2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 18054 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2010 01:36
Поетът е завършил Славянска филология в Софийския университет. Участвал е в Първата световна война. Работи като учител и като директор на Военнно-историческия музей в гр. Плевен. Набеден за злоупотреба с държавни пари и оклеветен, поетът слага край на живота си.
Ракитин още приживе е признат като един от най-нежните български лирици, наравно с Николай Лилиев.
Два фатални дни решават съдбата му - 1 и 2 май 1934 г. Тогава лирикът избира смъртта пред незаслужения позор, който му лепват шайка негодници от военните музеи в Плевен. След смъртта на техния създател и несменяем директор - Стоян Заимов, мястото му заема Ракитин на 19 септември 1932 г.
Новия директор не се нрави на част от служителите, някои от които са близки роднини на Заимов. Те са наясно с честността и безсребърничеството на Ракитин и основателно се безпокоят, че той ще направи ревизия и техните кражби ще излязат наяве.
"Аз постъпих в музеите, без да махна никого, и това е фаталната ми грешка" - ще изповяда по-късно Ракитин. Негодниците скрояват пъклен план. Тъй като са опитни в кражбите и грабежите, първо обвиняват Ракитин, че харчи много пари, значи бърка в музейната каса.
В същото време поетът тегли заеми, за да изхранва семейството си. Половин година той не получава заплата, защото музеите преминават от просветното към военното министерство през 1934 г.
След слуховете за злоупотреба с пари, враговете му пускат мълвата, че той си е намерил нов съмнителен източник на доходи. В тяхна полза идва посещението в Плевен на румънска делегация. Ракитин е сниман непрекъснато с тях, докато ги развежда. Заговорниците пускат донос, че Ракитин е продал скъпо на румънците стратегическа военна карта. И предателството му към България е било щедро заплатено.
Целта е Ракитин да бъде уволнен, за да може шайката да прикрие и унищожи документите и така да скрие кражбите си. Ракитин обаче прибира тези документи и на 14 септември, 1933 год. се обръща към ген. Филипов, като иска запечатване на канцеларията, поставяне на стража и пълна ревизия. Тогава посочва имената на служителите, сплотили се срещу него - Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева.
"Предотвратете пъкления план срещу мене, за да се хванат истинските престъпници, ония, които десетки години са дерибействали из музеите" - напусто призовава Ракитин.
Жалбите на Ракитин са оставени без последствие. Той е уволнен със заповед номер 327, от 16 септември 1934 г. на министъра на войната. По ирония на съдбата Ракитин дотогава търси помощ най-вече от полк. Иван Стойчев от министерството. А същия е в дъното на заговора. Полковника се е гласял да стане помощник на Стоян Заимов, а назначението на Ракитин направо го вбесява. Докато ръководи престъпната шайка, в същото време той успокоява Ракитин, че всичко ще се оправи.
С уволнението неприятностите на поета не свършват. От всяка следваща работа го уволняват, в което той съзира дългата ръка на роднините на покойния вече Стоян Заимов. И така се стига до получаването на фаталната призовка да се яви на 2 май, 1934 г. в Софийския военен съд. Обвиняват го, че е откраднал вещи от музеите в Плевен.
На 1 май Ракитин е в София, където са и последните му срещи с негови приятели интелектуалци. Един от тях е Недялко Месечков, който го кани да се пресели от Плевен в София. Ракитин го гледа с разсеян поглед и му отговаря: "Да, да, може би ще остана завинаги в София." След час-два заминава за Плевен, прощава се с жена си, целува за сбогом дъщеричките си и веднага отпътува обратно за София.
Към 8 часа на 2 май, влакът минава Своге. Ракитин скача от мястото си, поглежда разсеяно около себе си и казва на своя спътник инж. Маринов: "Отивам да спя!" Наближава фаталния тунел номер 3 до гара Реброво.
Два часа по-късно известяват брата на Ракитин - Любомир, че трупът на поета е открит на парчета. Преди скока си във фаталния тунел номер 3 Ракитин на два пъти прави опити да се самоубие, но жена му Катя и близките му успяват да го спасят. Третия път никой не е могъл да му помогне. Поетът не може да живее без чест.
Опелото е в църквата "Света София".
Вместо да се изобличи шайката негодници, виновна за гибелта на Ракитин, Русенския военен съд ги оправдава на 23 ноември 1934 г. Исканията на интелектуалци за анкета и оневиняване на Ракитин са саботирани от воените.
За своите погубители, поетът пише в предсмъртно писмо до майка си: "Нека Бог ги съди, защото тук на земята е царството на лъжата, подлостта и измамата."
Коварство с подлост ме сразиха,
не съм бил за земята тук.
Ще сглъхне в тая есен тиха
на лирата ми сетен звук.
В делнични грижи бях безгрижен
От малкото доволен бях.
У всекиго аз виждах ближен
Врага си даже не проклех.
