2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 53883 Коментари: 141 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2015 10:23
Здравейте, хора!
Изтекоха и моите четири години сред вас... като огърлица с разпилени бисери, изтанцували пътя си в различни посоки.
Този блог е моята къщичка EL CULTO A LA VIDA, олицетворяваща Поезията ми като картина на душата:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/02/02/poeziiata-kartina-na-dushata.484919
/Картината е рисувана от един италианси художник преди 3 години/
Моите първи срещи тук са с удивителни хора с красиви души:
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/11/16/moite-pyrvi-tuk.437372
Бях искрена, в своята голост и трънни лета ме садиха
в земята надолу, надолу..., че нямах и въздух за стихове.
http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/09/spodelenosti.469273
Когато избухнах в очите на няколко бистри небета
нагоре, нагоре... от скитане, изстреля се лудо сърцето.
Тук открих и част от Любимите си поети:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/10/poeti-v-blog-bg-koito-nikoga-ne-popadat-v-klasaciite.525994
И блъскаше лудо мъглата в петите на спрялото време,
От каменно цвете в душата преливаше смисъл неземен.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/08/paliacho.663801
И ето сега съм готова! Танцувам, танцувам... стокрила.
А твоята обич прокобна направи ме бездна от сила.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/04/mogiiata-ili-izkustvoto-proekciia-na-boga.661616
Вал те поздравява! :)
С обич ! Пан
Поздрави.
И не преставай да обичаш, бъди в мига,тук , сега Дела !
Щастливи усмивки и поздрав с размахване на ръка от там където ...( а музикалният ти поздрав .... виж очите ми ... ) ...! :)))
Вал те поздравява! :)
Аз обичам Блог.бг и каквото и да говорят за него, няма по-свободна територия в нета, създаваща уют, свобода и многообразие като този блог.
Е, както е казал Малкият принц, "за да видиш пеперуда, трябва да изтърпиш една-две гъсеници". ;)))
С обич ! Пан
Благодаря, добро сърце! :)))
"Contentus abundant!" - Доволният има всичко в изобилие!
Поздрави.
Ха! Честно казано аз не очаквам Нещата да ме правят щастлива. ;)))
Сама съм Алхимик на щастие.
И аз поздравявам... :)))
Аз съм честният човек на Диоген.
Аз съм принцът и просякът. И съм хаос.
Бях небето магично на граф Сен-Жермен.
Сега съм на Гьоте новия Фауст.
Дори да изчезна пак ще ме има
през устните на стотици влюбени,
защото бях Себе си!
И на всички човеци любима...
Гледам лицето на едно старото дърво, изгърбено от времето, преминало през птиците му. Гледам и настръхвам, осъзнавайки, че наистина нямаме нищо друго освен корените и крилата си.
ПРОГЛЕДНАЛИ СЪРЦА
Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.
Пита се душата на прага на живота
защо е сътворена от сън и светлина.
Вятърът на дните пак с бури ни връхлита.
Мечтите ни спохожда съдбовно горестта.
Душата ни прекрачва с Божествения ритъм,
вселенските портали на свойта висота.
Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.
Прогледнали сърцата на края на живота,
разбират, че са храма на нашата душа.
Споделеностите ти са много топли и звучат искрено! Да, виртуалът, колкото и да е лъжовен понякога събира хората, със сродни души и така се зараждат приятелства... Има и недоразумения, но везните натежават на положителните моменти...??!!:))
Честита да си, още много години, с още много стихосбирки, с още много приятели! Бъди!!!!
http://vbox7.com/play:1ebcf0c4
И не преставай да обичаш, бъди в мига,тук , сега Дела !
Щастливи усмивки и поздрав с размахване на ръка от там където ...( а музикалният ти поздрав .... виж очите ми ... ) ...! :)))
Хахахаххх... не издавай публични тайни за червената ми сламена шапка.
От която през небесна пролука потича стаения в мен свят.
Хей-хо!
ПРЕДИ ДЪЖДЪТ
Преди дъждът да стигне до земята
и оплоди душата й с цветя,
преди да се изпълни с мед луната,
преди до дойде приказна нощта,
аз твоите пътеки ще извикам
при моя свят от дъжд и от звезди.
При теб ще бъда всякога и никога
с душата си от обич и мечти.
Валя
Със слънцето пътувай! И мечтай!...
