Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.03.2010 10:52 - 6. Българските Поети - убити и самоубили се! Пейо Яворов
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 6489 Коментари: 13 Гласове:
40

Последна промяна: 22.03.2010 21:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Пейо Яворов - самоубил се.

Пейо Тотев Крачолов е роден на 01.01.1878 г. в гр. Чирпан. 
Казват, че до онзи момент може да бъде съизмерим само с Ботев, който много обича и дори е искал да кръсти бъдещ свой син с името Христо Ботев. Съдбата му е белязана от смърт и любов, от „Воеводски копнения” и новолитературни песнопения. Прошетал през доста градове на България той остава в София. Пръв биограф на Гоце Делчев и подкрепян от Пенчо Славейков, той става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание по онова време – сп. „Мисъл”, а по-късно и драматург на Народния театър с пиесите си „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” и „В полите на Витоша”.

Единствения поет, за който съм чувала, че „е командирован няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература”. В тази връзка той посещава  Нанси, Женева, Виена, Париж...

Първата му среща с любовта и смъртта е чрез Мина Тодорова, сестра на П.Ю. Тодоров, починала през 1910 г. едва 20-годишна. Когато поетът се влюбва в Мина тя е на 16 години. Тази любов е белязана от кратки срещи и дълги раздели, от нежни стихове и борба на братята на Мина да попречат на връзката й с Яворов. Мина остава негова вдъхновителка до края на живота му и на нея са посветени стихове като “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”. След смъртта на Мина Яворов спира да пише лирика и в душата му зейва отчайваща бездна от празнота. Океана от страдание той побира в драмата „Полите на Витоша” гледана от над 8600 души в Народния театър.

Втората му среща е с фаталната Лора Каравелова, с която се запознава много скоро след смъртта на Мина – пак в Париж, градът, в който умира и Мина. Лора е дъщеря на държавника Петко Каравелов. Съхранената помежду им кореспонденция е вид литература, чиято стойност разкрива фатализма и символизма на две натури, които стават жертва на депресията, недоверието и кризата на духа. А любовта им е пропита основно от разкъсваща ревност. 
http://www.teenproblem.net/school/s/14992.html 

Когато среща Яворов, Лора се вкопчва в него. Знае наизуст всичките му стихове, проявява инициатива в бързото сближаване и се бори за спечелването на любовта му със зъби и нокти, възхитена от личността му, лириката и революционната му дейност в Македония.

През 1912 г. /само 2 години след смъртта на Мина/ Лора и Яворов сключват брак, който не е приет добре от обществото.

Яворов не успява да преодолее личностната си и творческа криза и през същата година, 1912 г., заминава за Одринския фронт. Връщането му бележи задълбочаване кризата в отношенията му с Лора.

„В края на ноември 1913 г. в дома на Яворов са открити две безжизнени тела. Това са Лора, застреляна с револвер, и Яворов, ранен в слепоочието и в безсъзнание. Вследствие на раната Яворов загубва зрението си. Срещу него е заведен съдебен процес. Жълтият печат най-активно отразява събитията, свързани с трагедията на Яворов. Мълвата, че поетът е убил жена си се раздухва именно от жълтата преса. Тази прибързана присъда, хвърлена безотговорно по адрес на поета преди аутопсията на Лора и преди съдът да се произнесе за неговата вина, остава у мнозина убеждението и до днес, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Твърдение, което прекалено дълго позори паметта му!
В съда Яворов се заклева, че не е убиец в името на майка си, приятелите си и революционната си чест. Дълго време Яворов се надява, че ще бъде оправдан и че ще прогледне поне с едното око, но накрая отчаянието взема връх. На 16 октомври 1914 г. Пейо Яворов изпива отрова, след което захапва дулото на револвера и се самоубива.”

 

 СТОН

На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

 

Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

 

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.

 

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

 

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

 

Арменци


Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

... 

/ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3324&Level=3/

Градушка

"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

     ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

... 

/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3320&Level=3/

Заточеници

 

От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни...

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове,

и чезнете в мъгли далеко

вий, родни брегове

... 

/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3325&Level=3/

Хайдушки песни

На Гоце Делчев

 

I

 

Ден денувам - кътища потайни

нощ нощувам - пътища незнайни;

  няма тато, нито мама -

   тато да ругае,

   мама да ридае...

  Леле моя

    ти Пирин планино!

  Море черно

    цариградско вино.

...

/http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3326&Level=3/

 

Две хубави очи

на Мина

 

Две хубави очи. Душата на дете 
в две хубави очи; - музика - лъчи. 
Не искат и не обещават те. . . 
Душата ми се моли, 
дете, 
душата ми се моли!Страсти и неволи 
        ще хвърлят утре върху тях 
булото на срам и грях. 
Булото на срам и грях - 
        не ще го хвърлят върху тях 
страсти и неволи. Душата ми се моли, 
дете, 
душата ми се моли. . . 
Не искат и не обещават те! - 
Две хубави очи. Музика, лъчи 
в две хубави очи. Душата на дете. 

 

 http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/03/12/bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se.509626



Тагове:   Яворов,   убити,


Гласувай:
40
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Нека днес да се усмихнем на живота-природата го прави!:)
22.03.2010 11:34
Пролетно бяло
нежно усещане за обичане светло,
родено в синьото на нечии очи,
цъфти във клоните на сън за пролет
и щастие бяло кротко вали...

Честита Пролет!:)
цитирай
2. irka66 - Благодаря за страхотния постинг!!!
22.03.2010 11:57
Поздрави и щастлив ден! :)))
цитирай
3. monna - ЛЮБИМ ПОЕТ!
22.03.2010 12:28
ПРЕГРЪДКА!
цитирай
4. kalin8 - Любим поет..
22.03.2010 13:06
И разказвач-също!
http://www.proza.ru/2009/10/29/376
Б.
цитирай
5. hope17 - Wonder :)
22.03.2010 13:10
Яворов е моят любим български поет, преди много години правих едно дълго изследване на връзката Яворов-Мина, тази история е уникална...а и по силни стихове в българската литература от неговите, поне за мен, няма...Благодаря ти, че припомни за него :))
цитирай
6. kristabella - Любим поет!
22.03.2010 19:03
Любим поет!
цитирай
7. bizcocho - Наскоро "сръфках" за ...
22.03.2010 22:57
Наскоро "сръфках" за плагиатство на "Две хубави очи", а "автора" не бил чул за стиха.... Рядко онемявам, ама... и ти би онемяла! :)))))))
цитирай
8. vanex - :)
23.03.2010 09:15
пояснителен постинг ;) и за твоя информация от 22 до 29 март училище Пейо Яворов в Пловдив празнува сто години :)
цитирай
9. dennis - ***
23.03.2010 21:09
Без претенции за вярност...само по стиховете, посвететени на двете големи Дами на Гения на българската поезия - Яворов!

Мина е била неговата Божествена Любов, неговият Ангел-пазител, но защо го е напуснала толкова рано, защо... може би, за да (о)стане онази пътеводна светла нишка, която да го води през всичките изпитания до края на дните му, включително и изведе от земния план...

Лора - фаталната жена, земната, страстната, предизвикателната, изпепеляващата...такава каквато единствено може да е любовта на земята,
която (по Джубран) оголва и разкрива същността ни, показва и учи недостатъците ни и в крайна сметка ни прави по-добри, усъвършенствайки и издигайки Духа ни!

"Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието
свято пиршество."

Джубран Халил Джубран, Пророкът
цитирай
10. zvezdichka - Благодаря ти
25.03.2010 13:50
за този пост и за това, че се докоснах отново до стиховете Яворов! Невероятни са!
цитирай
11. jivi93 - Спомних си
26.03.2010 14:32
едно стихотворение на Любомир Русанов:

"...усетихме, че трябва още много
докато, достигани от кучета
звезди ще тръскат златните си гриви
и от въжетата изплели люлчици,
поетите ще спрат да се убиват. "
цитирай
12. inel379 - Това е нашия най-европейски поет /и не само/!
17.04.2010 05:48
ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА
На Пенчо Славейков

Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.



А веднъж удари, дважди виком вика:

"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"



- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада."



Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.



- Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;



карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?



Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:



"Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?"



А сърце играе, чудом в гръд остава...

Ясен глас трепери и се не познава.



Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:



- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?



"Пет години ходих...гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди."



- Тия, що ги знае селото ни цяло...

Па кое да бъде, за Павлета гряло!



"Бялото кокиче - тебе на лицето

и снага топола - сам-сама в полето."



- А, за тях ли... колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!



"А на гръд отляво луна кадифяна...

И венче над луна откога остана?



Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?"...



Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия.


Плод на облог между П. Славейков, П. Яворов и П. Тодоров за написване творба с мотив - неразделната любов, са Яворовата "ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА" и Славейковата "НЕРАЗДЕЛНИ". Доколкото зная, само П. Тодоров не написал нищо.
Усета за фолклор е невероятен - толкова сочен и завладяващ!
Вълнуващо потапяне!

цитирай
13. yotovava - Радвам се,
01.09.2010 18:04
че прочетох. Учудва ме малкият брой на коментарите.
Поздрави.
Валя
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10156899
Постинги: 2321
Коментари: 27126
Гласове: 156501
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031