Дела Раи и Ясен Ведрин

Душата ти –

бръшлян по световете

на моята заветна свобода,

дали мига от устрема усети,

за да обвие смисъл и следа?

 

Ръцете ти –

нестихващият вятър

в косите ми закичил пролетта,

намери ли ми пристан в синевата,

сред облаци, подобни на листа?

 

Сърцето ти –

потока сребростуен,

разтичал се през вените у мен

с небесна обич трепне в пламък буен:

„Намерих те! Сега съм укротен!”


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=317913

И заедно, и поотделно. По хармонично и красиво сливане на думи на двама ПОЕТИ не съм чел.
Бог да ви поживи!

Апропо, има ли изобщо такъв дует, а ако има дали се е задържал повече от една книга?
Ще ви кажа - НЯМА! Проверих. )

Завиждам ти най- искренно.Чудо, ти не пишеш, а рисуваш, За такива като теб съм в блога и съм го нарекъл земен рай! А много народ , чувам си прави и личен ад. Е, тук вече зависи от бекграунда, нали/ Приятна вечер1 Обичам те1