Прости, земя, ти моя родна,
Прости, есенен шир златист.
О, господи, с душа свободна,
При тебе ида горд и чист.
Из творчеството: Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му "Размирни години" е протест срещу войната и насилието над човека.
Съчинения: "Под цъфналите вишни" (1909), "Животът може би е сън" (1911), "Беглец" (1914), "Размирни години" (1919), "Преди да съмне" (1920), "Златните нишки" (1922), "Родното село" (1922), "В тишината на далечния град" (1923), "Васил Левски" (1923- съавтор Ст. Георгиев), "Жената и морето" (1923), "Мургаш" (1923), "На една струна", "Освободеният Прометей" (1923), "Лес" (1924) "Дарове на Балкана" (1932), "Капят Листата" (1933), "Русалска поляна" (разкази, 1938) и др.
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.
Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.
Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито.
====
Балкана моя пръв учител бе,
люля ме волността му, раснах в нея,
учих се от потоците да пея
и да чета по звездното небе.
На моя род ми пееше скръбта
бездомний вихър в тъмни пущинаци,
Разказваха ми гъстите букаци
на подвизи юнашки повестта.
дене летях с орлите замечтани,
ноще в мълчанието усещах бога.
В детинството си аз научих много,
Учител бе ми стария Балкан.
===
Нощта извиши звездния си купол,
струи златиста, мека светлина.
Наситен с мирис въздухът е топъл
и сочен като устни на жена.
О, тая нощ на блянове и сладост!
Опива ме и гали, и зове
дъхът на кипналата буйна младост
в безбрежни равнини и лесове.
Усещам да звъни по всички жили
мъзгата на дървета и треви,
с води през ниви път извили,
копнежа си земята ми мълви.
Копнеж по нещо светло и далечно
разкрил ширно звездния покров.
Духът ми окрилил с надежда вечна,
сърцето ми изпълнил с любов.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/25/.73594
Иван Методиев
~
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/27/2-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.74039
Гео Милев
~
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/29/3-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.74550
Пеньо Пенев
~
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/29/4-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.74772
Петя Дубарова
~
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/01/5-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.76004
Никола Йонков Вапцаров
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/22/6-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se-peio-iavorov.515835
Пейо Яворов
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/16/7-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se-dimcho-debelianov.529520
Димчо Дебелянов
навред е смърт, навред е врява –
в сърце ми врязва се кат меч
звънът на кървавата слава.
За друго време съм роден,
за други подвиг аз съм годен –
за тоя – на труда свещен,
на творческия дух свободен.
И в бранни бури моя зов,
зовът горещ на мойта лира,
зовът за мир и за любов
кат безнадежден вик умира.
Никола Ракитин
Из “Размирни години”, 1919
Поклон пред светлото им име !
Из “Никола Ракитин. Творчество и съдба”
Поклон!
В блясъка на пролетното слънце
ти се къпеш, сладостно въздишаш,
трепнеш с порива на всяко зрънце,
със дъха на всеки лист миришеш,
земьо, майко моя!
На живота книгата дочитам,
малко още, и ще бъда веч накрая
и защо живях, аз не се питам,
и що за мен ще кажат някога, не зная.
Аз обичах радостното слънце,
волно реех се в леса и в равнината;
аз говорех с кълналото зрънце,
с птичките, със дървесата и житата.
Брат бях аз на всекиго в бедите,
извор бе сърцето ми на чувства свети
и без ропот пих от горчивините,
и тежаха ми на други греховете.
В блъсканицата кой да е първи,
пряпорец не дигнах, не пламтях от злоба,
но в оплисканите думи с кърви
плаках и оплаквах свой и чужд над гроба.
И в гърма на жизнената битва
към небето моят дух ще се възземе
като недоречена молитва,
като плач от струна, скъсана без време.
19.10.2010 15:19
Там иди, вълните де се блъскат с вой,
Там брегът е стръмен, мрачен, каменист,
Вятър не люлее ни трева, ни лист.
Чайки се не вият и не пискат там,
Как ще се усетим безнадежно там,
Как ще се снижиш в тръпки плах и примирен,
На вълни от воят див и разярен.
И с безкрая на безмълвни небеса,
Бога ще почувстваш в своята душа.
Николай Ракитин
На Коста Стефанов
Каква безбрежност - светлопепелива!
Описват бавно щъркове дъга.
Там Вит кат смок огромен се извива
и бляска сребърната му снага.
Вихрушка ли мете крайбрежна нива,
стада ли жадни водят по брега?
Овчарска свирка в жегата разлива
на угарите сивата тъга.
Върби униват в душна тишина.
Пламти заглъхналата равнина,
прорязана от дълги черни рани.
И Вит, на слънцето опънал гръб,
умира бавно с гибелната скръб
на изгорели ниви и поляни.
Николай Ракитин
http://palitra2003.hit.bg/9p.htm
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/22/6-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se-peio-iavorov.515835
Пейо Яворов
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/29/4-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.74772
Петя Дубарова
19.10.2010 17:19
Разкажи...
От беди не бяга той.
Буря се пред него кърши
и след него е покой."
Великолепно е!
Поклон!
Поетите стават все по-силни, защото “Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите.”
КЛЕВЕТА
И всюду клевета сопутствовала мне.
Ее ползучий шаг я слышала во сне
И в мертвом городе под беспощадным небом,
Скитаясь наугад за кровом и за хлебом.
И отблески ее горят во всех глазах,
То как предательство, то как невинный страх.
Я не боюсь ее. На каждый вызов новый
Есть у меня ответ достойный и суровый.
Но неизбежный день уже предвижу я,-
На утренней заре придут ко мне друзья,
И мой сладчайший сон рыданьем потревожат,
И образок на грудь остывшую положат.
Никем не знаема тогда она войдет,
В моей крови ее неутоленный рот
Считать не устает небывшие обиды,
Вплетая голос свой в моленья панихиды.
И станет внятен всем ее постыдный бред,
Чтоб на соседа глаз не мог поднять сосед,
Чтоб в страшной пустоте мое осталось тело,
Чтобы в последний раз душа моя горела
Земным бессилием, летя в рассветной мгле,
И дикой жалостью к оставленной земле.
1922
Поздрави, Чудеснице!
19.10.2010 19:41
Време е да напишеш и пост за Изтритите от блога поети и поетеси с цялото им лично творчество ,което беше поместено в блоговете им .Тогава ще ми е интересно как ще се включат ПолиГоровци и други "групировки" от блога с лъжи и измислици , за да прекрият личните си амбиции за "първи" поети дори тук в блога !Има само един Първи поет нищо ,че го изтриха третокласните драскачи от блога! Първият поет се нарича Ведрин !!!
Благодаря, ти за възможността да го кажа искренно и точно !
Благодаря ти за насладата, wonder!
Приятна и усмихната вечер! :)
От друга - не Полигор е изгонил Ведрин /а черния ПиАр стимулиран в блога безнаказано. А и думата не е "изгонил", защото блога на Ведрин е тук, респ. самият той - също, но би се активирал в по-толерантни към Поезията времена, което си е личен негов Избор./.
От трета - никога два таланта не бива да се противопоставят, независимо колко големи или различни са, защото Творецът е Един - там Горе, а всички ние - тук долу, сме негови уникални проявления.
Всеки Поет има своята публика, читатели, зрящи души, за които е предназначено като Призвание и Промисъл, Творчеството му. Талантът е Дар свише. И само свише може да бъде отнет или накърнен. В обикновеното живеене той е ненакърним и вездесъщ, уникален и неповторим. Никой поет не прилича на останалите и в това е Ценността му.
Ще напиша скоро постинг, но не за гоненията на поети /по време Инквизицията е било доста по-страшно!/, а за това Колко Прекрасно е, че в България има огромен брой невероятно Талантливи Поети.
А аз дълбоко вярвам, че там където се раждат поети, никне космична Духовност.
Никой не може и няма право да квалифицира, класифицира, сравнява и състезава Поетите. И както казва един от любимите ми блогъри в Блог.бг:
"Силата на изкуството е в безсилието на времето!"
23.10.2010 21:46
Благодаря за постинга.Той е актуален и днес за отношението на примитивите към по-съвършенните от тях.Особено ме развълнуваха стихотворенията,които са поместени в постинга от Теб и от тези,които го коментират.Най-значителното обаче е една мисъл,че там,където се раждат поети,никне космична духовност.
За мен писаното слово /не поезията!/ има тонален план,тоналност.Когато някой пише героично,произведението ми звучи в ми бемол мажор.Това е тоналността на писмото на Николай Хайтов,който рядко излиза от нея и ще посоча в кое произведение,миналото на село Яврово.По тоналността на писмото на Константин Канев аз познах,че е поп,защото написаното от него звучи в си-минор,тоналността на Библията.Това качество придобиват самобитните в този жанр творци,когато са се утвърдили в личности.Тоналността на имейлите от мои близки пък ми помага да съдя за тяхното физическото или духовно здраве.
Словото на човека също възприемам по подобен начин.Както в една песен има места за поставяне на ударения,за поемане на дъх,крешченда и декрешченда,такава трябва да бъде и речта на хората.Много малко от тези,които ни заливат със словото си от медиите,търсят тази хармония или знаят,че такава има.
Неколкократно прочетох постинга Ти,с надежда да ми прозвучи някаква тоналност,но не се получи.Ще чакам нов.
При поезията обаче при Теб е друго.Ти сама назова името си в едно стихотвнорение,Момиче-песен.Никакво друго име не Ти отива повече от това.Дано Бог Те дарява все така с вдъхновение,отразената светлина от което да предаваш чрез стихотворенията си на нас,простосмъртните,които Ви разбираме и ценим.
Коста Вътков
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница