2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 7531 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2010 21:00
Пейо Тотев Крачолов е роден на 01.01.1878 г. в гр. Чирпан.
Казват, че до онзи момент може да бъде съизмерим само с Ботев, който много обича и дори е искал да кръсти бъдещ свой син с името Христо Ботев. Съдбата му е белязана от смърт и любов, от „Воеводски копнения” и новолитературни песнопения. Прошетал през доста градове на България той остава в София. Пръв биограф на Гоце Делчев и подкрепян от Пенчо Славейков, той става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание по онова време – сп. „Мисъл”, а по-късно и драматург на Народния театър с пиесите си „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” и „В полите на Витоша”.
Единствения поет, за който съм чувала, че „е командирован няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература”. В тази връзка той посещава Нанси, Женева, Виена, Париж...
Първата му среща с любовта и смъртта е чрез Мина Тодорова, сестра на П.Ю. Тодоров, починала през 1910 г. едва 20-годишна. Когато поетът се влюбва в Мина тя е на 16 години. Тази любов е белязана от кратки срещи и дълги раздели, от нежни стихове и борба на братята на Мина да попречат на връзката й с Яворов. Мина остава негова вдъхновителка до края на живота му и на нея са посветени стихове като “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”. След смъртта на Мина Яворов спира да пише лирика и в душата му зейва отчайваща бездна от празнота. Океана от страдание той побира в драмата „Полите на Витоша” гледана от над 8600 души в Народния театър.
Втората му среща е с фаталната Лора Каравелова, с която се запознава много скоро след смъртта на Мина – пак в Париж, градът, в който умира и Мина. Лора е дъщеря на държавника Петко Каравелов. Съхранената помежду им кореспонденция е вид литература, чиято стойност разкрива фатализма и символизма на две натури, които стават жертва на депресията, недоверието и кризата на духа. А любовта им е пропита основно от разкъсваща ревност.
http://www.teenproblem.net/school/s/14992.html
Когато среща Яворов, Лора се вкопчва в него. Знае наизуст всичките му стихове, проявява инициатива в бързото сближаване и се бори за спечелването на любовта му със зъби и нокти, възхитена от личността му, лириката и революционната му дейност в Македония.
През 1912 г. /само 2 години след смъртта на Мина/ Лора и Яворов сключват брак, който не е приет добре от обществото.
Яворов не успява да преодолее личностната си и творческа криза и през същата година, 1912 г., заминава за Одринския фронт. Връщането му бележи задълбочаване кризата в отношенията му с Лора.
„В края на ноември 1913 г. в дома на Яворов са открити две безжизнени тела. Това са Лора, застреляна с револвер, и Яворов, ранен в слепоочието и в безсъзнание. Вследствие на раната Яворов загубва зрението си. Срещу него е заведен съдебен процес. Жълтият печат най-активно отразява събитията, свързани с трагедията на Яворов. Мълвата, че поетът е убил жена си се раздухва именно от жълтата преса. Тази прибързана присъда, хвърлена безотговорно по адрес на поета преди аутопсията на Лора и преди съдът да се произнесе за неговата вина, остава у мнозина убеждението и до днес, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Твърдение, което прекалено дълго позори паметта му!
В съда Яворов се заклева, че не е убиец в името на майка си, приятелите си и революционната си чест. Дълго време Яворов се надява, че ще бъде оправдан и че ще прогледне поне с едното око, но накрая отчаянието взема връх. На 16 октомври 1914 г. Пейо Яворов изпива отрова, след което захапва дулото на револвера и се самоубива.”
СТОН
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
Ще бъдеш в бяло
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
Арменци
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
...
/ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3324&Level=3/
Градушка
"Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и - вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше -
в земята зърно се опече... "
...
/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3320&Level=3/
Заточеници
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове
...
/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3325&Level=3/
Хайдушки песни
На Гоце Делчев
I
Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни;
няма тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае...
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
...
/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3326&Level=3/
Две хубави очи
на Мина
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626
нежно усещане за обичане светло,
родено в синьото на нечии очи,
цъфти във клоните на сън за пролет
и щастие бяло кротко вали...
Честита Пролет!:)
http://www.proza.ru/2009/10/29/376
Б.
Мина е била неговата Божествена Любов, неговият Ангел-пазител, но защо го е напуснала толкова рано, защо... може би, за да (о)стане онази пътеводна светла нишка, която да го води през всичките изпитания до края на дните му, включително и изведе от земния план...
Лора - фаталната жена, земната, страстната, предизвикателната, изпепеляващата...такава каквато единствено може да е любовта на земята,
която (по Джубран) оголва и разкрива същността ни, показва и учи недостатъците ни и в крайна сметка ни прави по-добри, усъвършенствайки и издигайки Духа ни!
"Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието
свято пиршество."
Джубран Халил Джубран, Пророкът
"...усетихме, че трябва още много
докато, достигани от кучета
звезди ще тръскат златните си гриви
и от въжетата изплели люлчици,
поетите ще спрат да се убиват. "
На Пенчо Славейков
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"
- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада."
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"
А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
"Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди."
- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
"Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето."
- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
"А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?"...
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Плод на облог между П. Славейков, П. Яворов и П. Тодоров за написване творба с мотив - неразделната любов, са Яворовата "ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА" и Славейковата "НЕРАЗДЕЛНИ". Доколкото зная, само П. Тодоров не написал нищо.
Усета за фолклор е невероятен - толкова сочен и завладяващ!
Вълнуващо потапяне!
Поздрави.
Валя
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница