Поискаш ли да бъдеш мой – бъди!,
през флейтата на нощ незабравима,
през блясъка на моите очи
през приказката стара и любима,
в която се разказва за Любов,
за нежна светлост бликнала в душата,
за трепета на пламналия зов,
за влюбената волност на луната.
В която моят стих на бард живял
в прегръдките на твоята соната,
избухва като песен на кристал,
разсипал през звездите светлината.  

Поискаш ли да бъдеш мой - бъди!,
в китарния копнеж на красотата,
в косите ми заплитай пак звезди,
в дъха ми изтъкавай необята.
И в приказката бяла отпреди
навярно ще потръпна, ще бленувам...,
ще се обърна – с мен ще бъдеш Ти.
И цялата вселена ще танцува.
Когато те погледна – ще горя.
Очите с твоя образ ще извират.
През пръстите ще светят пак слънца.
А огънят ще пее на всемира.