С поздрав: Марин Тачков
Споделеностите ти са много топли и звучат искрено! Да, виртуалът, колкото и да е лъжовен понякога събира хората, със сродни души и така се зараждат приятелства... Има и недоразумения, но везните натежават на положителните моменти...??!!:))
Честита да си, още много години, с още много стихосбирки, с още много приятели! Бъди!!!!
http://vbox7.com/play:1ebcf0c4
Хахахаххх.... знам, знам. И аз го споменавам... с добро. ;)))
Ако ги няма антиподите как ще узнаеш коя си?
Когато чета тук-там "извадки" от историята на блога на някои следварителни потенции ме напушва гранде смях. Смях ти казвам... бурен. ;)))
Тук винаги се започва като при любовта... от едно търсене, няколко намирания, от един Кеплеров многостен, до нееднократно съмнение в собствената ни правилност, всичко бучащо в недрата на Великия хаос и помитащо познатите неща.
Благодаря ти!
Хахахахх, даам... и аз благодаря на небесата, че се срещнах с това място, за да остана. То си е "място на силата" и носи огромно вдъхновение - море с планини и борове, чиито корони докосват водата.
ПЯСЪЧНИ СТРУНИ
По пясъчните струни на морето
дъждът нарежда песни от любов.
Изплакано от радост синьо цвете
закичва с обич пролетния зов
на моята душа от бели птици,
на мойта радост светла от мечти,
на мойте топли, грейнали зеници
където образът ти сладко спи.
творчески успехи и любов ти желая...и сбъднатости .
Още вълнуващи стихове ,добри приятели и срещи в чудната ти
виртуална къщичка.
Валя
Мнооооого любов, да! :)))
Еххх... не знаеш ти какви тролове имаше нявга. Моят си беше прекрасник и донейде интелектуално ми пасваше, но уви - от критик стана писател и се отдаде на другости, напускайки блога. :)))
И настана хиляда години мир в душата ми. И се превърнах в „але кадаш” . :)))
Със слънцето пътувай! И мечтай!...
С поздрав: Марин Тачков
Благодаря ти!
Искам толкова много от тебе, Живот!
Искам толкова малко. И всичко.
Искам своята луда голяма Любов.
Искам песен на пролетна птичка.
Поздрави!
Сърдечно благодаря!
http://wonder.blog.bg/poezia/2011/04/06/.420342
творчески успехи и любов ти желая...и сбъднатости .
Още вълнуващи стихове ,добри приятели и срещи в чудната ти
виртуална къщичка.
Много вода изтече, даам... :)))
Грацие!
Черпя те с една от любимите си песни на любимият ми тенор:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/02/poniakoga-prilicham-na-luna.599684
Поздрави!
Ахх, така си е! Ще взема да напиша някой ден колко много народ си живееше в разни филми с мен без мен и си създаваше драматургия от вакуума. ;)))
Добро четиво би се получило.
Е, ти като ветеран, знаеш как е... ;)))
Прискръбното явление да сме различни и с различни пътища, не е вече тъга за мен, а проявление на прозренията ми за смиреност, тръпка от старо дуенде и дзен на поляна в Пирин. Желая само това, което е в мен! Желая само това, което е недостижимо! :)))
Даам... Ти като мъдрецът, който чакал на върха на планината. :)))
Съдби разтърсвах в кратки разстояния -
между душата си и тази нужна земност,
между света на страстните желания
и този на вродената екстремност.
Не можех да виня за нищо себе си,
защото се избрах да съм от лудост.
И в огнените шепоти зад хребета
обичах те планински непринудено.
Завистта човешка е мерило за вътрешната хроничност на заболяването "суета" и тщеславие.
Чудесно е, че цели четири години в блога нямаше изстъпления подобни вам. :)))
Тенкс, сис!
Alea iacta est.
Риманово пространство ни спелува –
при свръх далечност в близост ми шептиш.
Стендбай режими важничат преструвно.
Отлъчваната ерес е дервиш,
станцувал ковариантните идеи,
развихрил в деколтето на нощта
химерите на древни корифеи,
с които разбълбукана кръвта
реди рисунки в рамка на магия.
Тутанкамони всячески света,
Пирамидалности в душите вият.
Прокрустното замлъква без следа.
15.04.2011 13:04
Здраве и късмет!
Джош, "Прави своето и аз ще те позная", както е рекъл Емерсон и винаги имай онзи дзен, от който откривателството ти в духовните полета на из-вис-ен-ото ще те стига с магическите елементи на всичко около себе си - от Хуна до Елевсинските мистерии, и от могията ти до дълбокото познание на осмисленото и пълноценно Себе.
Благодаря ти!
