Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.03.2011 11:01 - ПРЕЛЮДИЯ - жаждата, която се превръща в Бог
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 10316 Коментари: 41 Гласове:
118


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Открих те внезапно на едно скрито място
до несметните криволици на тържеството духовно,
до измамените пристани на жаждата,
жаждата, която се превръща в Бог, 
до пясъчните митове за безвремие в косите ни,
до утробата на сънищата, обрасли с дъги,
до паметта на оживялото огледало, 
в което искам да потъна,
до приказното убежище на тайните, 
спомнени вътре в нас,
до несвършващите в устните слънца.
И в тишината на побягналата твоя сянка
ще прередя светлините в очите ти,
ще надникна в кладенчовите им истини, за да се видя там.
И когато ти открия тайните знакове,
изгорелите пристанища за несъществуващи кораби,
крясъка на кръвта ти, която ме зове...
тогава ще си тръгна, натежала от спомени
твоя милваща прелюдия към огъня, 
посипал пепел върху косите ми,
където цъфти слънцето ти.






Тагове:   дела раи,   прелюдия,


Гласувай:
453
335



1. sunn - ...прелюдия към огъня...
22.03.2011 11:39
... Всяка мечта(жена), обича своето огледало( по(л)ет... ) ! :)))
Много, заредено с многоо-о ... !:)))
Щастливи, усмихнати пролетни мигове Дела! :)))
цитирай
2. karambol5 - Щастие ,Усмивки ,Любов ,Дела !
22.03.2011 12:19
Щастие ,Усмивки ,Любов ,Дела !
цитирай
3. tomich - "...несвършващите в устните слънца."
22.03.2011 12:32
Върховно е!...
Когато чета и препрочитам подобни твои стихове, винаги стигам до извода, че неустоимото търсещо и привличащо любовно единение, заложено в кръвта ни, е онази първична огнена божествена сила, която цял живот ни огрява, тегли към духовно съвършенство и дарява нов живот! Не можем се откъсна от вечното, непреходното...

Пролетта вече нахлува в ожъднялите за светлина и топлина души! Нека да ти е светло, топло и щастливо, Дела!
цитирай
4. vladun - Жива вода е поезията ти - очароваща ...
22.03.2011 12:49
Жива вода е поезията ти - очароваща до омагьосване...:)))
цитирай
5. monaliza121 - твоя милваща прелюдия към огъня,
22.03.2011 13:21
Прекрасно е!
Бъди пролетна прелюдия към летните огньове!
цитирай
6. mariposatracionera - Натежало от копнеж, обич и красота ...
22.03.2011 13:47
Натежало от копнеж ,обич и красота дори в предстоящия миг на раздяла.
С поздрав, Дела!
Даряваш великолепия!
цитирай
7. reg - чак сега зацепих от какво посивяват ...
22.03.2011 16:14
чак сега зацепих от какво посивяват косите!
пепел е това...пепел...
цитирай
8. kalin8 - Чудесен стих!!!
22.03.2011 18:07
Поздравления и от мен!
Б.
цитирай
9. planinitenabulgaria - За стихотворението Прелюдия....
22.03.2011 18:51
Прекрасно! Светът не е създаден веднаж за винаги а се създава толкова пъти,колкото пъти се появи един оригинален гений.За втори път се убеждавам в правотата на думите на Марсел Пруст.Този път /за мен / - Дела Раи!
След тази гениална Прелюдия да чакаме ли и една многогласна Фуга на няколко теми?Защото прелюдията е въведението към произведението,а същността му се провежда във фугата.
Благодарности за този бисер,
Коста
цитирай
10. ketcakuatl - МАГИЧНО!!!;))))))
22.03.2011 19:26
И много въздействащо. Господ те е дарил...
цитирай
11. milamam - Да, ще си тръгна, защото поела ог...
22.03.2011 20:02
Да, ще си тръгна, защото поела огъня, изгоряла и възродила се, аз взех достатъчно, за да дам...
Прекрасно е чуденце!!!
цитирай
12. bizcocho - И аз обичам да потъвам в твоите ст...
22.03.2011 20:45
И аз обичам да потъвам в твоите стихове, Дела и да ме милва безкраят им.
цитирай
13. desilazarova - Застинах от красота! Поздрави!:)
22.03.2011 21:54
Застинах от красота! Поздрави!:)
цитирай
14. despinida - Ако знаеш какъв релакс внасяш...:)
22.03.2011 22:06
Не ми се четеше нищо друго...знаех, че при теб ще намера спокойствие...
Поздрави!
цитирай
15. megg - Оживялото огледало ...
22.03.2011 22:28
Тайните на сънуваното и преживяното, огънят на копнежа, раждащ слънцето ...
Магично е, Wonder, благодаря ти! :)
цитирай
16. karaiany - Prekrasno izpylnenie, vdyhnoveno ...
23.03.2011 09:29
Prekrasno izpylnenie , vdyhnoveno I izvira6to ot nai- dylbokoto v teb! Kraini mnenia vinagi 6te ima ,no v tyrseneto na Bojestvenoto mnenieto na mnozinstvoto ne vaji! Pytekite sa zrimi samo za posvetenite . Pytiat e samoten I trynliv , no e edinstvenia veren. Chudno e ,Dela! Briliantno!
цитирай
17. wonder - Крас,
23.03.2011 10:23
sunn написа:
... Всяка мечта(жена), обича своето огледало( по(л)ет... ) ! :)))
Много, заредено с многоо-о ... !:)))
Щастливи, усмихнати пролетни мигове Дела! :)))


