Блъсвам се
в безброй присъствия,
в рафтовете книжни,
в петолиния.
Пак прескачам
твоите безмислия
И се мъча да загърбя
минало.

Лутам се
сред преспи
четиристишия,
все не мога да отмеря
ритъма,
вдишвам този свят
и го издишвам.
Той остава в мен
като в обител.