Благословен да си от Клио /прославяща/, припознат да си от Ерато /обичаща/, приласкан да си от Калиопа /сладкозвучната/, изчародействан от Терпсихора /танцуваща/, уханен от Талия /цветуща/, обзет от Урания /небесна/ и отвлечен в разкошности от Евтерпа /услаждаща/. ;)))))))))))
Здраве и късмет!
"Десетки свещи могат да се запалят от една, без да съкратят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя."
Тази мисъл на Буда за ПроБудените. :)))
Звучи ми като първите четири години в емиграция - невероятни висини , както и горчиви бездни !
Hека вдъхновението и любовта никога да не те напускат през следващите четири години , а бездните също ще ги има ....явно без тях не може !
Бутилка Dom Perignion за теб и наздраве ! :)))
13:30 - selena1
13:23 - kanibalut
13:10 - kanibalut
12:25 - kanibalut
12:05 - kanibalut
11:23 - kanibalut
11:03 - kanibalut
10:23 - kanibalut
Звучи ми като първите четири години в емиграция - невероятни висини , както и горчиви бездни !
Hека вдъхновението и любовта никога да не те напускат през следващите четири години , а бездните също ще ги има ....явно без тях не може !
Бутилка Dom Perignion за теб и наздраве ! :)))
Ти си един от хората, които си направиха блог заради мен тук и които умеят да се самопозовават с добрината и дълбокостите в чувствопознанията си.
Бъди благословен! И ще гръмнем поне няколко бутилки като кацнеш на роден бряг.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/12/sreshta-s-bezdnata-liubov.619358
До тук се справяш добре, Чудо, очаквам продължението;-)))
Бъди здрава и вдъхновена все така!!!
До тук се справяш добре, Чудо, очаквам продължението;-)))
Бъди здрава и вдъхновена все така!!!
Въдвори ми мигом една любимост на Казандзакис и ти я подарявам тутакси вместо нафора и вино:
"Всеки завършен човек има вътре в себе си, в сърцето си, един таен център и около него се въртят всички неща; този таен вихър придава единство на мисълта и делата ни и ни помага да открием или да измислим световната хармония. За едни той е любовта, за други – жаждата за знания, за трети – доброто или красотата; или ламтежът за злато и власт; и всичко свеждат и подчиняват на тази своя главна страст. Горко на човека, който не чувства в себе си да го управлява един абсолютен монарх; животът му се разпилява, в безналичие и безредие, по всички ветрове."
И не спирай да танциш!
http://www.youtube.com/watch?v=l-J_pwqoFD8&feature=related
Благодаря ти! :)))
Кризите са човешка инсинуация в мигове на несъстоятелност.
А иначе от опит ти казвам, че "Острият език е единственото режещо оръжие, което става още по-остро от постоянна употреба". ;)))
И не спирай да танциш!
http://www.youtube.com/watch?v=l-J_pwqoFD8&feature=related
Знаеш моето мнение за твоето "Causa sui, substantia, deus". :)))
Природата и изкуството са единствените, които могат да говорят на божествен език, както смята Вакенродер.
Йероглиф на вечността за теб и едно сладурско музИки:
http://www.youtube.com/watch?v=qFjP-OJ7Bh4&feature=fvw
http://wonder.blog.bg/turizam/2010/08/04/moite-ostrovni-gledki-15-cviata-sinio.586463
И освен на синьото, слагам ален акцент на песента! :)))
От тясното пространство на Хекубите
в мен зрееше бунтарството да пея.
Проскубана съдбата все ме губеше.
Поезията раждаше си змея.
И мислех си, дали от постоянството
разнищвах си душата на неволи,
или влекат попътните ми странства
съзнателния порив да се моля?
Радостта е взаимна!
http://www.youtube.com/watch?v=f05C0YLer98
От тясното пространство на Хекубите
в мен зрееше бунтарството да пея.
Проскубана съдбата все ме губеше.
Поезията раждаше си змея.
И мислех си, дали от постоянството
разнищвах си душата на неволи,
или влекат попътните ми странства
съзнателния порив да се моля?
Когато в изпътувани мълчания
крещи от спомен плачеща въздишка
и лъхне в странно-утринно признание
сърцето в своя ритъм, стара книжка
припомня ми премъдро как в годините
на себе си не спрях да се кръщавам,
как вярвах в тази изповед руинна,
с която любовта ми се прощаваше.
Благодаря! Едно от любимите ми мои е, редом с Едвин Мартон и Моне. :)))
Сърдечно благодаря! Следвам си моето Дао дъ Дзин. :)))
Поток през времето
Сурови са дълбоките куплети-
на моя дух добър рефрен,
през прокълнатите поети,
от нишката на Пол Верлен
чертая в шепите надежда
с четиристишния Вийон
и само паяжинна мрежа
звучи подобно камертон
след тишината на отрада,
сред думите на Едгар По,
по стъпките към "Ел Дорадо"
и всяко земно пиршество.
