Пробягала
през неми разстояния,
в отрязъка,
преди да замълча,
почувствах те през себе си
в мига,
когато бях
превърната в страдание.

Протрих си одисеево сандалите
на вечността
в престаналия ход.
И покорих те
в нежно разстояние
между самия си живот.

Валпургиева от мечтите си,
разлях покоя
на скръбта.
Застигна ме
неписана съдба.
И отброих щастливо
дните ни.