Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
31.01.2011 17:50 - Казаните Неща, думите и Иван Методиев
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 14157 Коментари: 33 Гласове:
107


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
За Иван Методиев е писано и казвано много. Той е Нави-ст и гениален наивист, натурфилософ и великан, обговарящ коспомолит и наддумващ времето есенсиалист, зареян утопист и нетипичен атавист-откривател, протократ-опровержител и вулканичен мислител, сплитащ древността с бъдещето. Безкраен е говорът, който го описва, но наистина мъдростта, която го побира в едно изречение е „Той каза Неща, а вие другите – думи!”

Едно от важните неща, които Иван Методиев завещава е да се внимава с „Вампирията на думите”, да се опазват душите им от амбициозните графомани и логорейците-лудисти, които каканижат без почивка нищонеказващи камари от словесен боклук. Ако бе жив би им изкрещял: „Млъкнете! И чуйте Тишината в Себе си!”
През 2006 г., преди да си отиде от този свят, той оставя един невероятен текст в издателство „Стигмати”, който назовава „За образите и световете ”:
„Свят наричам възможно установимото.”
„Хармония наричам всяка съвкупност от елементи, които са в единство, без да са взаимозависими.”
Времето уби Вестоносеца си като Опонент, но словата му продължават да ни разказват светове и Неща.
Тук ще цитирам квинтесенцията на няколко негови парещи мисли, с които той заклеймява имитаторите на духовното в Поезията и се превръща в медитиращ философ, чиито дзен си митарства из душите на просветлените.

 

„В своето вглъбяване поетът стига до корените на видимото… чистата природа… После отново се завръща в стихотворението, във видимото – и отново, и отново се гмурва, подобно на плуванета на делфин… Ако читателят неусетно не извърви пътят на делфините,стихотворението е имитация, вампир…

 

И ако читателят се довери на някоя имитация/под принудата на модата, на политическите демагогии или на школските насилия/,светът се превръща във вампир.

Лекотата и безизкусната естественост на истинно родения стих, неговата ненатрапчивост го отличават, често се казва, че сякаш е “издишан” – и именно те уличават подобията му: Стихът само надниква.

Имитациите са целите в показа.; имитациите могат да играят ролята на енергетични вампири: – външно любопитни, чудати, повърхностно привлекателни/женствено вампирични/, те търсят да смучат от съзнанието, за да се осъществят като живи тела; и понеже във вътрешността им е нищото, жаждата им е безкрайна.; Стихът никак не се интересува дали ние го показваме или сам се показва, а само от това дали е стих…, а не имитация.

Съществото поет е невъзможно без живия пулс на детето у себе си – няма друг път към живата духовност – т.е. към поетичното. Самите първометафори са най-детския от въпросите:- глобалното защо.; Дали пък един изказ не трябва да се явява в толкова по-наивен вид, колкото по-богато вътрешно съдържание иска да изрази?

В поезията нава този принцип се нарича “дълбока наивност”. В края на краищата какво по-наивно от изразите на бог? В своето не-знаене детето посочва с пръст и така дава възможност на природата да самопроговори../

Но не сочи ли и поетът, там нейде в мрака на образите, към такива неща?/; Трудно е да се забрави и онова детско учудване, с което Геров питаше за някое свое стихотворение: ”Е как така това се написа?”; и не е ли в това целият смисъл, да задаваме детски въпроси на битието, та случайно да не заспи?
"Бог твори.
Сатаната обяснява."

