През късни думи дълго те прегръщах.

И с вятър нежен бурно те живях.

От пътищата връщах се разкръстна.

От устните ти жаждах и те пях.

Изгаряха ме слънчевите клади.

Дъхът ми жарък сля се с твоя зов.

И в своите потайни безпощади

душата ми взриви се от любов.

Великолепно! Поздрав!

Мерси, Слънчева душа! :)))

Къде я събираш тази любов?
Толкова има и толкова е много.
Как изпълваш, в шест реда с енергия,
която ме изпълва!
Благодаря за любовта!

Как откъде - от Космоса, Природата, Любимия, любимостите... Навсякъде е преизпълнено с Любов! :)))

"Потайни безпощади". Няма как да се запазиш!

Не искам да се опазя! ;)))
Любовта ме живее и аз съм се оставила в прегръдките й. Безгранично красиво е.

И с много избликваща любов. Как ти идват тези красоти? Благодаря! :)
Мира

Наслада за душата.

Благодаря!

Много мило! :)))

Идва като взрив след докосване до любим човек. И винаги е като... гейзер - дори височината на стълба с вряла вода да избухва всеки следващ път на още по-голяма височина, температурата на водата е винаги над 100 градуса и точката на кипене е непроменима. ;)))