайСърдечно, поздрави!
planinitenabulgaria написа:
Пишеща по небето Госпожо,
Промяна от Жив барометър на времето обратно към "Вятърна вълшебница"???
А това - "Аз съм откачалката с бялата каска дето пише по небето" - то съперничи на едно друго точно определение за Теб, "Момиче - песен!"
Клипът от планината много ме напрегна. Тя за мен е като дом, но този клип е заснет в страховит алпийски участък.
Брависимо за творбата,
Коста
Промяна от Жив барометър на времето обратно към "Вятърна вълшебница"???
А това - "Аз съм откачалката с бялата каска дето пише по небето" - то съперничи на едно друго точно определение за Теб, "Момиче - песен!"
Клипът от планината много ме напрегна. Тя за мен е като дом, но този клип е заснет в страховит алпийски участък.
Брависимо за творбата,
Коста
...за да протегнеш мислите си есенни
в косите ми от слънчев полумрак
и да ми кажеш „Ей, момиче-песен,
подай ръка. Прекрачвай всеки праг!”
Така ми липсва твоята единственост,
душата ти нашарена с екстаз...
Приятелю, навред владеят низости,
но дишам в твоя чуден нава-глас.
pcelata написа:
И съм сигурна,че е страхотно изживяване.А стихчето е,невероятно.Поздрав
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
frina написа:
в обичта няма себедоказване, а точно този урок се учи най-трудно.:) Усвоиш ли го, няма как да не бъдеш щастлив.:)
Безумно щастлива, Сис! :)))
От ръцете простряни на просяк ръми
чуждо щастие, сбъркало верни посоки.
А светът се превива от смях и мълчи.
Ние правим най-смело над себе си скока.
mt46 написа:
Природата с Любов свещена ни обгръща...
А Поезията... тя Любов е също...
wonder написа:
Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
mt46 написа:
Любовта не е ограбваща егоцентричност -
а всеотдайна до себеотричане...
а всеотдайна до себеотричане...
Природата поддържа вени от старите универсалии.
Махизмът тайно ни превзема, но мислите ни са сакралии.
През битието на раздора, отхапваме луната в резен
и няма как да се оспорим, защото всичко е Поезия.
Природата с Любов свещена ни обгръща...
А Поезията... тя Любов е също...
Сега сме тихи в изворните клади
и ромоли отвътре чаканата сила.
Обвиват ни мъгли в прегръдки хладни.
И причудливо ни целуват с милост.
Когато листопадно се въздигнем
и мечешкото слънце ни затули,
ще знаем, че един щурец ни стига,
за да сме сън в духовното избрулен.
sunn написа:
Толкова силно стихотворение ... !
Сърдечно, поздрави!
Сърдечно, поздрави!
http://www.youtube.com/watch?v=ZkU2eGZdksY&feature=player_embedded
19.
hristo27 -
Отричай за да стане на твоето!
...
12.11.2011 09:19
12.11.2011 09:19
Отричай за да стане на твоето!
Няма начин да не стане.
цитирайНяма начин да не стане.
Съвсем а ла Wonder - свирепо до отричане ! :)))
Ти можеш да полетиш и без парашут ! :))))
Най - истински долюбваме в летежа !
Има ли нещо лошо в оранжа , като изключим тролския коментар ?
Видеото е страхотно и си заслужаваше времето да го сваля...(тук е нужен поне половин час за един клип на vbox7 ! :)))
цитирайТи можеш да полетиш и без парашут ! :))))
Най - истински долюбваме в летежа !
Има ли нещо лошо в оранжа , като изключим тролския коментар ?
Видеото е страхотно и си заслужаваше времето да го сваля...(тук е нужен поне половин час за един клип на vbox7 ! :)))
Но съзнателно не го схванах... Всъщност, какво "иска да каже лирическата героиня"?
Поздрави, Уондър! :)
цитирайПоздрави, Уондър! :)
Поздравления за клипчето и стиха, Дела!:))
Взех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
цитирайВзех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
hristo27 написа:
Отричай за да стане на твоето!
Няма начин да не стане.
Няма начин да не стане.
Хахахаххх... Христо, ти май ме вкарваш в най-прословутата женско-мъжка мъдрост на Бранислав Нушич: „Умната жена командва мъжа си като му се подчинява.”
Тук обаче иде реч за Любов. И вседолюбване. Даже до отричане на себе си.
karaiany написа:
Съвсем а ла Wonder - свирепо до отричане ! :)))
Ти можеш да полетиш и без парашут ! :))))
Най - истински долюбваме в летежа !
