В ръкавите на старото палто,
което с теб превърнахме в плашило,
поникнало бръшлянено листо
напомняше, че пролетната сила
избухва на растяща свобода,
на устни от зелени превъзходства,
на пръсти от проникваща роса,
която бе сълзите ми от бродства.

Под шапката на идващия ден
косите на небето посребряха.
И нищо не възкръсна вече в мен
с капчуково проплакалата стряха.
И нищо не напомняше на зов
за лудия копнеж на висината.
А само тъжна, старата любов
си тръгваше самотна през съдбата.