НАДЕЖДА


Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!

С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.

С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици надежда!

цитирай
18. wonder - Ха, дано те накарамболи някоя умопомрачителна любов! ;)))
23.03.2011 10:26
karambol5 написа:
Щастие ,Усмивки ,Любов ,Дела !


И градацията ти да завършва с Хармония!
Нещо такова:

ДЕНЯТ НА РОЖДЕНИЕТО ТИ

Не помня кога се роди,
моя любов. Не помня.
Но идваше с бурни искри -
любящо-нескромна.
Катереше всичкото в мен,
превземаше с вихри.
Превръщаше нощите в ден.
И ме обикваше.

Не помня кога се роди,
но запомних ти жеста -
налюбваше всичко с мечти
и ме разместваше
на малки вълшебства от блян,
на бурна разглезеност,
а после от обич пияна
ставах поезия.

цитирай
19. tota - Честита пролет!
23.03.2011 10:28
Пролетно , ведро да е в душата ти, вълшебнице на думите! Поздрави за тази прекрасна прелюдия !!
цитирай
20. wonder - tomich - "...несвършващите в устните слънца."
23.03.2011 10:29
tomich написа:
Върховно е!...
Когато чета и препрочитам подобни твои стихове, винаги стигам до извода, че неустоимото търсещо и привличащо любовно единение, заложено в кръвта ни, е онази първична огнена божествена сила, която цял живот ни огрява, тегли към духовно съвършенство и дарява нов живот! Не можем се откъсна от вечното, непреходното...

Пролетта вече нахлува в ожъднялите за светлина и топлина души! Нека да ти е светло, топло и щастливо, Дела!


Това си е моето дуенде, Томич. :)))
Пръстите като свободни птици посягат да галят някой спомен, знаейки за онази свята неразделност, в която любовта е вечна.
Дуенде е усещането в съграждането на чувството, довело ме до мига на съвършенство. Моята сила е в Любовта. Понякога думите говорят, но не казват ако зад тях не стои цялото ни същество. Обичащо. Отдадено. Копнеещо. И утешено. Понякога хората са щастливи да срещнат любовта, да я претворят чрез дарбите си и да достигнат нейното дуенде. Понякога в думите се оглежда усетът ни за съвършенството, като тайнствената сила, която всеки чувства, но никой не може да обясни. Има някакво неизказано вълшебство, което извира в междуредията ни, за да прикове погледите и да докосне душите с необяснимото усещане за Бог. Пронизва те, от глава до пети, облита същността ти и оставяйки те тръпнеща и оголена, префучава през света показвайки красотата му. Това е моето дуенде, моят духовен екстаз... Дойде с Любовта. И повече не си тръгна.
цитирай
21. wonder - Сигурно е така, заради Отпечатъците от щастия. :)))
23.03.2011 10:35
vladun написа:
Жива вода е поезията ти - очароваща до омагьосване...:)))


И аз те четя с върховен кеф заради Чистотата ти!

СТИХОПРЕЖДИ

Пак луната е жълта пендара
на гръдта на небесна невеста.
Пак запалил лулата си стара
вие в мен луднал вятър-обесник.

Отковал на звездите среброто
облак тъжно очите премрежва.
Прокопитил в сърцето доброто
пак стихът ми заплита с надежда,

в мойте мисли красивото утре,
през мига пропилял светлината
и от думите истини люти
капят в тихия свят на душата.
цитирай
22. wonder - Радост е Радост... е Радост... Дори да е пепел, все е налетяна от феникси. :)))
23.03.2011 10:40
reg написа:
чак сега зацепих от какво посивяват косите!
пепел е това...пепел...


ПЕПЕЛ

Пепел от нечия мъжка цигара.
Пепел от куп изгорели книжа.
И от раната пепел след изневяра.
Пепел от вопли на стара гора.

Пепел от нечие топло огнище.
Пепел от лист с неразбрани слова.
И в шепата пепел - от пепелище,
сграбчило много човешки сърца.
цитирай
23. wonder - monaliza121 - твоя милваща прелюдия към огъня,
23.03.2011 10:41
monaliza121 написа:
Прекрасно е!
Бъди пролетна прелюдия към летните огньове!


ОПТИМИЗЪМ


Когато е празен денят ми
и в мен избелява дъгата,
когато, подгонен сънят ми
се блъска в насрещния вятър,
започвам на глас да предричам,
че утре ще бъда по-светла,
че истински пак ще обичам
дори да ме мъчи безцветие.
цитирай
24. wonder - С теб пишем в един регистър по-често отколкото сме знаели. :)))
23.03.2011 10:45
mariposatracionera написа:
Натежало от копнеж ,обич и красота дори в предстоящия миг на раздяла.
С поздрав, Дела!
Даряваш великолепия!


ОРИСИЯ

Пак съм влюбена! И така е откакто се помня.
Няма стари кинжали, нито вопли от спомени.

Помня всяка минута, през която душата ми,
от сълзи необута, се прегръщаше с вятъра.

Имах толкова щастие, че света ми се сбъдна
в пълнокръвни контрасти, в тихогласо покълване.

Прелетявах неистово сто невинни небета.
После светех от истини сред сърцето на цвете.

Аз отдавна съм влюбена. И е чудно, и дивно...
През очите, изгубени, плачат тайни наивни.

Отредено в сърцето ми зрее твоето чудо.
И е седмо небето ми! И обичам те лудо!

От любов са косите ми, приласкали дъха ти.
И от слънчевост в дните ми прерисувам ти пътя.

Аз отдавна съм влюбена. И така ще пребъда! -
Като вечност налюбена и на радост осъдена.
цитирай
25. wonder - kalin8 - Чудесен стих!!!
23.03.2011 10:47
kalin8 написа:
Поздравления и от мен!
Б.


Молитвено отключване

Моля се Богу!
Отключвам Съдбата.
И някаква сродна душа.
прекрачи в света ми,
отвори вратата
и приказно в мен се преля.

Молитвено шепна.
Разкръстно сърцето
отключи копнежност и зов.
Небето потръпна.
И някакъв трепет
през мен нарисува Любов.
цитирай
26. wonder - planinitenabulgaria - За стихотворението Прелюдия....
23.03.2011 10:52
planinitenabulgaria написа:
Прекрасно! Светът не е създаден веднаж за винаги а се създава толкова пъти,колкото пъти се появи един оригинален гений.За втори път се убеждавам в правотата на думите на Марсел Пруст.Този път /за мен / - Дела Раи!
След тази гениална Прелюдия да чакаме ли и една многогласна Фуга на няколко теми?Защото прелюдията е въведението към произведението,а същността му се провежда във фугата.
Благодарности за този бисер,
Коста


Коста, бях те помолила да не ми викаш "гений", защото както казва Казандзакис "Крачката между гения и лудостта е една", а и аз съм си с овладяна лудост. ;)))
Един дар от мен:

СИНЬО ЧУВСТВО

По тънкия улей на времето
когато следите не дишат,
когато сме в миг от безвремие
когато сме прах на въздишка,
ще галят лицата ни спомени,
листа ще избухват отново
и някакво чувство поломено,
ще трепва с крила от олово.
Олекващи с мигли от изгреви,
понасящи огнени вихри -
такива ще бъдем измислени.
И с неми възторзи ще стихнем.
Тогава ще спомним, че имаме
онази безкрайната святост,
с която си стоплихме зимите.
И бяхме с любов пребогати.
Сега те прегръщам с горещото
копнежното, синьото... чувство.
И зная, че приказни грешници
в сърцата ни ваят изкуство.
цитирай
27. wonder - ketcakuatl - МАГИЧНО!!!;))))))
23.03.2011 10:55
ketcakuatl написа:
И много въздействащо. Господ те е дарил...


Благодаря ти, кипърски кипарис такъв! :)))

http://vbox7.com/play:050b50d4
цитирай
28. wonder - Отдавна искам да ти подаря това:
23.03.2011 11:07
milamam написа:
Да, ще си тръгна, защото поела огъня, изгоряла и възродила се, аз взех достатъчно, за да дам...
Прекрасно е чуденце!!!


БЯХ ВСИЧКИТЕ ЖЕНИ

Греблата се докосваха едва
до миглите на изгрева потайнствен.
Водата разчертаваше брега
на моят свят разделящ се на крайности.

Над залива се спускаше мъгла –
брилянтна птица с полета на ангел.
Ръцете ти гребяха тишина.
Аз в устните ти бях евангелие.

Разбира се, на дъното от грях
в мен светеше непотушена жажда.
В морето ти самотна лодка бях
с платна от вятър и любов миражна.

До залеза с дълбоките води
удавих слънцето и се превърнах
пак в себе си - бях всичките жени,
които любовта ти ще обгърне.
цитирай
29. wonder - Потъваш, защото ме познаваш. :)))
23.03.2011 11:11
bizcocho написа:
И аз обичам да потъвам в твоите стихове, Дела и да ме милва безкраят им.


И знаеш, че това потъване си е полет. Даам...

СъстояНие

Понятийното красноречие
не ми говори вече нищо.
През мен едно противоречие
насъсква въглена огнищен.
Низвергнатите поетичности
заплашват да съборят мрака.
Една закъсала етичност
се моли смисъл да дочака.
Притихналите непонятности,
от гърчовете на несрета,
подпалват ме с невероятности.
И аз избухвам на съцветия.
цитирай
30. wonder - на АНОНИМУСА, който
23.03.2011 11:18
си написа и самоизтри 3 коментара и чиито последващи два изтрих аз, хахахаххх...
Не, че не знам кой си, но щом пишеш анонимно очевидно искаш да си завоалираш името, та... относно твоето, че не разбираш стиховете ми и са ти тежки, един съвет: отиваш на пазара /книжния/ и си купуваш един розов булеварден роман, а аз краткословно ти обяснявам различията ни така:

СТЪЛБАТА НА ДУХА

Всички ние сме много различни.
Всеки има си свое стъпало.
Стъпалата пред нас криволичат.
Всяка крачка е ново начало.

И дали ще достигнем безкрая
на духа подарен ни от Бога?
Стъпалата са нашето “зная”,
а пък стълбата нашето “мога”.

Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.

PS За музиката... май си прав. И мен ме дразни самовключването й докато отговарям на коментарите. ;)))
цитирай
31. wonder - Какво по-хубаво от това Красотата да те владее, Деси! :)))
23.03.2011 11:21
desilazarova написа:
Застинах от красота! Поздрави!:)


И Любовта, разбира се.

http://wonder.blog.bg/video/2010/03/17/prosti-liubov.513111
цитирай
32. wonder - despinida - Ако знаеш какъв релакс внасяш...:)
23.03.2011 11:23
despinida написа:
Не ми се четеше нищо друго...знаех, че при теб ще намера спокойствие...
Поздрави!


Сигурно е заради движението Навътре! :)))

НАВЪТРЕ

Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.
Откривам всички знаци,
попаднали в душата.
Откривам
неоткритите пространства.
Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство.
цитирай
33. wonder - megg - Оживялото огледало ...
23.03.2011 11:26
megg написа:
Тайните на сънуваното и преживяното, огънят на копнежа, раждащ слънцето ...
Магично е, Wonder, благодаря ти! :)


"За влюбената жена, мъжът е сянка на Бога."

СЯНКАТА НА БОГ

Внезапен звън на сетивата.
В началото сърцето скочи.
В зъбите му се спря и тракна.
Очите му с любов я сочеха.

Краката тръгнаха след нея –
видение от невъзможност.
Животът дяволски се смееше
на свойта доживотна сложност.

Ръцето му я заградиха.
А тя въздъхна от тревога.
Очите й с любов попиха
пак в него сянката на Бога.

Усмихна устните си фини.
Душите им се сляха в минало.
За нея чакал бе години.
А после бавно се разминаха.
цитирай
34. wonder - Пролетни капкоросни случвания... :)))
23.03.2011 11:32
karaiany написа:
Prekrasno izpylnenie , vdyhnoveno I izvira6to ot nai- dylbokoto v teb! Kraini mnenia vinagi 6te ima ,no v tyrseneto na Bojestvenoto mnenieto na mnozinstvoto ne vaji! Pytekite sa zrimi samo za posvetenite . Pytiat e samoten I trynliv , no e edinstvenia veren. Chudno e ,Dela! Briliantno!


И хлябът беше път насред житото.
И пъпът беше слънчева луна.
Пътеката – по-куха от ждрелото.
Животите - по-гъсти от мъгла.

Хазарите виреят в плодовете
с опърпана от нежности душа,
солени като сълзи от сърцето,
поронващи усмихнати слова.

„Пейзаж рисуван с чай”- светът говорещ
на „стъкления охлюв” из калта.
Отиваме си всички. И сме хора.
Сбогувам се, до следваща луна.
цитирай
35. wonder - Анонимус 2
23.03.2011 11:34
Теб ще те трия до Второ пришествие, защото говориш небивалици. Пий една песен:

http://www.youtube.com/watch?v=FjwrB6nwqUc&feature=player_embedded
цитирай
36. wonder - Честита пролет и на теб, Тота!
23.03.2011 11:35
tota написа:
Пролетно , ведро да е в душата ти, вълшебнице на думите! Поздрави за тази прекрасна прелюдия !!


ДУХЪТ МИ ПРОЛЕТ

По небето, ненаситен,
облак чуден зарида.
Обладаха капки ситни
пак зелената трева.

Вятър в бурята се сгуши.
и разнежен от любов
своята лула изпуши
пак с наслада. С чуден зов

птиците крила извиха
и в изкъпаната шир,
през небето прекосиха
мойто щастие и мир.

И тогава се възнесе
през въздишка пролетта.
После моят дух отнесе
в свойта горда красота.
цитирай
37. sunn - 17. wonder
23.03.2011 17:09
Благодаря сърдечно за тази сърдечна от теб безценна капка НАДЕЖДА , Дела, да има я! Щастие и много сърдечни усмивки...! :)
цитирай
38. kalin8 - Благодаря за чудесния отговор
23.03.2011 19:06
на моето поздравление!
Поздрав за теб:
http://www.playcast.ru/view/1176167/dff7f53ec57ce03d05f9c5a77dbf3f02fde68b81pl
Б.
цитирай
39. veninski - Поздрави от Родопите!
24.03.2011 05:29
Поздрави от Родопите!
цитирай
40. milamam - Благодаря за прекрасния подарък!
24.03.2011 11:05
Благодаря за прекрасния подарък!
цитирай
41. mileidi46 - Blagodarq ti za Nadejdata!
29.03.2011 11:28
НАВЪТРЕ

Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.
Откривам всички знаци,
попаднали в душата.
Откривам
неоткритите пространства.
Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство.
v tebe vseki se namira,za6toto si Libov!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 7683551
Постинги: 2003
Коментари: 23416
Гласове: 135947
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031