Сатаната,
 това е инерцията.; ако поетът не смогва да прониква в онова там отдолу, да го прониже… съзнанието се приплъзва, разлива се по повърхността в празна комбинаторика, която покрива като ципа гърлото на извора, тази ципа понякога така затвърдява, че е нужна Мойсеева тояга.
Животното се реализира в наличното; така, както и гнусният стихотворец се реализира в текста и единствено в текста, и като ти рече “виж само как съм го казал!”…
Напротив, ценност за човека е именно онова, което го няма….отсъстващото…реализация в невидимото и непроизносимото, в недоказуемото, в необяснимото…;
Ето това не могат да разберат гнусните стихотворци – че еротиката не е разсъбличане от дрехите, а разсъбличане от плътта: – и така и няма да разберат защо така наречената формула на Дьо Бройл е еротична, Айнщайн-Римановият вакуум може би повече, а гащите на Пенка не чак толкова.
Парадоксите на отклика сякаш са най-откроими при минималните форми… Днес сме свидетели на една хайку-мимикрия на недоимъка, съпроводена с ужасно неразбиране и отвратителен напън за присламчване към чужди традиции… едно е присламчването към традиции, а съвсем друго – традиции в отклик.;
Ако в дълбините на сътворението е чистата геометрия/каквато са я виждали от Питагор до Риман и Айнщайн, а и след Картан/, тоимитациите смучат не друго, а сътворение от човека.;
Като казваме, че поетът се е разтворил в природата или че се е слял с нея, какво казваме… В пределните степени на не-различимост от природата азът е пределно чистият аз в пределно чиста природа: – едно-в-друго, във-във; във взаимообитаване.
Сега вече видимостите ги няма – поетът се е оттеглил…, а т. нар. читател е пробуждащият се за себе си аз – елемент в отклик. Зрител на произведението, капризен читател или известен критик, азът се превръща в реещ се елемент на стиха – сега стихотворението го няма, то е само повод, само колкото да “глътне” аза… В откликът азът се пробужда за собствените си богатства….
Затова е възможно поезията да вдъхновява.; Изминавайки пътят на делфините…, азът все повече се пречиства, индивидуализира се до онези възможности за глобално общуване, при което стихотворението вече няма никакво значение.;
Не успее ли стихотворението най-напред да утвърди и открои в неподозирана неподражаемост личността на така наречения читател, то това стихотворение е най-гнусно подражание. Вампир.Обратно – демагогията, вампирията на голата реч иска тълпи. Човекът като тълпа.

Поетите, метафорично казано, са способни да черпят направо от чистата геометрия и дори от онова под точката, проявявайки го като енерго-маса;… поетичното съзнание, така да се каже, извлича света от онова там отдолу.; Поетичният акт пронизва до дъно битието.; не се ли оказва стихът ехо на битийни събития, на събития от свръхпорядък?

Не се ли загатва в спонтанността на поетичния акт, в самодействието на принципа, човекът като про-будител на битието, като съ-инициатор на едно безкрайно мироздание? На мирозданието?

/материалите са из Иван Методиев, на Добрина Топалова и "Пътят на делфините" , 1 и 2/

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/20/pismo-do-ivan-metodiev.622706

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626




Гласувай:
114
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dum - Един от многопластовите ни поети, оставил след себе си и Неща, освен думи.
31.01.2011 18:27
Благодарности за този спомен.

"Аз вече нямам тяло,
всичко
имам аз..."

(Космогонии, Иван Методиев)
цитирай
2. wonder - Оставил е многости...
31.01.2011 18:34
... цял Алманах от тайни в Поетиката за зрящите в тъмното на времето. :)))

БИЛИ ЛИ СМЕ
Иван Методиев


Били ли сме или не сме били?
Какво от нас на този свят остава?
Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали
над теб и мен, над тази пръст корава...

Безкрайна пустота след нас остава,
частици нищо, пълни с тишина
край люлката на бога — нани-на...
И сън след сън, животът отминава.

До ужас ме обичай. Днес. И тук.
Вселената чрез тебе ме обича.
Със всеки трепет плах, със всеки звук,
все повече мъглата се сгъстява.

Денят помръква! Въздухът изтича!
Прахът ни този свят осъществява.
цитирай
3. vedrin - Вятърна вълшебнице, посвещавам ти долунаписаното!
31.01.2011 18:53
КОГАТО БОГ НАПИШЕ СТИХ

Ако огънят пише на камък
и от свише роди се скрижал...
Ако тиха клисура е замък,
а пък вятърът - воин с кинжал...

Ако в слънцето свети корона,
а в звездите - среднощни блюда...
Ако облак напомня за трона,
и росата - за жива вода...

Ако мъх от глухарче разпръсва
бели ангели с нежни крила...
Ако дребна шишарка възкръсва
през снега до красива ела...

Ако птицата в нас се обади,
като зов, който тегли отвъд...
Ако пътят ни няма прегради
и дори не прилича на път...

Ако кръстът е порив за двама
и завесата - вечна врата...
Ако вдишваме думи от пламък
през огнищния дъх на жарта...