След залезите романтични,
стаени в сричка на Бодлер,
след всичко преходно, себично
ще грабна вихрено Превер.
От гласните Рембо ще скочи
и може би ще ме съзре-
в едно невидимо поточе
през устните на Маларме.
Цвят и възторзи ти желая, Дела!
Безброй.:)
Това си е истинска блогова вечност!:)
Пожелавам ти още много години тук, и много приятели!:)
през усните на стотици влюбени,
защото бях Себе си!
И на всички човеци любима..."
Такова място зае в живота на читателите си,скъпа Дела за тези четири годинини.Ти оставаш любима!По-подходящ поздрав от този не може да се измисли.А вдъхновението и мислите Ти загатваш от къде са дошли,но това поне е ясно : Една червена шапка,
"От която през небесна пролука
протича стаения в мене живот."
Споменаваш за връзката си с Космоса,скъпа Дела.Ти с него си свързана от рождението си.И затова ми приличаш на Глен Гулд.
Дела,аз съм един от хората,на които Ти трайно навлезе в духовния ми живот.
По случай годишнината на ражденето на блога Ти,аз Ти благодаря.Благодарение на Теб аз се чувствам по-богат.Никога няма да забравя безценния подарък,който получих от Теб.
Благодаря Ти Дела,обичам Те.Не прекъсвай никога тази връзка между Теб и небесната пролука.Преминалото през нея чрез Теб достига и до нас.
Коста
Цвят и възторзи ти желая, Дела!
Безброй.:)
Хахахахааа, Тит, напълно всевъзможно е и отпреди морето да съм. Духовете нямали възраст и размер казват. ;)))
Ще си хапваме омлети от мъдрости докато ни омръзне.
Както е рекъл С. Моъм "Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш." Та, ще отстояваме синята вечност. :)))
Това си е истинска блогова вечност!:)
Пожелавам ти още много години тук, и много приятели!:)
Благодаря ти, Д`Ониро!
Да се сбъдват мисловностите ти!
За Вечността е важно да няма опортюнизъм в личното жертвоприношение. ;)))
Ето, виждаш ли колко относително е всичко... :)))
За някои 4 години са вечност, а за други - миг.
Едно от най-важните неща в този Космос е яркостта на индивида и сътворяването на даденостите и опитностите му в изкуство, защото всъщност "Duo cum faciunt idem, non est idem!" - "Когато двама правят едно и също нещо, то никога не е едно и също нещо!"
С което всъщност ти казвам - Да! Струвало си е! Всеки миг. :)))
"Бъдещето крие несъществуването на миналото.", за да остане като Удоволствие от всяка външна привързаност.
Днес ме разбърквате като коктейл в различни посоки, Марта! :)))
В един мой любим филм „Тигър и сняг” /на Роберто Бенини/, има една мъдрост, чийто промисъл бих изтълкувала така: земята се е създала празна и се стреми към празнотата си!
От там и усещането, че всичко се осмисля единствено от Любовта докато сме на Земята, а и отвъд нея и останалите неща като време-пространство, сетивност и др. са твърде относителни, за да ни побират и съдържат.
Благодаря ти!
през усните на стотици влюбени,
защото бях Себе си!
И на всички човеци любима..."
Такова място зае в живота на читателите си,скъпа Дела за тези четири годинини.Ти оставаш любима!По-подходящ поздрав от този не може да се измисли.А вдъхновението и мислите Ти загатваш от къде са дошли,но това поне е ясно : Една червена шапка,
"От която през небесна пролука
протича стаения в мене живот."
Споменаваш за връзката си с Космоса,скъпа Дела.Ти с него си свързана от рождението си.И затова ми приличаш на Глен Гулд.
Дела,аз съм един от хората,на които Ти трайно навлезе в духовния ми живот.
По случай годишнината на ражденето на блога Ти,аз Ти благодаря.Благодарение на Теб аз се чувствам по-богат.Никога няма да забравя безценния подарък,който получих от Теб.
Благодаря Ти Дела,обичам Те.Не прекъсвай никога тази връзка между Теб и небесната пролука.Преминалото през нея чрез Теб достига и до нас.
Коста
И още:
Аз съм мислеща тръстика /на Паскал/.
Заради мен Буратино е с дълъг нос.
Пак за мен е разказвал мистикът Дедал.
Аз пях на Орфей с ритъм бос.
Аз бях Брадоква, влъхва и Калоян.
Аз съм вода оживена от огън.
Погледа съм прикован
на всичките твои „сбогом”.
Мога само да се радвам ако наливам духовност в живота ти, Коста!
Благодаря ти!
Ако този блог ми е дал нещо, то е точно тази обратна връзка с Читателя, която вдъхва осмисляне на сътвореното.
Стремежът към Anima Candida e едно от най-смислените неща в животите ни.
Сърдечно благодаря!
Почти си чух 7-я тон на сърцето с една сълза.
Сълзите светят винаги красиви –
бъди за тяхна истина готов!
Сълзите гневни, скръбни, милостиви
са нашата грамотност за любов.
http://www.playcast.ru/view/1234102/d6c97337b40f06326bbce95a8fc569779c260f9apl
Б.
http://www.playcast.ru/view/1234102/d6c97337b40f06326bbce95a8fc569779c260f9apl
Б.
Благодаря! :)))
Трябва да правим всяко нещо така, сякаш не съществува нищо друго.
Попътен вятър!
ВВ
Попътен вятър!
Вятърът е любимата ми стихия и част от същността ми. Мерси, дъхаво цвете! :)))
ВЕТРЕ
Ветре бурен,
страстен, мой
пак пося в очите бури,
пак отвя далеч покоя
и душата ми обрули.
Ветре, смисъл,
сън, съдба,
моя свят превърна в песен.
Искрен порив, красота
и безкрая съм небесен.
Ветре,
в теб ме приюти
с халите ти да танцувам.
Влез през двете ми очи,
мой любими, мой жадуван!
ВВ
За мен ще е Радост, ВВ! :)))
Една Бяла песен за теб:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/03/08/biala-pesen.170955
... Красиво е - значи е вечно, нали? ;) *
Поздрав от мен с това, което познаваш:
Дори да ме няма, дъждът ще вали,
ще мие лицето ти с едри сълзи,
ще мокри косите, за мен ще шепти
- той знае тъй много, той знае - боли...
Дори да ме няма, ще идвам пак тук,
душата ти млечна ще милвам без звук.
Превърнат във капки ще галя плътта,
а ти ще забравяш какво е смъртта,
а ти ще забравяш какво е смъртта...
"Щастие на всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат!" - братя Стругацки
Усмивки! ;) ***
к.к.
С ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ ТЕ ПОСЕЩАВАМ И СЪРДЕЧНО ТИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЧЕТА ПРЕКРАСНИТЕ ТИ СТИХОВЕ!
ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ, ОБИЧ И КЪСМЕТ! ПОЗДРАВИ!:)))
Весели празници!:)))
15.04.2011 21:21
Подарявам ти любимата си музика: http://www.youtube.com/watch?v=mFIxJ3aOb_o
... Красиво е - значи е вечно, нали? ;) *
Поздрав от мен с това, което познаваш:
Дори да ме няма, дъждът ще вали,
ще мие лицето ти с едри сълзи,
ще мокри косите, за мен ще шепти
- той знае тъй много, той знае - боли...
Дори да ме няма, ще идвам пак тук,
душата ти млечна ще милвам без звук.
Превърнат във капки ще галя плътта,
а ти ще забравяш какво е смъртта,
а ти ще забравяш какво е смъртта...
"Щастие на всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат!" - братя Стругацки
Усмивки! ;) ***
к.к.
РАДОСТ ЗА ТЕБ
Преди да ни има дори като прах –
постеля за чуждата болка,
преди да сме миг в първородния грях,
преди да изтлеем дотолкова,
че устните пили съдбовен копнеж
в пустиня да съхнат от жажда
сърцето ще мръзне. Угаснала свещ
ще сипе по пътя ни сажди.
Да пием магията в свойте слова.
Да светиме в пръските огън,
родени от кладите в нашта душа
и чистите сълзи на Бога.
От капката милост на мойта река,
пак тичала с тебе в пороя,
през люляци сънни щастлива пчела
пак сбира нектар от безброя ,
по който рисувала звездно небе
в мен птица нехайна от младост
с усмивка прегърнала твойта сърце
ще носи в душата ти радост.
С ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ ТЕ ПОСЕЩАВАМ И СЪРДЕЧНО ТИ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЧЕТА ПРЕКРАСНИТЕ ТИ СТИХОВЕ!
ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ, ОБИЧ И КЪСМЕТ! ПОЗДРАВИ!:)))
Ейй, чудно е, че се споделяте днес така!
Благодаря!
ТВОЙТО ЧУДО
Спя на пресекулки. Дишам пак така.
Някакви светулки гонят ми съня.
Пълнят ми очите с чудна светлина.
После с тях излита моята душа.
Колко е прекрасно! Идва пак деня.
Срещам с нови страсти тази синева.
Лудо и щастливо – чувство и копнеж.
Пролетно и диво, луднало в цъфтеж
смее се сърцето. Утро е. Вали.
Мое е небето в твоите очи.
С вятъра се буди светлата искра.
Искам твойто чудо в моята душа.
Весели празници!:)))
Даам... мерси! ;)))
Веднъж открит той си е вечна жажда и близък извор същевременно.
Две вълни се пресрещнаха. Сблъскаха черепи.
И телата им сляха се в мощна магия.
От пенливите гриви на белите скелети
се родиха морета - любовни стихии.
Преизпълниха нищото с водните викове.
Зазвъняха неистови, сякаш са перли
разпилени по улей на времето, в стихове,
от които вселената нощем трепери.
Благодаря, Деси! :)))
ДОКОСНАТ
Моят поглед те преброди
и взривен от тишината,
устните ти пак споходи
с огнен лъч и дъх на вятър.
Мойта длан те поразроши
и целуната стихия,
твоите очи кръстоса
с мойта слънчева магия.
А относно синьото си спомних един стих от Добромир Тонев:
"Самата мисъл за летене, принце, е вече синя в своето значение."
От сърце!
Congratulations and cheers!
Best
15.04.2011 22:24
От твоите уста в Божиите уши!
Моите Семантики за помнене са доста подобни на твоите и така, опознавайки ви/ни/се узнавам, че съм сглобена от щастието на Бентам и илюзиите на Бах, че съм влюбена в Бетовен и Моцарт, а в очите ми дреме огънят на Талес и увереността на Попър, да съм до края си Das Ding-an-Sich (нещото само по себе си) и търсещия кормчия (кибер-нетика). :)))
поздрави и хиляди усмивки
Подарявам ти любимата си музика: http://www.youtube.com/watch?v=mFIxJ3aOb_o
Мамма миа! Роландо Вилязон! Обожавам го.
Ееее, много ти благодаря, глухарчево хвърчило в прегръдките на вятъра!
А чувала ли си го в "Ловци на бисери"? Няма друг като него!
Изненада ме много вълшебно. Развълнува ме de profundis. Откъде знаеш? :)))
Моят поздрав за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=ZanK5V2gdw4
Понеже Чай от глухарче ме отнесе нанякъде с Роландо Виясон, ще те поздравя с Несун Дорма докато съм на тази вълна:
http://www.youtube.com/watch?v=IhRDPXcE4E0&feature=related
Благодарности, Миа и дано обичаш прекрасна класика:
http://www.youtube.com/watch?v=ET_bXJada4Q&feature=related
Congratulations and cheers!
Best
На фона на еоните всичко ни е Нищо и половина! ;)))
Мерси, Свобода!
Толкова шантава ли? Или с още по-овладяна лудост... в мецофорте? ;)))
http://www.youtube.com/watch?v=_Q2yok0iSlY
А относно синьото си спомних един стих от Добромир Тонев:
"Самата мисъл за летене, принце, е вече синя в своето значение."
От сърце!
С благодарност и защото знаеш, че Сърцето е храм, а не място за идолопоклонничество:
"Думите са съдове , които се употребяват за да се видят Космически морета и достигнат множество пристанища.
Бъди внимателен с какво ги натоварваш по време на техния път.
Те накрая ще разтоварят своя товар пред твоята врата.
Каквото е метлата за къщата, е търсенето на себе си за сърцето.
Преметете добре вашите сърца.
Добре преметеното сърце е неуязвима крепост."
поздрави и хиляди усмивки
Благодаря ти! Всеки трябва да си открие мястото на собствената Хармония и то непременно да има дълбока връзка с Природата.
Моето е покрито с борове и море и смирява дръзката ми природа за мигове, щом се потопя в него.
Спомни ми едни...
СТИХОПРЕЖДИ
Пак луната е жълта пендара
на гръдта на небесна невеста.
Пак запалил лулата си стара
вие в мен луднал вятър-обесник.
Отковал на звездите среброто
облак тъжно очите премрежва.
Прокопитил в сърцето доброто
пак стихът ми заплита с надежда,
в мойте мисли красивото утре,
през мига пропилял светлината
и от думите истини люти
капят в тихия свят на душата.
15.04.2011 23:20
Благодаря ти! :)))
http://wonder.blog.bg/video/2010/03/17/prosti-liubov.513111
Почти "набори"...;))
Почти "набори"...;))
Хахахаххх... теб те помня от тогава. Колко вода изтече и колко хора... ехх!
Мисля, че този стих е подходящ дар за теб:
ЗЕЛЕНА
Искам да бъда зелена.
Като всичко, което се ражда.
Като тревичка от лъч озарена.
Като в пустиня безкрайна – миража.
Искам да бъда зелена.
Като всичко, което се скита.
Като лист от гора пременена.
Като морска вода в дълбините.
Искам да бъда зелена.
Като всичко, което обича.
Като дете с вълшебна вселена.
Като лице на първо кокиче.
Искам да бъда зелена.
Като някакъв древен предтеча.
Като патина от стари селения.
Като малко космично човече.
Като един облачен шаман, като се наваля празнично и напразнувам слънчево, обещавам да се завърна и да насподеля нови чудеса.
Сега е време за празнуване на... Живота! :)))
Пожелавам ти, да ти се случват!
И за мен е Радост!
Разкаяния плачат пастелни утра.
Четки мрака задраскват лъчисто.
Пак се моли на бялото мойта душа.
А светът се разтваря мънистен.
докосваш ми душата при всяко посещение!
С благодарност и усмивка за теб!:)
Пожелавам ти, да ти се случват!
Ха дано! :)))
И да знаеш, че вярвам в Истината /по Т. Капоти/ - "Тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия — обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващото майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недвижимия връх на Съвършената истина."
И за мен е Радост!
Разкаяния плачат пастелни утра.
Четки мрака задраскват лъчисто.
Пак се моли на бялото мойта душа.
А светът се разтваря мънистен.
Благодаря ти!
С най-добри пожелания!
докосваш ми душата при всяко посещение!
С благодарност и усмивка за теб!:)
Сигурно е заради Dancing with the Muse? ;)))
Ти умееш да ми четеш и междуредията, Инел.
Развихрено случено чудо, вещаещо тихи послания.
Гръм съдбовен в сърцето ми лудо. Тиха вечност. И вечни желания.
Имам сила да бъда от нежност. Да се сронвам на капките участ,
от които сънят ми безбрежен, ще лети, ще трепти, ще се лута...
Прекрасен повод за празнуване!
Като че ли се танцува с въртене :)
Творческият ти звън освещава и най-дълбоките падини!
Поздрави, светли усмивки :)
Честита годинка, Дела!:)
16.04.2011 03:00
Не обичам превзети и надути коментари и просто ще те поздравя.
След още 4 години пак ще го сторя.
Слънце... Грейнали цветя...
А над бездни и пустини
райска птица полетя...
М. Тачков
Прегръщам си те топло и те Благославям с ОБИЧ!
Честита - годишнина!
Хубавото никога не е само за самия теб, ако не стане достояние на другите! Благодаря ти, за миговете, които си ми дарила с присъствието си и за това, че споделяш с нас красотата на мислите си!
Благодаря ти !
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/20/hora-taraleji.112134
Благодаря, Златоока есен! :)))
Греблата се докосваха едва
до миглите на изгрева потайнствен.
Водата разчертаваше брега
на моят свят разделящ се на крайности.
Над залива се спускаше мъгла –
брилянтна птица с полета на ангел.
Ръцете ти гребяха тишина.
Аз в устните ти бях евангелие.
Прекрасен повод за празнуване!
Благодаря ти, Скарлет!
Всеки Ред Бътлър би се чувствал щастлив с теб!
Написан виртуозно от облаци през мене
един куплет се смее и маха ми в нощта.
Надвиснала тревожност по устните немее,
но бързо я помита през мене радостта.
Като че ли се танцува с въртене :)
Творческият ти звън освещава и най-дълбоките падини!
Поздрави, светли усмивки :)
Дервишът в теб протяга в мене устни
и някак си стопява се нощта.
Отвяват се пространствата най-пусти.
Владеят ни най-нови чудеса.
Честита годинка, Дела!:)
Твоето топло сърце си е дар като присъствие. Запази Чистотата си, вярата в доброто и справедливостта като житейска позиция. Това е важно за теб.
Хайде сега почерпка с едно от любимите ти мои стихотворения:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/01/06/na-kladata.273996
Не обичам превзети и надути коментари и просто ще те поздравя.
След още 4 години пак ще го сторя.
Благодаря!
За теб един стих от мой любим поет и приятел:
Храмът
Стоян Стоянов
Не ми крещете. Знам, че съм дете,
а тази ваша гневност ме погубва.
Щадете моя свят или поне
когато го убивате, се влюбвайте.
Не влизайте изкаляни във храма ми,
защото пред олтара ще останете...
Кървящо ослепени, подиграни
и кално неусетили си раните.
Измийте се. Очите си измийте,
да можете да виждате иконите.
Преди да се помолите открийте
кое дете от себе си прогонихте.
И тръгвайте, с наведени глави...
Не давам на слепците си причастия.
Вратите ми са късни за преди,
а утре ви е мръкнало за щастие...
Пожелавам ти от все сърце простичко: Бъди здрава и щастлива, за да празнуваш още много подобни юбилей! Обичам те, Чудеснице!
пропадането си е вечен кеф.
Благодарности за топлостите, Любар!
http://www.youtube.com/watch?v=HvYQjvMT1aQ
Слънце... Грейнали цветя...
А над бездни и пустини
райска птица полетя...
М. Тачков
"ВЪРВЯ смирен, вървя самин,
в душата лъха утрин свежа,
и там просторът странносин
разстила свойта светла мрежа.
Избиват огнени следи
в страна мечтана, непозната,
и хороводи от звезди
бележат път в далечината.
Вървя, а таен глас трепти:
— Какви цветя, какви съзвучия,
какви несбъднати мечти
в незнайна песен ще заключиш?"
17.04.2011 14:29
Прегръщам си те топло и те Благославям с ОБИЧ!
Като глас на самотна цигулка
да изпееш нощта ми с искри.
И в душата щастлива светулка
да нашари звездите с мечти.
Ти като един от моите първи поЧитатели тук, си имаш специално място в световете ми. Ще се опитам да ти го кажа така, Крас:
Светът ми е хармония от вечност.
Рисувана съм с устни от любов.
Мечтата ми е Божа дълговечност,
а лирата - нестихващ благослов.
Честита - годишнина!
Хубавото никога не е само за самия теб, ако не стане достояние на другите! Благодаря ти, за миговете, които си ми дарила с присъствието си и за това, че споделяш с нас красотата на мислите си!
Всички благословии да се изсипят на олтарното ти и изпълнено с доброта, Сърце.
Да са честити трите ти деца и да имаш винаги Любов!
Искам волните птици при теб да долитнат
да целунат душата ти с мойта душа,
да посипят мечтите ти с новото скитане,
от което творим в своя свят Любовта.
17.04.2011 14:39
Благодаря ти !
Когато душите са на един етаж в Духовната еволюция на Стълбата на духа, те се откриват непременно.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/30/stylbata-na-duha.75249
пропадането си е вечен кеф.
Особено когато знаем, че дъното често става Небе!
СъСтояНие
Понятийното красноречие
не ми говори вече нищо.
През мен едно противоречие
насъсква въглена огнищен.
Низвергнатите поетичности
заплашват да съборят мрака.
Една закъсала етичност
се моли смисъл да дочака.
Притихналите непонятности,
от гърчовете на несрета,
подпалват ме с невероятности.
И аз избухвам на съцветия.
Пожелавам ти от все сърце простичко: Бъди здрава и щастлива, за да празнуваш още много подобни юбилей! Обичам те, Чудеснице!
Томич, то е заради ПроБудостта ни по еднакво време! :)))
Както разказвах в една прозаична своя философИя: Никой не знае къде е тънката червена линия между смъртта и живота, любовта и приятелството, радостта и тъгата... освен ако не е буден.
"Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях." /Херман Хесе/
Будни са хората, които сами създават правилата си. /по Р. Бах/
Будни са хората с Dasein по Хайдегер, тълкуващо-разбиращи правилността на своя свят.
Онези, които по Фройд, знаят триковете между секса и смъртта.
Онези, умеещи да казват ела в мен, защото Аз съм ти и Ти си аз.
Будни са още неспящите, които имат Дневник за сънищата си.
И онези, които умеят да управляват Ефекта на сянката, /по Юнг/ и ценят индивидуалността на Self-a по пътя към Хармонията си.
А иначе, за теб... си знаеш:
Когато си издигнат над земята,
а твоите крила са хоризонт,
когато в тебе волен пее вятърът,
и никое небе не е закон,
тогава се превръщаш в коренището
на бликналия извор от екстаз.
И само вятъра споделяш с нищото,
защото ти си цялост, той - компас.
Много здраве, Любов и късмет!
И нека още много бисери да събереш! :)))))))
Много здраве, Любов и късмет!
И нека още много бисери да събереш! :)))))))
Сърдечно благодаря!
При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница