Света да завладееш
и празнуваш.
Да месиш
като хляб живота
и да го смучеш като кокал,
но не от глад
или инстинкт,
а от парчетата
и локвите
на своя небокслон
от синьо,
а аз да те целуна пак
малиново
и да подпиша с кръв
целувката.
Да се оближеш
и велик
да осветиш
космичния език
на своето си просветление.
Да отнесем
хвърчилото-знамение
и да го пуснем край реката
в обятията си от вятър.

от "Небесни Ветрове"