Този зов ни е трепет и смисъл.
Несънувана вечност дори.
Бог в душите ни стих е написал
и с небесен възторг ни твори.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)
цитирай
4. aqwaris - Из "Книга на безпокойство...
31.01.2011 19:21
Из "Книга на безпокойството"-изповедта на един поет - Фернанду Песоа

,,Ние сме истински само в това,което бленуваме,защото останалото,вече осъществено,принадлежи на света и на всички хора.Ако осъществях някоя мечта,щях да изпитам ревност,защото ми е изневерила,допускайки да бъде осъществена.Постигнах всичко,каквото исках,казва слабохарактерният и лъже;истината е,че пророчески е сънувал всичко,което животът е направил от него.Нищо не осъществяваме.Животът ни подхвърля като камък,а ние казваме във въздуха:"Ето че се движа",,
цитирай
5. wonder - Даам..., а и Движението не означава Действие! :)))
31.01.2011 19:49
aqwaris написа:
Из "Книга на безпокойството"-изповедта на един поет - Фернанду Песоа

,,Ние сме истински само в това,което бленуваме,защото останалото,вече осъществено,принадлежи на света и на всички хора.Ако осъществях някоя мечта,щях да изпитам ревност,защото ми е изневерила,допускайки да бъде осъществена.Постигнах всичко,каквото исках,казва слабохарактерният и лъже;истината е,че пророчески е сънувал всичко,което животът е направил от него.Нищо не осъществяваме.Животът ни подхвърля като камък,а ние казваме във въздуха:"Ето че се движа",,



Епиникия
Евстати Бурнаски

Бъди такъв, какъвто си-
смирен, набожен и безбожен!
Целувай устни и коси
и хладния резец на ножа!

Целувай хубави очи
и мигли с влага оросени!
Дори животът да горчи,
бъди живот! Бъди вселена!

Тъгувай, радвай се, греши!
И грешките си не отричай!
Със зъби чашите троши,
но трезвен този свят обичай!

Обичай всеки земен глас
и всяко слънчево начало!
Спасявай верния Пегас
от думи хвърлени на халос!

И ако в капка твоя кръв
една омраза се огледа,
ти никога не удряй пръв,
но винаги бъди победа!
цитирай
6. wonder - vedrin - Вятърна вълшебнице, посвещавам ти долунаписаното!
31.01.2011 19:55
vedrin написа:
КОГАТО БОГ НАПИШЕ СТИХ

Ако огънят пише на камък
и от свише роди се скрижал...
Ако тиха клисура е замък,
а пък вятърът - воин с кинжал...

Ако в слънцето свети корона,
а в звездите - среднощни блюда...
Ако облак напомня за трона,
и росата - за жива вода...

Ако мъх от глухарче разпръсва
бели ангели с нежни крила...
Ако дребна шишарка възкръсва
през снега до красива ела...

Ако птицата в нас се обади,
като зов, който тегли отвъд...
Ако пътят ни няма прегради
и дори не прилича на път...

Ако кръстът е порив за двама
и завесата - вечна врата...
Ако вдишваме думи от пламък
през огнищния дъх на жарта...

Този зов ни е трепет и смисъл.
Несънувана вечност дори.
Бог в душите ни стих е написал
и с небесен възторг ни твори.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)




Ведрости,
прииска ми се да ти подаря един такъв стих на Иван Методиев:


НА КАМЪК И НА КОСТ

Рекичка с парцаливи брегове.
И хълм с ухо на прилеп по средата.
Сподавен вой луната призове —
и мрак по този свят,
и мрак в душата.

Ти, мрак, наречен Истинския век,
през който съм осъден сам да мина...
Захвърлен в тези сенки от родина,
кому да кажа аз,
че съм човек?

Мълчание. Космическият ад.
Вселена, тоест две върби сиротни.
И никой друг. Защо, безкраен свят,
децата ти
са толкова самотни?

На камък и на кост ще прорастем,
за капка дъжд кръвта ни ще се моли...
И повече на този свят какво ли,
освен сираци
можем да дадем?

Ти българска душа, душа-дете,
тъй доверчива, тъй несподелена...
Изгрей луна, на светло да простена.
Отдавна аз
не питам накъде.

