Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.04.2010 14:12 - Mysterium coniunctionis
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 6470 Коментари: 15 Гласове:
49

Последна промяна: 24.04.2010 15:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Когато в изпътувани мълчания

крещи от спомен плачеща въздишка

и лъхне в странно-утринно признание

сърцето в своя ритъм, стара книжка

припомня ми премъдро как в годините

на себе си не спрях да се кръщавам,

как вярвах в тази изповед руинна,

с която любовта ми се прощаваше.

 

Когато в непребродни чет`ристишия

съдбата ми любовно изрисува

два стръка мащерка, едно затишие

пред бурята отново да бленувам

душата ти. И лумна многоцветие.

Тогава нещо в мен се преобърна.

И вятърът с хвърчилото си цветно

рисуваше ме есенна от стърнища.

 

От тясното пространство на Хекубите

в мен зрееше бунтарството да пея.

Проскубана съдбата все ме губеше.

Поезията раждаше си змея.

И мислех си, дали от постоянството

разнищвах си душата на неволи,

или влекат попътните ми странства

съзнателния порив да се моля?

 

Молитвено сега притварям здрача ти.

И тайната на сетния ти порив.

Душата ми виновно те прекрачва,

готова за последния си полет.

По вировете лотоси издъхващи

копнеят да отворят венчелистно

съдбовната любов, но вече късно е.

А аз съм млада, за да те осмислям.

 

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/04/24/.419601 

*Mysterium coniunctionis(лат.) – Тайната на обединението

/от книгата "Хвърчило по Вятъра"/

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/01/16/poslaniiata.153184




Гласувай:
49
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valer1961 - Поразително...
24.04.2010 17:19
Поразително напомняне,че поезията раждаше си змея и самата тя млада като авторката,неспособна да осмисли/или точно обратното/ случилото се,се втурва да
твори добро,което обгръща с любов света/понякога загиващ/...Красота!
цитирай
2. amenda - Пак си написала приказка, wonder ...
24.04.2010 17:44
Пак си написала приказка,wonder !
Мистериозни са връзките на душите...
хубаво е когато си говорят на един език :-)
цитирай
3. sunn - Затихнала с безветрието на утрото, ...
24.04.2010 21:29
Затихнала с безветрието на утрото ,
политнала с ветровете си воали от дъга,
в съкровенното и кръговратното на душа,
ансамбълът на всичкото във вятърът с хвърчилото ,
да пулсира и да се раждат от обединението светлини !
Възкликвам - тайнство , красота ... !
цитирай
4. tomich - Дела
24.04.2010 23:20
Не бих могъл да коментирам една толкова дълбока философско-психологична поезия, без да кажа някаква глупост, но сигурно срастването на две души е много противоречив, загадъчен и вероятно не съвсем осъзнат дуален "алхимичен" феномен :) Дали не казах все пак някаква безсмислица, а? :))
цитирай
5. monna - Еееееее....Дела....как сменяш скоростите само...??!!
25.04.2010 13:16
Страхотно е! Лети!!
цитирай
6. wonder - Разбрал си напълно цялата змейска мощност на обгърнатия с любов свят. :)))
25.04.2010 13:36
valer1961 написа:
Поразително напомняне,че поезията раждаше си змея и самата тя млада като авторката,неспособна да осмисли/или точно обратното/ случилото се,се втурва да
твори добро,което обгръща с любов света/понякога загиващ/...Красота!


В неспособията за осмисляне дремят стаени вечностите на отвъд-смислието.
цитирай
7. wonder - Прекрасно е когато се срещат на едно Небе! :)))
25.04.2010 13:49
amenda написа:
Пак си написала приказка,wonder !
Мистериозни са връзките на душите...
хубаво е когато си говорят на един език :-)


Приказките имат звънчета.
Зазвънят ли чуваш Себе си.
цитирай
8. wonder - Нарисувай едно чудно възкликване с най-светлите пъстроти, които можеш! :)))
25.04.2010 13:52
sunn написа:
Затихнала с безветрието на утрото ,
политнала с ветровете си воали от дъга,
в съкровенното и кръговратното на душа,
ансамбълът на всичкото във вятърът с хвърчилото ,
да пулсира и да се раждат от обединението светлини !
Възкликвам - тайнство , красота ... !


А ти можеш, можеееш... ;)))
цитирай
9. wonder - За да разпродължа размисъла ти, един Пол Елюар те черпя. :)))
25.04.2010 13:54
sunny2 написа:
тайната на полета му е безкрайното осмисляне на любовта, на обичането, на пътя ни.. Размисли ме :-) но благодаря на чудната обичната Wonder!!!


„за да надъха името ти
с още малко нежност,
днес улицата беше непонятна
и без вкус домът.
пеперудата на това което си
прелита над паяка на това което си бил.
по маловажно е да се наведеш
и да запишеш усещането
отколкото да се навдигнеш
и да целунеш устните,
които го предизвикват.”
цитирай
10. wonder - Алхимичен недуален феномен, Томич! :)))
25.04.2010 13:57
tomich написа:
Не бих могъл да коментирам една толкова дълбока философско-психологична поезия, без да кажа някаква глупост, но сигурно срастването на две души е много противоречив, загадъчен и вероятно не съвсем осъзнат дуален "алхимичен" феномен :) Дали не казах все пак някаква безсмислица, а? :))


Овоит е. Сливането на две сродни души в едно хармонично цяло - това Е Любов!
цитирай
11. wonder - monna
25.04.2010 14:00
Думите, думите, старите скитници
бавно преброждащи мойта душа.
Пушат лули и обръщат ме в литналост,
сякаш съм вятъра в буря добра.

”всяко нещо неминуемо се променя когато го изречеш”
цитирай
12. tomich - Розбира се!
25.04.2010 14:24
Ееее, така си и ипредполагах, че резултатът от феномена ще бъде овоид ;-):))
цитирай
13. wonder - tomich
25.04.2010 14:34
Нещо като феноменално сливане, което узнаваш, че си помнил с клетъчната си памет.

Това за теб: http://www.youtube.com/watch?v=LsYMqyApMcQ&feature=related
цитирай
14. tomich - Права си!
25.04.2010 15:07
Естествено, нали всички започваме от клетката? Няма как да не си спомняме това феноменално сливане :))))...
Благодаря, Wonder, изплакна ми очите!
цитирай
15. razkazvachka - бунтарството на песенниците:
28.04.2010 18:36
красиво е!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 7623897
Постинги: 1996
Коментари: 23311
Гласове: 135504
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930