Дела Раи и Ясен Ведрин

Някога, никога... в твоите длани

тихо ще тупна, подобно сълза.

Пареща болка след теб ще остане,

както сред мрака проблясва звезда.

Някъде, никъде... в твоите мисли

бавно ще пия любовна печал.

Есен ще багри по брезови листи

спомен от лято и лъч от кинжал.

Някакво, никакво спомняне... с устни

нежно усмихна ме, после преля

огън в мечтите ми. Как да те пусна,

щом си дълбоко забита стрела?!

 от книгата "Вселенски шепот"

 http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=319420