Със нокти от реки и ветрове,
ела луна, да рием пустотата,
където на България чедата
измират
като диви зверове.
цитирай
7. vedrin - Дела, благодаря ти!
31.01.2011 20:12
Понякога благородния дух трябва да премине през океан от киселина, преди да заблести в силата си! И по-добре в страдание, но никога в ръжда! :)
цитирай
8. planinitenabulgaria - За: Казаните Неща,думите и Иван Методиев:
31.01.2011 22:36
"Колко ли щастливи са били тези хора,щом един само миг с тяхното творчество ни прави толкова щастливи?"
Това са мисли на Томас Манн от романа му Доктор Фаустус.Детето,докоснало се до музиката на големите майстори си зададе този въпрос.Разбира се,че това не може да бъде така с божествено надарените личности.Тази вечер,като прочетох поместените от Теб мисли на Иван Методиев,Твоите мисли за изкуството от 04.01.т.г,както и разкошните стихотворения на тези,които си развълнувала с Могията си,внезапно в уми ми нахлу тази мисъл,явно останала в съзнанието ми.Дали пък и аз не бях за кратко врме щастлив,защото се докоснах до мислите на такива значителни личности,та си спомних тези мисли на томас Манн?
Благодаря ти,Момиче - космос!
Коста Вътков

цитирай
9. wonder - vedrin - Дела, благодаря ти!
31.01.2011 22:42
vedrin написа:
Понякога благородния дух трябва да премине през океан от киселина, преди да заблести в силата си! И по-добре в страдание, но никога в ръжда! :)


Ведрост, аз ти благодаря за чудесния стих-посвещение!

Умишлено се скитам. И неспирно
в очите ми светът се прерисува.
От старите си ризи го изпирам.
От новата си обич го лекувам.
цитирай
10. wonder - Иван Методиев изразен в 7 думи „Той каза Неща, а вие другите – думи!”
31.01.2011 22:50
planinitenabulgaria написа:
"Колко ли щастливи са били тези хора,щом един само миг с тяхното творчество ни прави толкова щастливи?"
Това са мисли на Томас Манн от романа му Доктор Фаустус.Детето,докоснало се до музиката на големите майстори си зададе този въпрос.Разбира се,че това не може да бъде така с божествено надарените личности.Тази вечер,като прочетох поместените от Теб мисли на Иван Методиев,Твоите мисли за изкуството от 04.01.т.г,както и разкошните стихотворения на тези,които си развълнувала с Могията си,внезапно в уми ми нахлу тази мисъл,явно останала в съзнанието ми.Дали пък и аз не бях за кратко врме щастлив,защото се докоснах до мислите на такива значителни личности,та си спомних тези мисли на томас Манн?
Благодаря ти,Момиче - космос!
Коста Вътков



Для вас товарищ Пропойцев!


ПЛАНИНСКАТА АЗ

Днес планината ми тръгна на някъде.
Влачеше склонове, урви, скали...
После усмивката моя разплакана,
бурно сърцето ми с вик насели.

Клони, заплели дъбрави в косите ми,
вееха вятъра в люлка от свян.
Виеха кръшни снаги и реките -
хукнали вени през моя балкан.

Влезе гората и хлопна хралупите,
тихо стаили вечерни мъгли.
Дъбове стари извиха корубите.
Кораби-борове плуват сами.
цитирай
11. planinitenabulgaria - Благодаря,Момиче - песен,
31.01.2011 23:58
Стихотворението Ти ме отнесе далечот тук,далеч във времето,в горите на Амбарица преди да ги изсекат.Там е едно от любимите ми места.Вятърът шумеше в пролетнте листа на буките,а в съзнанието ми долетя от някъде прекрасната музика на Немския реквием на Брамс,когато мъжкият глас пее по текст от Библията:
Господи,научи ме,че с мен трябва да има край и аз трябва това да го знам,но моят живот трябва да има цел!
В този рай ме препрати Ти чрез стихотворението си,Госпожице Рай,благодаря Ти.Ако си водех дневник,щях да запиша в него така: Днес,31.01.2011 г.аз бях щстлив,
Коста Вътков
цитирай
12. wonder - Еххх, Коста! За хора като теб щастието си струва тайнописа в сърцета! :)))
01.02.2011 00:12
Ето ти едно от моите планински места на силата в пирамидалния Пирин:

http://www.youtube.com/watch?v=SnLD4C-PlNQ&feature=player_embedded#
http://www.youtube.com/watch?v=b44f6J3gEfk&feature=related моята планина
http://www.youtube.com/watch?v=SwIfBZm3HRI&feature=related


цитирай
13. petgen - Истинско наслаждение изпитах от ...
01.02.2011 07:45
Истинско наслаждение изпитах от прочетеното тук. Ще те чета редовно:)
Наслада не само за душата, но и за ума си!
цитирай
14. stoineff - Ще послушам
01.02.2011 09:05
„Млъкнете! И чуйте Тишината в Себе си!”
цитирай
15. magicktarot - Благодаря ти за споделянето - текстът грабва неустоимо!:)
01.02.2011 09:38
Досега не го познавах този велик поет - не си падам много по поезия, макар да споделям неговите теоретични възгледи по отношение на нея. Всъщност точно това ме грабна - един поет така изкусно да опише теоретично какво е поезия - като "теоретично" го казвам условно, то е хем такова, хем не е. Прозаично-поетично-теоретично-делфинично:) Поздрави!
цитирай
16. wonder - petgen
01.02.2011 10:51
"Един ручей,
две жадни врани,
три четвърти от ветрец."

И незараслите рани по един приятел с живец.
цитирай
17. wonder - magicktarot
01.02.2011 10:53
Мисля, че този Брод ще ти хареса:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=329&WorkID=13136&Level=1
цитирай
18. ili4e - "Кос под дъждеца, кални кр...
01.02.2011 11:44
"Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка. "

Иван Методиев

****
Чудеснице, благодаря за постинга!
цитирай
19. wonder - ili4e
01.02.2011 12:09
В небесна пролука,
след гръм в дъждовитост,
потече светът.
цитирай
20. анонимен - Читателят
01.02.2011 13:27
Читателят може да извърви само пътя на делфините, не и пътят.
цитирай
21. mileidi46 - Небесен шепот в душата ти, , дочу...
01.02.2011 13:44
Небесен шепот в душата ти ,,дочувам''..
Нека продължи...
цитирай
22. wonder - Всевъзможно е Анонимус!
01.02.2011 14:38
анонимен написа:
Читателят може да извърви само пътя на делфините, не и пътят.


Всеки си има своето Дао дъ Дзин.
цитирай
23. wonder - Вече си надниквала Отвъд и знаеш...
01.02.2011 14:40
mileidi46 написа:
Небесен шепот в душата ти ,,дочувам''..
Нека продължи...


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/14/otvyd-jivota-i-smyrtta.619908
цитирай
24. mileidi46 - Колко си права...
01.02.2011 15:24
wonder написа:
mileidi46 написа:
Небесен шепот в душата ти ,,дочувам''..
Нека продължи...


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/14/otvyd-jivota-i-smyrtta.619908

,,Погледа тежи от новите сънища на душата''
ТЕЖИ.
цитирай
25. silencemurmur - Ако бе жив би им изкрещял: „Млъкнете! И чуйте Тишината в Себе си!”
01.02.2011 16:49
По повод горното по-скоро той би казал:
"Бог твори. Сатаната обяснява."

Предполагам, че му е било присъщо "знанието".
В себе си не може да се чуе Тишината.
ТЯ Е по същество, за да има говор и мълчание, тишина и шепот,
ехо и заглъхък, шум и тихок.

За да е "Небесен шепот в душата ти ,,дочувам''..
Нека продължи..."" има едно сетивно, разумно аз, което
бленува да е без да е. То копнее да надникне в природата си,
която е, но за него (азът), никога уловимо.

Поезията, като всички други човешки занимания,
е също този азъчен опит. С всяка изваяна дума се желае
да хване в клопката си това, което не се лови, защото не е пускано.

Ако съм нарушила хармонията на положителния ти свят,
то признаваш без да искаш, че към нея съществува и отрицателния свят.
Иначе не би могло да е Вселената. А отвъд азовата предствава за нея
е Това, що нито е положително нито отрицателно. Но какво е То?
остава загадка дори и за поета, уви.

П.П. Под Иван Методиев намирам в бълг. Уикипедия данните
за един футболист.

цитирай
26. vladun - Добре, че написа това
01.02.2011 21:13
Името му трябва да се помни, а поезията му - да се чете!
цитирай
27. wonder - silencemurmur, усъмнителке философийска с аз-ъчни опитности! ;)))
01.02.2011 22:42
Не ми нарушаваш хармонията /заради теб написах тази дума с малка буква днес/, но ти благодаря, че мислиш за това ми състояние.
И понеже сега съм на кеф да ти отговоря на изчегъртващия твой отдавнашен въпрос за големите букви на някои думи.
Макар, че се случва и при други мои думи, имам три основни, които винаги пиша с главна буква - Бог, Любов и Хармония.
Защото, както е рекъл Метерлинк "има думи на Трон".
Не ме питай Защо го е рекъл, но ако ти е интересно хвърли едно око на книгата му "Съкровището на смирените".
Бог не мога да напиша с малка буква от дете. Никой не ми го е внушавал - самопозоваване е.
Любовта е силата, която ме живее най-дълбоко и аз определено я слагам на трона в душата си.
Хармонията... това е най-блаженото състояние на духовен комфорт, което те опълноценностява de profundis, давайки ти елексирното състояние на най-чистата потенциалност достигаща до твоята Анима Кандида!
Такива ми ти работи, Силенцио... :)))
цитирай
28. wonder - vladun - Добре, че написа това
01.02.2011 22:52
vladun написа:
Името му трябва да се помни, а поезията му - да се чете!


Така е... Няма друг като Иван. Той си беше бяла лястовица на границата между времето и световете, за които посмъртно разказа.

Ей това "Вълче" точно олицетвори живота му:

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
цитирай
29. wonder - Така е, Милейди! Въпрос на измерения... и осъзнаването им.
01.02.2011 22:54
mileidi46 написа:
wonder написа:
mileidi46 написа:
Небесен шепот в душата ти ,,дочувам''..
Нека продължи...


http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/14/otvyd-jivota-i-smyrtta.619908

,,Погледа тежи от новите сънища на душата''
ТЕЖИ.


ЯСНОТА
Иван Методиев

Изящество на мисълта,
къде си скрито - в яснотата.

Послушай земните пчели
и разказите на тревата.

А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.

То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.
цитирай
30. silencemurmur - за коментар 27:
02.02.2011 00:56
Чудо! Учитивостта помогна за отговор. Благодарности.
Ти знаеш, че поне тридесет думи пишеш с главна буква.
Както знаеш, в немски език всички думи са "на трон".
А що за определенията ти към мене:
Чувам ги често, но не ги познавам.
Не е мой проблем.

Сладко редуване на музикални думи.
По някога при други твои колеги
те звучат подобно като при тебе.
Даваш пример. Добре е.
Или е едно и също съзнание в многобройни глави?

фебруари поздравява с ясно, студено небе,
показващо богатствата си от трепкащи звезди
цитирай
31. wonder - Силенцио,
02.02.2011 01:37
немците влагат друг смисъл както във всичко свое, а учтивостта е последният пристан на приласканите благотворчества и трябва да се ползва все по-често.
Вярвам, че думите имат душа и не знаех, че моите са толкова много.
Благодаря!

Черпя те с една фантазия:
http://www.youtube.com/watch?v=epmzDxsS4kc&feature=related
цитирай
32. planinitenabulgaria - Върна ме в незабравим спомен!
19.04.2012 15:31
След повече от година виждам, каква голяма радост за мен е бил Твоят боговдъхновен постинг. Прекрасният Ти български език, мъдростите, мислите на велики хора - това ме е пренесли сред един по-съвършен свят: музиката, планините, Библията. Оново с вълнение изчетох постинга Ти и коментариите към него, преживях ги. Спомних си точно Твои изречения, така се ги забила в съзнанието ми.
Брависимо, Момиче - песен! Трудна си за разбиране, трябва да бъдеш четена по-често. Открива се нова,невидяна при предишното четене красота или мъдрост.
Коста
цитирай
33. djani - Някои трябва да потънат в дън земя,
25.11.2012 14:21
защото има такива като теб и Иван Методиев, които с една четиристишие изразяват повече от цели томове. Но това е истинската поезия. Тя има за цел да развълнува и замисли човека, а не да го забавлява. Прекланям се пред Интелекта ти...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 8317375
Постинги: 2056
Коментари: 24384
Гласове: 140229
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031