Има ли нещо лошо в оранжа , като изключим тролския коментар ?
Видеото е страхотно и си заслужаваше времето да го сваля...(тук е нужен поне половин час за един клип на vbox7 ! :)))
Ти можеш да полетиш и без парашут ! :))))
Най - истински долюбваме в летежа !
Има ли нещо лошо в оранжа , като изключим тролския коментар ?
Видеото е страхотно и си заслужаваше времето да го сваля...(тук е нужен поне половин час за един клип на vbox7 ! :)))
Адриане, в оранжа няма лошо ако е част от слънчевата аура или от цветчето на невена, а относно цветните петна в облеклото, освен ако не си в светофарния бранш, не става.
Летенете наистина не е въпрос на крила, както и пикирането /вж. Джонатан Линингстън чайката и особено Съливан/, а си е чиста проба авантюризъм с вездесъща функция на духа.
Относно Тролчедини - той е най-възпитания в блога. И интелектуално доста въздигнат. Отгоре на всичкото красив Хомо Луденс, а не грозновато хейтърче с недоклатени идеи. ;)))
Черпя те с този котейл наслада:
http://www.youtube.com/watch?v=E-86ZCvZavI&feature=related
monaliza121 написа:
Поздравления за клипчето и стиха, Дела!:))
Взех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
Взех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
МонаЛиза, тогава ти подарявам цялото стихотворение:
По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.
http://dela-delaray.blogspot.com/2010/10/blog-post_2477.html
26.
wonder -
magicktarot - Супер е! Много мелодично и някак подсъзнателно, поздравления!
12.11.2011 13:15
12.11.2011 13:15
magicktarot написа:
Но съзнателно не го схванах... Всъщност, какво "иска да каже лирическата героиня"?
Поздрави, Уондър! :)
Поздрави, Уондър! :)
Меджик, при мен „лирическата” никога не е трето лице – аз пиша себе си с чувствопознанието и светоусещането си /с мнооого редки изключения/. Та, искам да кажа, че твоето подсъзнателно вчувстване е по-важно като сърцепреливане от о`съзнатото в първия пласт.
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло – моя неотклонна мисъл и верую.
В любовта има отдаване, взаимност, хармония. И няма себедоказване, егоитеизъм и емфатични, епигонистични моноизстъпления. И най-важното - няма Страдание. Ако хората разберат това, че дори в отричането Любовта ни живее, биха били безмерно щастливи и споделени. Всеки е търсил своя си Философски камък. Малцина са го намирали.
Любовта ни живее, а не ние нея. На нас ни е даден прекрасния Избор да я приемем такава каквато Е или да я отхвърлим, за да се издраматизираме де профундис. С всички последици от това. :)))
и пей - по-"свирепо" от това няма накъде! )))
цитирай
28.
magicktarot -
Подозирах, че пишеш себе си, но не смеех така да го изкажа - да не зазвуча като Вазова героиня, гледаща театър... :)
12.11.2011 14:23
12.11.2011 14:23
wonder написа:
Меджик, при мен „лирическата” никога не е трето лице – аз пиша себе си с чувствопознанието и светоусещането си /с мнооого редки изключения/. Та, искам да кажа, че твоето подсъзнателно вчувстване е по-важно като сърцепреливане от о`съзнатото в първия пласт.
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло – моя неотклонна мисъл и верую.
В любовта има отдаване, взаимност, хармония. И няма себедоказване, егоитеизъм и емфатични, епигонистични моноизстъпления. И най-важното - няма Страдание. Ако хората разберат това, че дори в отричането Любовта ни живее, биха били безмерно щастливи и споделени. Всеки е търсил своя си Философски камък. Малцина са го намирали.
Любовта ни живее, а не ние нея. На нас ни е даден прекрасния Избор да я приемем такава каквато Е или да я отхвърлим, за да се издраматизираме де профундис. С всички последици от това. :)))
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло – моя неотклонна мисъл и верую.
В любовта има отдаване, взаимност, хармония. И няма себедоказване, егоитеизъм и емфатични, епигонистични моноизстъпления. И най-важното - няма Страдание. Ако хората разберат това, че дори в отричането Любовта ни живее, биха били безмерно щастливи и споделени. Всеки е търсил своя си Философски камък. Малцина са го намирали.
Любовта ни живее, а не ние нея. На нас ни е даден прекрасния Избор да я приемем такава каквато Е или да я отхвърлим, за да се издраматизираме де профундис. С всички последици от това. :)))
Благодаря ти за това пояснение, написано като за съзнаниепреливане... Да, наистина подсъзнателното вчувстване е по-важно - затова го и подчертах - в крайна сметка, поезията има за цел сърцето, а не мозъка - като двата органа ги употребявам преносно... Смея да кажа, че с това разяснение успях да усетя флуктуациите на Любовта и на чисто мозъчно равнище и като комбинирах това усещане с другото - се получи наистина депрофундно изживяване, отразяващо синестезично въздействието на пойезиса върху моята креатура (поне дотолкова, доколкото я усещам полидименсионално)... Благодаря ти за което!
П.П. Клипът не го гледах, според мен няма нужда от него. Стихотворението е достатъчно силно! :)))
е добре да си технически подсигурен
цитирайslavimirgenchev1953 написа:
и пей - по-"свирепо" от това няма накъде! )))
Даам..., но се оказа, че винаги има още едно Небе.
И си пея отново, че Никое Небе не е последно! ;)))
И му о`свирвам простора с волност... ей такава:
Две вълни се пресрещнаха. Сблъскаха черепи.
И телата им сляха се в мощна магия.
От пенливите гриви на белите скелети
се родиха морета - любовни стихии.
Преизпълниха нищото с водните викове.
Зазвъняха неистови, сякаш са перли
разпилени по улей на времето, в стихове,
от които вселената нощем трепери.
31.
wonder -
Подозирах, че пишеш себе си, но не смеех така да го изкажа - да не зазвуча като Вазова героиня, гледаща театър... :)
12.11.2011 16:34
12.11.2011 16:34
magicktarot написа:
Благодаря ти за това пояснение, написано като за съзнаниепреливане... Да, наистина подсъзнателното вчувстване е по-важно - затова го и подчертах - в крайна сметка, поезията има за цел сърцето, а не мозъка - като двата органа ги употребявам преносно... Смея да кажа, че с това разяснение успях да усетя флуктуациите на Любовта и на чисто мозъчно равнище и като комбинирах това усещане с другото - се получи наистина депрофундно изживяване, отразяващо синестезично въздействието на пойезиса върху моята креатура (поне дотолкова, доколкото я усещам полидименсионално)... Благодаря ти за което!
П.П. Клипът не го гледах, според мен няма нужда от него. Стихотворението е достатъчно силно! :)))[/quote]
А така! ;)))
Виж го, но на цял екран. Ще съпреживееш полета. Не е лесно първото хвърляне в бездната, но ако й откриеш безкрая е чудно! ;)))
Съдби разтърсвах в кратки разстояния -
между душата си и тази нужна земност,
между света на страстните желания
и този на вродената екстремност.
Не можех да виня за нищо себе си,
защото се избрах да съм от лудост.
И в огнените шепоти зад хребета
обичах те планински непринудено.
http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=38df4fa2b6
cinichedonist написа:
е добре да си технически подсигурен
Така си е! ;)))
Ако небето ти е каска, а планината трамплин, непремерно трябва да имаш парашут от любов, представляващ поне шамански, дъждопреливащ се облак и светкавица, озаряваща отвътре.
wonder написа:
МонаЛиза, тогава ти подарявам цялото стихотворение:
По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.
http://dela-delaray.blogspot.com/2010/10/blog-post_2477.html
monaliza121 написа:
Поздравления за клипчето и стиха, Дела!:))
Взех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
Взех си това, че ми звучи с музиката на Верлен.
През капките песен,
китарно отнесен,
пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
небето разлисти
една неживяна любов.
МонаЛиза, тогава ти подарявам цялото стихотворение:
По устните мои
пак тичат порои
от огън. И в жажда горя.
В очите ти чисти
потоци лъчисти
рисуваха с трепет деня.
http://dela-delaray.blogspot.com/2010/10/blog-post_2477.html
Моя подарък за теб.:))
Цигулки вяли,
скръбта довяли
на есента…
И нова рана,
пак с кръв обляна,
пламти в гръдта.
В нощта безсънна
среднощ прозвънна
и блед, смутен,
вървя бездомен
и скръбен спомен
ридае в мен.
Пак ветри вият
и аз, горкият,
не съм ли сам
сух лист отронен,
от вихри гонен
насам-натам.
кадри, Дела! И колко безразсъдна смелост и в двете. Което е дивно красиво. Благодаря ти!
цитирайСърдечно благодаря!
цитирайmariposatracionera написа:
кадри, Дела! И колко безразсъдна смелост и в двете. Което е дивно красиво. Благодаря ти!
Черпя едно дъхаво вино:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/03/zakliuchena-v-rycete-ti.678936
Бисерно...!
цитирайКакво тайнствено,но автентично откровение!
цитирай Достигнала си творчески върхове Дела като тези височини в клипчето! Постигнала си полет над висините Наистина! И анонимият е казал това малко грубо, но ти наистина летиш над Бездната! ...
цитирайbreeze написа:
Бисерно...!
http://www.youtube.com/watch?v=FjwrB6nwqUc
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/04/30/shturec-da-spomnia.188179
shtaparov написа:
Какво тайнствено,но автентично откровение!
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/13/sydba-liubov.650121
alexs написа:
Достигнала си творчески върхове Дела като тези височини в клипчето! Постигнала си полет над висините Наистина! И анонимият е казал това малко грубо, но ти наистина летиш над Бездната! ...
Сигурно е заради Прекрасната Волност! :)))
В мен будуват от някога скитници,
в мен се скупчват ята от съдби,
в мен гуляят бохеми преситени
и си търсят беля мъдреци.
Дремят в мене босилкови корени.
Мандрагорно се вълчи нощта.
Неспособие бурно оспорва ме.
И избухвам на жива вода.
В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.
mihala написа:
Спирам в миг и отново поемам
по безкрайния светъл подслон,
и събуждат се в мен бели лебеди...
Ех,любов,- моя светъл заслон...
по безкрайния светъл подслон,
и събуждат се в мен бели лебеди...
Ех,любов,- моя светъл заслон...
На въздишксите струните
Прежълтелите ябълки тихо златеят.
Под прозорците хленчи от мъка нощта.
Аз не искам на прага ти стих да изпея.
Просто искам сребристо, с теб пак да мълча.
Прокамбанили тихото вмъкват се в мене
на въздишките струните, в дрезгав захлас.
А душата ми-странница сгъва колене
и молитвено шепне в мен, пак с твоя глас.
Искам волните птици при теб да долитнат
да целунат душата ти с мойта душа,
да посипят мечтите ти с новото скитане,
от което творим в своя свят Любовта.
Отрекох се докрай... Обаче дали така трябва?... :)
цитирайinjir написа:
Отрекох се докрай... Обаче дали така трябва?... :)
Кой знае? Може би това е Отдаденост и Любов, а не любов.
Ако е някой-мъж космос... да, да и да! - струва си!
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/02/myjete-kosmosi.614491
То си видяла от статистиката, де.
Това е най-великолепното ти приземяване. Налага се да те предупредя:
Отесняваш ми планетата wonder, отесняваш ми планетата:)))
Искам да кажа, че бездните са включени в натура 2000 априори и интервенциите там /по въздух, вода и суша/ са нерегламентирани:)
цитирайТова е най-великолепното ти приземяване. Налага се да те предупредя:
Отесняваш ми планетата wonder, отесняваш ми планетата:)))
Искам да кажа, че бездните са включени в натура 2000 априори и интервенциите там /по въздух, вода и суша/ са нерегламентирани:)
evrazol написа:
То си видяла от статистиката, де.
Това е най-великолепното ти приземяване. Налага се да те предупредя:
Отесняваш ми планетата wonder, отесняваш ми планетата:)))
Искам да кажа, че бездните са включени в натура 2000 априори и интервенциите там /по въздух, вода и суша/ са нерегламентирани:)
Това е най-великолепното ти приземяване. Налага се да те предупредя:
Отесняваш ми планетата wonder, отесняваш ми планетата:)))
Искам да кажа, че бездните са включени в натура 2000 априори и интервенциите там /по въздух, вода и суша/ са нерегламентирани:)
През акъла ми, освен да ти кажа, че отдавна знам какво ми казваш, минаха поне три неща начело с Даниил Хармс и Пушкин:
"А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
А светът не съм аз.
А аз съм светът.
И повече аз нищо не мислех. "
Седи си Пушкин у тях си и мисли: "Аз съм гений, добре. Гогол също е гений. Но нали и Толстой е гений и Достоевски, бог да го прости, е гений! Кога ще свърши всичко това?" И тук всичко се свърши."
Обаче размисълът, при приземяването, не винаги опира до собствена митология. ;)))
Дали с най-тъмен звездокос в три-четвърти духът се рее
или от честите откоси застреляхме отвътре змея?
Да казвам истини на глас е порив, промисъл, призвание.
Защо тогава вътре в нас стремежите са завещания?
А след СвиреПей идва ЧичоПей.:)
Птичката на пролетта.
Поздрави!!!
цитирайПтичката на пролетта.
Поздрави!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница